Окултно мистичен светоглед в историята

Окултно-мистичният светоглед в историята

О, братя мои, нима съм аз жесток? Но аз казвам: което пада, то ще трябва още да се блъсне. Всич­ко днешно — то пада, то се разлага: кой би желал да го задържи? Но аз — аз искам още да го блъсна.

Ф р. Н и ц ш е

Независимо от веществените условия, които свързват човека със земята, човекът е загадка, а природата също е изпълнена с множество тайни. Човешкият разум, замъглен и притъпен с привички, може и да не забелязва тая тайственост и подо­бно на слепец, що няма понятие за слънче­ви лъчи, да не съзира онова мощно влия­ние, което иде от Отвъд. Ако вселената със своята безкрайност е открита за разум­ното същество само в една малка незначи­телна част, ограниченият човешки разум не може да твърди, както това правят хора­та на материалистичния светоглед, че всич­ко започва и свършва тук, долу на земята и че историята на човешкия род не пред­ставлява нищо друго, освен път на съзнание, определено изключително от обществе­ното битие. („Към критика на политическата икономия”, К. Маркс).Преди всичко, историята на човечеството е история за еволюцията на земната раз­умна единица. Човечеството в своята исто­рия не е имало една окончателна строго определена цел; много пъти, особено в първите дни на своя исторически живот, то е било като малко дете, водено от грубо себелюбие, тесногръди нагони и пр. Едва по-сетне, в неговото юношество и в неговата  възмъжалост се забелязват мигове и проблясъци на нещо по-възвишено, идейно.

            Марксистите или по-право, философите - материалисти са  прави, давайки преднина на икономиката в раншния исторически  живот на човечеството, макар че от друга стра­на, зад тая икономика или стопански отно­шения да се крият цяла редица други при­чини — от ок.- мистично естество. В последния историч. живот, когато мъглата около човешкия единичен или обществен разум е почнала да се вдига, икономиката, тъй охотно туряна като на всеко гърне и мерудия от Маркса, започва да отстъпва мяс­то и добива второстепенно  значение. (*)

      (* Човек не е само свободна разумна личност. Той е също и същество чувствено и материално. Християнството признава безусловното и вечно зна­чение на човека не само като духовно, но и като материално същество: християнството приема възкре­сението и вечния живот на телата; а и досежно целия веществен свят цел и изход на световния процес се явява, според християнството, не унищожението, а възраждането и възстановяването му ка­то материална среда на царство Божие: християнст­вото обещава не само ново небе, но и нова земя”. (Историч. дела на философа Вл. С. Соловьов).

Човечеството във всяка епоха е трупало както духовни, така и веществени придобив­ки: придобивките от една епоха са послужвали за основа на последващи и т. н. до днешен ден. Ако в историческия живот е имало събития и случки, които за известно време са бъркали на тоя еволюционен ред, това са били пречки, които биха минали под общото име обществена  порочност или нецелесходност (нецелесъобразност). И подобно на някоя болест, бъркаща на жизнения процес в човека, така и тая обществена пороч­ност е забавяла за известно време стъпките на историческия човек.

„Човекът е обществено животно.” Така казва Аристотел и донякъде той е прав. Ала по отношение на външните скрити и явни условия човек се явява с 3 лица,  в три положения: а) физическа  единица, б) обществе­на единица и в) съкровена единица.

Първата се нуждае от хляб и за нея важи преди всичко израза: рrimo vivere deinde philosophari (първом трябва да се живее, а сетне - да се мъдрува). Тука вече историческият,   също и научният   материализъм   е пълен заповедник.

В положението на обществена  единица, човек се приучва на права и задължения, на свобода и дълг. Тука вече въпросът на стопанските и икономическите отношения е примесен с редица други въпроси, от които по-главни са тия: 1) семейството; (**)(  Виж кн. „За семейството и детето” изд. на Пс. О. — 1925 ); 2) съседите; 3) общината; 4) учреждението или мястото, гдето работи човек; 5) църковна­та организация; (***)((*** Виж кн. „За църквата от о. м. гледище”, изд. на  Пс. О. — 1925.)6) партийната или професионалната организация; 7) обществената средина;(****)( **** Виж кн. „За обществото и младежа”, изд. на Пс. О. — 1925.) 8) държава; 9) човечеството и 10) вселената. Както се вижда от посочените 10 точ­ки, участието на човека в обществото е многослоен процес и ако си представим, че разумната единица расте кръгово в тоя процес, душата се натрупва с всевъзможни впечатления, мисли, учения, наклонности. При това положение, и стопанските, и икономическите условия се променят, изтънчват се, преобразяват се до неузнаваемост. Напр. жи­лището на дивака представлява една груба колиба с 3 — 4 дървета без всякаква покъщнина, когато жилището на образования европеец представлява  удобна, комфортна къща с всевъзможни отделения и скъпа украса. Всичко това материално богатство не се длъжи само на икономически подем, но и на образование и възпитание, спечелени с вековна борба, стремеж, труд и пр., както и на посочените по-горе условия.

Най-после, третото положение на разум­ната единица — съкровеният човек, е най-важно. Човек се явява на земята едно ок. мистично същество, безсмъртно по самата своя същина и стремящо се към вечнитеистини по пътя на постепения напредък. Човешките постъпки, макар даже само за насъщния хляб, се обуславят от съвсем други причини, далеч по-различни от животинските. Да се нахрани човек — това е физиологична нужда, ала не са ли същевременно прави думите на Иис. Христа: „Не само с хляб може да бъде жив човек”?

Та и самите социал-демократи  и комунисти, поста­вящи на теория материалистичния светоглед за ръководно начало, на практика съвсем не се придържат към него. Така напр. след като се нахрани (като физ. човек, разбира се) социал-демократът или комунистът започва да се препира с някой „буржоа” за Марксовите „вечни” истини, обича да отиде на някоя сказка, гдето ще си почешат езиците с някои „другари” като него, или най-сетне, ако е празник на труда 1 май, ще тури лента с про­летарска емблема и ще манифестира из улиците своите убеждения. Та и буржоата не правят ли така, според своите си убеж­дения? И тия действия, произтичащи от чисто психични причини— впечатления, убеждения, мисли, слонности и пр. — не отмятат ли настрана, да не кажа обезличават съвсем стопанските или икономическите?

Някога Платон определил пред своите ученици човека така : „животно с крака и глава, без перушина.” И днес, по подражание на К. Маркс и досущ подобно на Платоновото определение, всеки материалист бърза да заяви: „Човек е животно само със стопански, строго икономически отно­шения, други няма.” Други правят една малка отстъпка, заявявайки: „Наистина, има и други условия, но маловажни, почти без значение.” А когато се научил Диоген за Платоновия „човек”,  взел един петел, оскубал му перушината и извикал високо пред учениците му: „Ето човекът на Платона!” Изглежда, че и Марксовият или ма­териалният човек не ще се различава повече от един проскубан петел.

Третото лице, в което се явява мислещата единица, е съкровеният човек. Зад физиологичните нужди, които приравняват човека с животните(5.( (5) Колкото и да сме съгласни с психола-марксизмът («Житно зърно» 4 — 5, год. III — 1925), който допуска психичното и в низшите животни; колкото и да приемаме степените на съзнание в природата от минерала до човека; колкото и да на­подобяваме съзнанието на низшите животни с под­съзнанието на човека (неудобно наподобение от г-н Боян Боев), — пак не можем да намерим на земята «съзнателно» животно или растение като без­смъртния човек,  царя на творението.) , зад обществените  нужди, които създават едно същество, зависимо от обществото, човек е нещо п о- д р у г о: в него живее едно тайнствено Аз, което горе-долу  всеки съзнава, ала се затруднява да определи. Това  Аз  не подлежи на разру­шение, както показват многобройните науч­ни опити на Уилям Крукс, Цьолнер, Аксаков, К. Фламарион, Ц. Ломброзо, Шкиапарели, Шарл Рише и пр. опитите  с магнетически сеанси, хипноза, материализации на духове не водят към друго заключение, освен това: човек живее и след смъртта си. Френският учен Алберт Тоша в кн. си „Sees vies successive”  излага своите опи­ти, произведени под наблюдението на други лекари психиатри над 19 сомнамбули. Той ги заставял през време на изкуствения сън да преживяват, сиреч, реално да възпроизведат техните минали животи или въплъщения на земята в разни лица.

        Задава се сега въпроса : кой е този ясновидец, действащ независимо от физическото тяло, който в туй състояние се проявява, когато живият организъм не съществува? — Отговорът на тоя въпрос, или по-точно пътят към тоя отговор е показан в друго едно съчинение на същия де Роша: „Излъчване на чувствителността” (Exteriorization de la Sensibilities). Потапяйки приспания в състояние на дълбок сън, еспериментаторът съдейства да се отдели от органическото тяло звездният двойник, в който се съсредоточава всичката чувствителност, сиреч, всичкият индивидуален живот на човека. Трябва да се забележи, че тоя звезден двойник, който всъщност дава формата на физическото тяло при раж­дането, не прекъсва връзката си с оставе­ното настрана тяло: една тънка нишка ка­то паяжина го свързва с това последното. Ако тая жица се скъса, смъртта последва моментално; ако ли пък опитът продъл­жи повече време, приспаният започва да се безпокои и тревожи. Д-р Ж. Енкос в кн. си „Магия и хипноза” разправя за същите опити. Много други учени мъже са натрупа­ли грамада факти от същия род. (6)

(6) Върху безсмъртието на човешката душа виж кн. „12 зодиакални  знакове” (стр. 200 — 202) изд.  на Пс. О. - 1925.

Ако людете знаеха факта на човешкото безсмъртие, не биха се страхували за своя­та участ при смъртния час. Ала щом то­ва е жива реалност, твърдението, че човек е само машина или само обществено живот­но губи от своето обаяние, то отпада.

По-нататък, по същия логичен път и подкрепени с факти от ок. мистич. естество, ние се натъкваме на основното К. Марксово положение, от което се построява материалистичния светоглед: „Идеалният свят се явява резултат от пречупването и преработването на материалния свят в човешкия мозък”. Тъкмо на противното ни навеждат горните научни опити, които са добили популярност из окултно-мистичните среди у нас и в странство. Съществуващото в Англия Общество за псих. издирвания, в което влиза цвета на учените люде англи­чани и другоземци, е натрупало многобройни факти за живота след смъртта. Истинска­та религия, философията и съвремената нау­ка, основана на опит и наблюдение ни убеждават в това, че условията за извънфизическо съществуване не са басня и че отделното обособено Аз  на човека не подле­жи на смърт и не се нуждае от телесни органи, за да се съобщава със своите подоб­ни. По-нататък от само себе си възниква твърдението, че едничката цел и смисъл на човешкия живот е постепеният нравствен напредък, развой и усъвършенстване на неговото самостойно аз или духът му. „Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш небесни.” Ето идеалът и на човека, и на човечеството.

Като разгледахме трите положения на разумната единица и като в края на краища­та разбрахме, че човекът е сложно многослой­но същество, с многостранен живот, лесно е да си обясним неговото положение в исто­рията. Историята – са казвали старите римля­ни, е magisterial vitae (учителка на живота), ала в какво е тя учителка: в това ли, че ще ни научи какво хората яли и пили повече или по-малко? В това ли, че те са се из­требвали взаимно и повече от зверовете? В това ли, че всички благородни замисли, бленове и планове са  отишли в гроба при техния създател — човека, и от гроба те няма да възкръстнат никога ? — Не, исто­рията е учителка на живущето човечество, от която трябва то да вземе пример за многовековните усилия както на отделни еди­ници, така и на цели общества да тикнат с могъщия лост — разумът все по-висо­ко и по-високо човешкия бавнодвижещ се род.

Идеализмът и материализмът може да не са две противоположни светоразбирания.

Строго взето, те се допълнят едно друго по отношение на човека: казахме, че човекът се явява в 3 положения, които съдържат елементи на животинство, общественост и съкровеност. Кое трябва да се счита за първично : яйцето или кокошката, човекът или природата?

Ако вървим заднишком и следим историческия развой на живота, дохождаме до извода: omni ovum ex ovum (всеко яйце от яйце). Стигаме до първата кокошка — прототип на всички други. От где се е взела тя? Логиката и ясновидството, тия два­ма нелъжливи свидетели отговарят: от една астрална кокошка, която е дала жи­вот на земната. Тука още може да не ста­ва въпрос за безсмъртие на животните, ка­квото по силата на фактите можем да под­държаме за човека. Ала убиването даже на малката еднодневка показва пред очите на ясновидеца, че едно малко пламъче излиза от мъртвата животинка и бавно изчезва в пространството. Где? — Подлежи още на изучване. Отиваме по-нататък, преминаваме от животното към човека. Смъртта на последния не значи унищожение: след раз­лагането на физическото тяло духовната същина продължава да живее досущ независим и напълно усетен (сетивен) и разумен живот. Не сме само ние земните изселници: около нас има множество други, има и светове много по-съвършени от физическия.

Материалистът-историограф пита: „кое трябва да считаме за първично начало, духът или природата? Макар да не схващаме природата  в тоя вид, както е тя достъпна за човешкото физическо око, ние, окултно-мистиците отговаряме: първично на­чало е духът; природата е само негово жилище.

Наистина, учението за двойствеността на природата може да поддържа и един безнравстеник или дори един краен лошотник, но логически следва да се заключи: щом човек е дух жив и зад гроба той непременно трябва да стане по-добър, по-чист нравстено и с по-голяма искреност към себеподобните си. Ние не желаем да набедяваме материалистите (философите - материалисти) в безнравственост и напразно биха ни въвирали в очите следния израз на Фр. Енгелс: „Под думата материализъм филистерът разбира лакомията, пиян­ството, сладострастието, жадността, користолюбието, скъперничеството, жаждата за печалби и борсови спекулации, с една реч, всички ония кални пороци, на които той сам се предава и под думата идеализъм разбира вярата в добродетелта, обща любов към човеците и изобщо „най-добрия свят”, за който той брътви пред хората, но в който сам вярва мигар само кога е пийнал или банкрутирал, което неизбежно се явява след неговите „материалистични”  ексцесии в ония минути, когато обича да пее своята обична песничка: що е човек — половин звяр, половин ангел.” (Исторически материализъм, Фр. Меринг, стр. 21 - 22).

Ще се съгласим с материалистическата философска шко­ла да се употребяват в преносен смисъл думите: идеализъм и материализъм. Ала в такъв случай трябвало би да допуснем — и да видим напокон — че социал-демократите и колективистите, които са  90% материалисти по философски убеждения, са станали по-добри, по- нравствени, че са престанали да си вадят очите повече от филистерите — буржоа и че техният морал е станал някак по-възвишен от осмивания Христов: „Бъдете съвършени както е съвършен и Отец ваш на небеса”. Ала за един материалист, философ или не, думите „съ­вършенство” и „небеса” нямат абсолютно никакво реално значение: философът-материалист може да работи целия си живот за правдата на пролетариата, но каква смисъл има това, когато всичко свършва в гроба и хората бързо—бързо забравят мъртвите; материалистът от по-ниско духовно нравствено стъпало — той пък си живее от днес за утре, без вяра, надежда и любов, тласкан от бурите на живота, сломен от неправди и озлобен срещу „буржоата”. Ала ако му прилепне някак и ако някоя „капиталистическа лисица” не му мине път, тоя кресливец (7)( (7) Сравни опитите, за които се разправя в моята книжка „Върху медиумизма” изд. на Пс. О. — 1926.) против злоупотребите, неправдитеи подтисничествата в света ще стане най-голям злоупотребител, грабител и подтисник на своите братя или, ако щете, другари — работници. Примери изобилват в живота. Ще се откаже ли това: човек, кой­то не вярва и не е убеден в безсмъртието на душата, като падне от висотата на своите убеждения, той не само се натъртва като обикновения суеверец, у когото и небето, и земята са като съседски къщи, но и главата си счупва. Защо да се бои и от кого? Нали всичко свършва при червеите в гроба? Нали няма духове? Нали няма Бог?

Ала тука може да ни се посочат пак филистерите — буржоа, които Енгелс подигравателно характеризува в по-горните редове: ами те, като вярват в безсмъртието на духа и в съществуването на Бога, защо експлоатират работниците и живеят безнравствено? Там е именно въпросът: как  вярват и колко дълбоко? „Ала по делата ще ги познаете” -  казва Езангелието и по тях ще бъдат съдени всички, прибавяме от ок.- мистична страна.

         На някои марксисти не им се нрави научния материализъм и те бързат да го отделят от историческия, като казват: предмет за изучване на първия е човекът в природата, а на втория — човекът в обще­ството. Във всеки случай, и единият, и другият мироглед отхвърля или оставя на заден план съкровения човек. Естествено-научния материализъм вижда в човека природно създание (физическо същество — жи­вотно), което действа съзнателно, но той не си задава питане от как

какво се определя това съзнание вътре в човешкото общество. Споменахме по-горе, че не са само стопанските или икономическите отношения които свързват човека с подобните нему в об­ществото, но има цяла редица други, прои­зтичащи от тайнственото аз.

Между това, научният материализъм, на който марксистите приписват грехопадение за гдето в историята той се превръща на идеалистичен, е на много по-вярна ис­торическа основа. Така проповедникът на изтънченото безбожие, Люд. Бюхнер, се прекланя пред гения на Фридрих II Пруски.

         Така е то: който не дава прошение до Бога за молитва, дава заявление за коленопреклонение пред „силните мира сего.” А естественикът Хекел, друг безбожник и основател на монистична природна рели­гия, е боготворял просто Бисмарк, сякаш в бележития канцлер се е олицетворява­ла идеята за монизма. Ала соц.-демократи­те от Марксовия лагер, които търсят да се присмиват на своите побратими от на­учно матер. светоглед,(*)( * Комунизмът, а и отчасти соц.-демократизмът, отдават голямо значение на словото, речта. Може да се рече, че успехът на българския комунизъм, който разцъфтяваше през 1910 -1920 г. дължеше три четвърти от своя успех на словото, а само една четвърт на защитаваната от тях политическа обществена кауза. Ала насилието (делото), проявено при църквата „Св. Неделя” събори за миг граденото с толко­ва труд и, стряскайки буржоазията, повлече и раз­умното обществено мнение към страната на последната. Силният български комунизъм пропадна поради своето безбожие, жестокосърдечие и безчовечие.)

сами не виждат гредата в своите очи: техният учител К. Маркс умря като собственик на почте­ната сумица 21/2 милиона лв.зл., за която на всеки буржоа — да речем в сиромашка Бъл­гария — биха текли лигите. И тия пари от­идоха не за общество, а за роднините на „учителя”. Неговият зет, Ферд. Ласал, не се знае по каква „историческа необходимост” бе човек в пълния смисъл на думата женкар и ако би трябвало за илюстрация да се сравнят похожденията на Дон Жуан с неговите, Марксовият роднина би излязъл „по-способен”.

            Не е лъжовна предоставката, че човекът, макар и природно свързан с животинско­то царство, има своя история на разумни, смислени действия, защото колкото и призра­чни да са първите идейни стъпки на исто­рическия човек, все пак зад войните, за­воеванията, нравите, обичаите и пр. отличи­телни човешки действия се крие пръстът на намесата от страна на невидими — ръководители, невидими помагачи.

            Франц Меринг нарича идеалистичните мотиви на човешката история  „бясно хо­ро привидения през материалистична среда на вечната природна целокупност”. (Истор. материялизъмъ от Фр. Мерингъ, 1912 г., стр. 24.) Не толкова бясно е истсрическото хоро на човечеството, което бавно, но сигурно реализува своя напредък, колкото напр. хорото на болшевиките в Русия, тия правоверни марксисти, които сами на себе си даже омръз­наха. А те са едно гладко огледало, отражаващо реализацията на социалистическите научни основоположения; те са едно истинско преповторение на някогашните римски хора на тълпите, които диво са крещяли по улиците „Хляб и игри (зрелища)”.

        Как да си обясним това? И в името на какви стопански и икономически интереси властващият днес в Русия марксизъм в болшевизма убива своите противници — буржоа и пролетарии, създава своя армия и, изобщо, беснува като буржоазията? Буржоазната наука не била достигнала още до крити­ката на материалистичното разбиране на исто­рията по същество, казват марксистите. Е, добре; социалистическата наука, която уж е достигнала дъното на историческите и природ­ни загадки, защо на практика ни дава такива отвратителни примери?

        Всъщност, научността на материалистичния мироглед е произволна историческа постройка; той е една формула, в която искат да натъпчат всички факти и събития от древността и до сега. Ала и сами някои  марксисти (Кауцки, „Класовите  противоречия” 1889 г.) правят известни намеци за „Ахиле­совата пета” на историческия материализъм като заявяват, че „обществото е и ставало все в по-голяма степен сложен организъм с най-различни интереси, които могли да се групират в най-различни партии.” (Вж.по-горе К. Кауцки).  С други думи, във вълните на това голямо  различие историч. Материализъм ще изглежда като удавник.

         Прав е философът Хегел, който е приемал природата, историята и духовният живот за един общ процес, за резултат на едно непрекъснато движение и развитие и който се е опитвал да намери вътрешната връзка, която поддържа закономерността на това движение и развитие. Ала той се показал слаб, понеже не е разгледал доста­тъчно ясно участието на съкровения човек.

            Шопенхауер, тоя философ на еснафството, отхвърляйки Хегелового историческо разбиране, дойде пак до заключение, че в историята на човечеството не се забелязва никакво възлизане на развитието; той вижда само в историческата наука историята на отделни разумни единици. Ала Артур Шопенха­уер като певец на песимизма не можел да се примири с живота: а) поради отговорящия само на мрачните люде негов идеал; б) поради изкуствеността на тоя идеал, негоден за всяко време и всяка възраст, немощен да достигне висшите трайни идеали, които проповядват человеколюбие сред алчущите,но след като станат достатъчно силни по обем и съдържание. „Шопенхауер проповядва песимизъм - казва окултистът В. Рейзнек, - защото няма възможност да се закрепи здраво на едно място.”

            На хората, обаче, е ясно, че няма нужда да се плаче по идейните мъртъвци, изоставени от миналото, нито пък да се вайка за отдалечеността на бъднината, а трябва да се живее според физич. и нравствени закони на сегашно време. Това не ще рече, че човек требва да бъде роб и на слабите страни на сегашното време.

            Още един социалистичен отбой:,, Историческият материализъм не съставлява затворена система, увенчана с безусловна истина: той е научна метода за изследване про­цеса в развитието на човечеството (Истор. Материялизъмъ,  Фр.Меринг, 1912 г. стр. 31).

            За да бъде нещо научно обоснавано, според елементарното разбиране на всеки изследвател, трябва да почива на следните три основания: а) да се опира на положител­но откровение от Горе; б) да извожда своето съдържание из принципите на чистия ра­зум и в) да представя обобщение на факти от положителните науки. Историческият материализъм не приема по никой начин основоположението на откровения от Горе. То­ва би значело да се примири с въпроса за чудото, за което руският професор Н. Бердяев се произнася: „Науката е безсилна да реши вьпроса за чудото. Безсилието на нау­ката да възразява против вярата в чудес­ното е достатъчно ясно за непредубедения. Все повече се открива, че победоносните въз­ражения на науката против възможността на Чудесата, всъщност, са основани на особена вяра, аз бихъ дори казал, на суеверие”. Да се занимава с откровения и чудеса за един марксист е не само противонаучно, но и еретично.

За да бъде научен, историч. материа­лизъм трябва поне да извежда своето съ­държание из принципите на чистия 

разум ()( 1) »Целият културен прогрес, основата на кой­то са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от на­рода» („Човекътъ за теософия  и наука” — проф. Д-ръ Ст. Консуловъ — стр. 83).

.Ала на тоя последният марксисите отделят малко внимание, защото всичко за тях са стопански отношения. Те на всеослушание заявяват: светът е роб на капитала, а кол­кото за ума К. Маркс така говори: „Човешкият ум не стои над хода на историче­ското развитие на човешкото общество, а се въвлича в самия процес на това развитие; той израства из материалното производство и е тясно съединен с него в своето раз­витие.” (Франц Меринг, Историч. материялизъмъ, 1912 г., стр. 33).

      Ако по принципите на чистия разум следваме логиката на проф. Консулов, ще дойдем до заключе­ние, че само кога плащат тежки данъци молепсаните от мистицизъм не са загубени, а необходими.

        Един ок. мистик, който счита съкро­вения човек за главен двигател на историческите събития, не може да смята човешкия дух или човешкият деен разум за deus ex machina; напротив, и той мисли, че понеже ние живеем на земята, нам няма да бъде чужда и веществената среда, гдето действаме; обаче икономическите условия слабо засягат крупните историчес­ки лица и крупните събития, що съставят сърцевината на историческата наука.

            Джеймс Уат, бедно и необразовано шотландче, който изнамерил парната маши­на, не в икономическите условия е намерил подкрепа и насърчение, а във внушенията, постояния труд и настойчивостта.

            „Една прекрасна неделна вечер излязох да се поразходя и мислейки за маши­ната си, минах покрай една печатница,” - разправя Уат. „Хрумна ми, че парата като пъргаво тяло трябва да се стреми към празно пространство, и че ако се съединят цилиндърът и резервоарът, гдето има разреден въздух, парата ще нахлуе там и ще може да се сгъсти без да се изстудява ци­линдърът.” Идеята е била проста, вероятно, внушена от Отвъд, защото и сам Уатъ казва: „хрумна ми”...

Джорж Стефенсон, друга историчес­ка личност, откривателят на локомотива, е работил за 60 ст. дневно в каменовъглените мини. Хората го наричали луд, подигравали го на всяка крачка, но това не по­пречило на бедния работлив човек да обезсмърти в историята своето име. Нима яденето на хляб и пиенето — нещо присъщо на всяко животно и на всеки смъртен — е послужило на Стефенсон да изнамери локомотива?

            В летописите на изобретенията няма нищо по-скръбно от животоописанието на Джон Фитч. Той бил беден, по външност – окъсан,  усамотен, отритнат от влиятелните и богатите, но това не му попречило да работи над своята идея и в 1790 год. той успял да пусне по р. Делавара първия параход.

            И колко важен и прекрасен пример за решителен ум, който работи въпреки тежките икономически условия, представя Чарлз Гудаир от Ню Хавен, който цели 11 годи­ни се борил сред лишения, за да направи каучука годен за практическа употреба.

            Ами Палиси, който, съсипан от нуж­ди и скръб, се мъчел да възкреси грънчарското изкуство? Дори жена му била от­чаяна от безумието на мъжа си. И той най-сетне успял.

            Великият Данте е бил в изгнание, осъден да бъде жив изгорен за гдето уж прахосвал държавни пари. Картините на неговата „Божествена комедия” не са навеяни под влиянието на стопански причини, а под влиянието на „приятелите” Отвъд.

            На Хр. Колумб, откривателят на Америка, дори и малките деца на улицата му се смеели и плезели. И той бил злочест, скитник, слаб, изпит и налудничав според общественото мнение тогава. Франц Меринг (вж. кн. му Историч. материялизъмъ, стр. 38) споменава извадки из Колумбовия дневник: Колумб се молил всекидневно щото Бог на милосърдието да му даде възможност да намери златните мини. Като цитира тая молитва на Колумба, Меринг, види се, иска да изкара откривателят на Новия свят така лаком за злато, както и обикновените капиталисти; той още добавя, че Колумбовият гений не се е въодушевлявал да открие Америка, но търсел да намери най-краткия път към богата Индия. Да­ли Колумб е имал и чисто практически сметки в това грамадно дело, смътно ис­кайки да се оправи и забърканото му материално положение, за нас не е важно, толкоз по­вече, че не сиромашията кара Колумб да търси нови земи, а желанието му да реализира едно свое горещо желание, да постигне един свой блян. И здравият разум, кой­то трябва да приемем като ръководно начало

при един добре обоснаван мироглед, в случая с Джемс Уат, Стефенсон, Джон Фитч, Данте, Колумб и безброй други светила на науката, е такъв: лошите икономически условия не пречат (бъркат) да излезе на бял свят едно откритие, да се реализира една идея или да се постигне нещо добро за човечесвото. (2) ( 2»Не само с един хляб може да живее човек - дума Иисус Христос. След голямата война религиозните и окултно-мистични търсения се много заси­лиха. Дори хора на безверието, като немските монисти около Ернст Хекел, вярват в науката или енер­гията, обожават природата и се стараят да печелят последователи. „Съюзът на безизповедниците” в нова Германия се подиграва с всички религии. Това са войнстващи атеисти.)

            Ала ето още един по-ясен пример от ок.-мистично гледище. Мохамед, подтикнат от видения на духове (някои позитивисти наричат това „халюцинация”) се обявява за пророк на Аллах. Каква смелост да изяви подобно мнение за себе си един бедуин пред дивите ония идолопоклонници араби! Животът му висял на косъм, проповедите му посрещали със смях и поди­гравки. Едва 13 души последователи спечелил пророкът за 3 години. А следъ 13 год. лишения и страхове, работата дошла до там, че 40 души, по един от всяко племе, се решили да го убият. И тоя човек не заради богатства, нито за почести от буржоазно или плутократично естество, тури начало­то на нова религия, която днес брои милиони последователи; написа със своите тайнствени видения и гласове история, мно­го по-голяма от римската.

            Печалната участ на мнозина откриватели марксистите си обясняват с настъпилия икономически преврат. Ония човешки открития, които най-много спомогна­ли за безмерното разширяване на човешки­те производителни сили, тикнали в гроба своите първи инициатори. Да речем, че то­ва може да е така — поне за едно повърхностно схващане (за изнамирванията от стопанско-икономическо естество), но какво да кажем за религиозните, научните, политическите и пр.? И те внасят смут в обществения бит, а следовно и в икономическите отношения, но по­неже подтикват човечеството към добро­то, злите хора и злите духове не им се иска да се променят удобните за тях условия. И ето тогава почват гонения, хули и клевети по адрес на реформаторите. (3) (3 )У насв България о. м. учение се излага на присмех и се гони; официалната църква забранява по­гребални, венчални и др. обреди над окултисти, дъновисти и теософи, а професори и учени (Консулов, Гаврийски и др. ) ходят от град на град и от село на село да защитават «националната църква« чрез . . . безбожието и материализма (»Витлиемска звезда», 1926 год., бр. 28)

       Човешкият разум получава често пъти в историческите събития тласък, що иде от ок.- мистичния извор. Примери: Мохамед, Петър Амиенски, Жана д' Аркъ и др.

            Историческият материализъм не мо­же да представя обобщение на фактите от положителни науки: той с тях е скаран както отношенията му с окултно-мистицизма са нетърпими. С други думи, това не е се­риозна хипотеза, а камо ли теория, за ка­къвто искат да го представят „другарите” марксисти. В книгата на Фр. Меринг „Историч. материялизъмъ” достатъчно ясно е изтък­нато как гледат марксистите на научния материализм; разбира се — както гледа стар батьо на маловръстно свое братче. Наистина, философският материализъм иска да повика понякога и дарвинизма на помощ, но и то - до­толкова, доколкото Дарвин е изтъкнал повече животинското естество на човека без да посочи повече с очебийни факти, че човекът произхожда от маймуна или близко ней четириръко (четириного). Близостта на дарвинизма и материализма се обяснява с това, че и две­те учения си въобразяват да са изтикали тайнственото из своите положения за природата, обществото и човека. Ала нека бъдем справедливи: Дарвин със своя естествен подбор се явява верен изразител на постепенния напредък във формите, без сам да подозира, че съдържанието на тия форми — животните, респективно  човекът ево­люира не само тука, но и Отвъд. Дарвин не е подозирал, че здравото, издържливото и красивото имат по-широко значение и не само на земята. (4)( (4) Д-р А.Флайшман казва: »Въз основа на дългогодишно и грижливо изследване аз съм дошъл до убеждение, че дарвинизмът е недоказано учение „Die Desendenztheorie” 115 7. А д-р Е. Денерт заявява, че в края на 19-то столетие не е в поло­жение на горд победител, а в положение на отбра­на против нови врагове. И самите дарвинисти (зоологът фон Вагнер) не скриват, че е настъпило разо­чарование от твърденията на техния учител. )

            Делбрюк, макар далеч от историч. материализъм намира, че всяко откритие предхожда някоя потреба, която тласка лю­дете непрекъснато в течение на много по­коления и дори столетия; че изнамирането тъй също е неразделно от потребите на своята епоха, както човек не се ражда без майка; че предположението, че (какво) уж някое изнамиране би могло да бъде напра­вено в някоя друга епоха и, в такъв слу­чай, би дало друго стечение на историческите събития, е една празна игра на фантазията. Изглежда, че положението на историч. мате­риализъм не ще да е толкова заздравено, че марксистите прибягват до защитата на един advocatus diaboli (защита на дявола) филистерът буржоа Делбрюк! И какво казва Делбрюк? — Че всяко изнамиране е също неразделно от потребите на една епоха. Да, така да бъде, за да се изпълни една законосъобразност, обаче потребите на една епоха могат да включват тв. мал­ко икономически или стопански интереси. Потреба да се върви напред в придобива­не духовен и материялен успех всякога е имало през всички времена и за да се реализира тоя успех напълно на земята, ду­ховете — помагачи са си послужвали с оръдия - подходящи човеци, давали са чрез тях тласък и са съдействали за по-ната­тъшния ход и развой на историческото събитие. (5) (5) Д-р Кваде, д-р по химия в Германия въз основа на собствени преживявания дохожда до за­ключение, че в молитвата ние общуваме не с Бога, а с подчинени духове. По тоя начин се приема намесата на духове, светии, заминали отвъд по-стари братя човеци, ангели, сефироти и др. Посредничество­то на святиите, което отхвърлят протестантите, се доказва по о. м. път. )

        „Има хармония и единство на видимите и невидимите отношения между съществата; няма нигде случайно съвпадение” казва парижкият професор Р. Жанет.

            Историч. материализъм, казват марксистите, изследва закона на духовното развитие и намира корените на тоя закон в това, което прави човека човек в произво­дството. Да, и само в производството, кое­то е алфа и омега на тия хора, които в упадъка на една епоха намират по-голям развой за своите стопански хипотези и по-голям простор за приложението им. Ако стопанската мощ бе мерило на обществе­ния живот и двигател на духовна култура, стара Гърция, малка по предели държава, нямаше да даде толкова гении на човечеството; напротив, днешна Гърция, която сто­пански е много по-добре поставена от древността, преживява своя духовен и  нравствен упадък. Нека вземем друг примеръ: Бъл­гария и Румъния. Всеки ще се съгласи, ако не е скаран с фактите, че България е по-бедна страна от своята северна съседка; това не пречи, обаче, България да има пове­че училища и по- голям брой грамотни и образовани люде. Фр. Меринг в кн. си „Истор. материялизъмъ” казва: „Как той мисли за същите събития от своя субектив­на нравствена гледка, върху това ние не ис­каме да знаем” (вж. Истор. материялизъмъ стр. 47). И защо марксистите разсичат с един замах тоя гордиев възел, вместо да се опитат да го разплетат. Това е стран­но от гледището на положителния разум или от обективно  научно гледище. (6)( (6) Обективното научно гледище е възприето и в окултизма. Шренк Ноцинг, Шваб, Грюневалд и др. възпроизведоха многобройни научни опити в лаборатории, за да докажат възможнстта от психичен живот без участие на физическите органи начувствата. Хирургът Шлайх, биологът Як. Иксюл, философът Дриш въз основа на подробни издирва­ния в областта на физиологията и биологията са дошли да потвърдят научно безсмъртието на душата.)

          Не е странно,  обаче, като се  знае, че от въпросите за   Бога,   душата,    нравственият въпрос и  тям  подобни   соц.    демокрация бяга като   опърлена;    тяхното   разискване е отбягвано старателно,    за да не станат с това омразни пред широките народни маси, които — horribile dictum — все още се придържат у „подобни суеверия.” А че нравствените вярвания и обичаи подлежат на  еволю­ция, не ще и съмнение. В това еволюиране е именно напредъка, но зад тая нравствена фо­рма, която пълзи по земята, има   друга и с нея не трябва да   смесваме   преходното,   човешкото, подражателното. Това, което се реализира на земята, дошло  от света  на безплътните,    се претърпява    известна    загуба, извращава се дори, щом   добие тук  плът и кръв. Ала отвъдният извор   е неизчерпаем. Ще дойде ден, когато формата на нравствеността земна ще изпълни съдържанието, чийто мащаб се крие отвъд.

      За нас от историческо гледище е важно следното: стои ли по-горе нравствено тласъкът, що иде от Отвъд, или е той по-долу от средния уровен на земната нравственост.

В света има борба, която е отражение на невидимата звездна борба около земята: борят се за надмощие Бялата и Черна ло­жа. Прицелна точка на тая борба се явява човекът, обществото и човечеството. Това са Белият и Черният стълп в храма на Соломон — „иахинт” и „бохаз”, (7)( (7) В »Изумрудната скрижала« на Хермест Трисмегист  истината по  отношиние  на видимия и невидимия свят се изявява по следния  начин.  В един равностранен триъгълник, истината на физическата област зае­ма основата на триъгълника, отвлечената истина —  из­точната част на триъглника, моралната истина — лявата страна на триъгълника.  „Това,   което е  горе, е по­добно на онова,    което    е   долу”  —  двата триъгълника, образуващи  шесторъбата звезда,    печата  на Соломон. Духът, що слиза в материята (триъгълникът с върха надолу) и духът,  що се възкачва от земята към небето (триъгълникът  с върха  нагоре) съставят Бог и Природата или видимите и невидимите чудеса. Кръ­гът около шесторъбата звезда  символизира,  че  всичко произхожда от Едно.) това е съвременното равновесие в света. Изходната точка на човешкия напредък е Черният стълп, а заходната точка — Белият стълп.

         Като говори за кървавото отмъщение между диваците и варварските племена, Фр. Меринг заявява: „Такива злоупотребявания стават най-често в ония случаи, когато варварските племена дохождат в досег с цивилизацията и се израждат под нейното влияние. Но тогава идеологическата катего­рия се превръща в икономическа, ние има­ме работа не с отмъщение, а със страст към грабеж. (Фр. Меринг — Истор. матер., стр. 53).

            И славният ученик на още по-славния учител си омива ръцете щом като рече: страст към грабеж — това е вече явле­ние от рода на икономиката! Ами ако тая страст е явление от рода на отрицателно нравствените, за които Меринг и „другаритему” не искат и да знаят (сравни същата книга стр. 47 — горе).

            Ние знаем някои и други социал-демокра­ти, които като касиери на пролетарската партия задигаха на няколко пъти парите, принадле­жащи на местен клон от партията. И то­ва явление, скръбно от човешко гледище, интересно е как биха си го обяснили поклонниците на историч. материализъм: чрез иконом. въздействие или поради нравствена поквара или пак биха струпали тия грехове върху грешния гръб на буржоазията? От ок.-мистично гледище историческите събития биват нравствени и безнравстве­ни: зависи от това какви мотиви преобладават в човечеството; защото, спомена се по-горе, тласък се дава от Отвъд — от Бялата и Черната ложа.

            Всяко обществено явление, случка или историческо събитие се образува от тия елементи: а) окултен почин; б) отношение към външните елементи; в) съотношение между членовете и партизаните на разните течения, желаещи реализацията на това събитие; г) избухване на самото събитие и д) сетнини от него.

        Нека разгледаме съвременната Руска револю­ция от това гледище. Окултният почин е тоя: Бялата ложа, която в древност е ра­ботила за възвеличаването на Асирохалдея, Мидия и Персия, Гърция, Рим, и Ви­зантия, а в по-ново време е работила меж­ду Франция, Англия, Италия, Турция, Австро-Унгария, Америка, Китай, Япония, и Германия, днес иска да въздигне Русия. Многострадалният руски народ е достоен за по-добра участ. Руските народи трябва да дадат при съвсем друго управление заедно с България, ново веене в областта на религията, науката и философията. Държавите,  които съставят 10 пръста на символич­ния човек (глед. Пр. Даниил, гл. III, ст. 31— 36), днес се разрушават от „Камъка без ръце отсечен”, сиреч Христос. И тоя Камък — след съдбата на Лаодикийската църква ще стане голям като планина и ще заеме цялата земя. Иде царството на доброто, за което жадува всяка душа. Ала преди това ще настъпи един преходен период: ще се даде възможност на социа­листи, материалисти, нихилисти, анархисти и пр. извън оградата (виж Ев. Лука, гл. 14, ст. 16 — 24) да имат и те дял от властта — в сътрудничество с буржоазията или самостоятелно. И те ще управляват според разбиранията си някъде, вероятно, тяхното управление ще бъде като приказка­та за Прокрустовото легло: ако ръцете и краката са по-дълги от одъра, ще се режат; ако са по-къси, ще се разтяга трупа, за да стане еднакъв по дължина с ле­глото.

            В притчата за богатия сватбар (Ев. Лука, гл. 14), която има всемирно значение, става следното: Христос най-напред кани Евреинът. Той отказва, защото си купил нива — земната обетована земя, за която евреите още се лъжат, сетне кани Християнина. Той си купил 5 чифта волове, които отива да опитва. Най-сетне кани Мохамеданина, а той отишъл да се жени, (за сладострастие­то). Дали всички тия не съставят буржоазията, другари социал-демократи? Но по-нататък:призваните няма да вкусят от Господнята вечеря, от угощението. След това се поканват сиромаси (които нямат духовно бо­гатство), маломощни (нихилисти), хроми (на кои­то им липсва набожност, социал-демократи), слепи (материалисти, които не съзират ок.-мистич. влияние в историята) и най-после­дните, които биха послужили още повече да забъркат желязото и калта (кн. на Даниил, гл. 3) — анархистите.

            И от тая смесица ще трябва да се ро­ди новият човек; от тая смесица ще се подбере напокон материал за Христовото цар­ство, след като се пречисти човечеството през горнилото на войната, морът, ужасът, гладът, грехът, бедата и измамата. — Руската революция туря началото на превращението в света. В това превращение участват и стопанските и икономическите условия; това се разбира само по себе си — зер, революцията става върху земята. Ала тия условия, както признават в душата си и самите марксисти, но външно не се издават — тия условия се губят между другите.

            б) По отношение на външните елементи Руската революция трябваше да помете най-напред стария монархичен режим, който бе изостанал назад, дори той не мязаше на просветения абсолютизъм на пруските кра­ле. Като един грамаден порой, който помита всичко, революцията с гръм и трясък се разрази първом над най-реакцион­ните елементи, а след това започна да поми­та и всичко друго, което наподобяваше или наумяваше абсолютизма.

            в) Съотношение между партизаните на разни течения, желаещи революцията. Поя­виха се Милюков, Гучков, Керенски, Ленин, Троцки и др. Гучков и Милюков не можеха да задоволят множеството искания, приемливи и неприемливи, на освободения народ. Връзките между отделните народи се разслабиха. Водачите, под влиянието на разни идеи — леви, по-леви и ултрареволюционни — спомогнаха за обособяване на от­делните народи. Създадоха се Украйна, В. Русия, Кавказ, Сибир, Финландия и др. малки области като самостойни държави. Национализмът вземаше своя дял наравно със социализмът. Излезе на политическата сцена Ке­ренски, но той падна, защото не иска да сключи мир; иначе той умееше да спира полета на крайните и да подтиква изостана­лите назад куцащи революционери. Керен­ски бе идеен отраз на неуравновесената действителност, под която намираше подслон и умерената буржоазия, и тесняшкия социализъм.

Най-после излизат на сцената т.нар. болшевики (тесни социалисти, правоверни марксисти), които сега управляват Русия. Ала изглежда, че тия хора имат непреодолимото желание да управляват, въпреки голямата опозиция от 9-те други разклоне­ния на с. демокрация плюс замаената и омаломощена вече буржоазия. Болшевиките бързат да премахнат частната собственост, разпуснаха армията (за да я заменят с преторианци — червеногвардейци), уни­щожиха дълговете на старата Руска импе­рия само с един декрет и пр. разни простъпки. Ако станеше К. Маркс от гроба, той би се много зачудил, а особено за след­ните 2 феномена, които дохождат в разрез с неговите икономически построения: а) защо 19 век не ни донесе бленуваната от пролетариата соц. революция? б) защо най-закъснялата страна в икономическо отношение, под слънцето първа развя знамето на про­летарското царство, когато се очакваше Германия или друга някои държава с могъщ икономически строеж да даде знак за премахва­не капиталистическия строй ?

     Изглежда, че книгата на социалдемократичните съдбини съдържа противоречията на мнозина социалистичски писатели от най-различни шко­ли до К. Маркс и че това раздробяване на единия интернационал поради всеобщата война и ред др. причини, се длъжи не на преднамерените удари на буржоазията, а на съзнателната  планомерна   контрола от Бялата ложа.

            г)  Избухването на   революцията,   стана­ло на 22. III. 1917 г.  докарва   и до днес — почти 10 год.   — едно вътрешно кипение, в което вземат участие хора от    всевъзможни течения: десни, умерени и леви. Това кипе­ние наумява ново  вино още   неизбистрено. Революцията възвива вече към своя край и докарва едно   разочарование  между народа от управлението на крайните партии.   Всич­ко това е  в полза на умерената демокра­ция, която е способна само да свърже поне за сегашно време двата крайни  неприми­рими лагера.

            д)  Сетнините от Руската революция не могат да не бъдат, в края на   краищата, полезни както за русите, така и за   другите народи.    Преди    всичко, изтъква  се   твърде явно разрушението  на монархичното   начало и преминаване в друга   една   крайност  — управление    на   мнозинството.    Второ: става едно преливане  на богатствата от  аристо­кратически и   буржоазни среди към хора „средна ръка” и работници   (*) ((*) Това преливане на богатствата от буржо­азията и аристокрацията към пролетариата е вече завършено в Русия. Пролетариата, що се наричаше боолшевици, зае мястото на руски дворяни и управници и създаде зло вместо добро. „Стани ти да седна аз« — до тая формула руските болшевици заеха мястото на буржазията и започнаха да управляват не особено добре. В кн. «Царство на Антихриста« о.м. писател Д. Мережковски казва, че това руско болшевишко управление е много лошо, нетърпимо... )Трето: премахва се едрото земевладение, манастирски имоти, черковни и прочие богатства, които биха могли да се използват по-разумно за подпомагане бедни работни семейства, вме­сто да стоят заровени като евангелския  талант.

            Четвърто: става една замяна на авто­ритет, като с.демокрацията въвежда  в принцип диктатурата на пролетарията, вме­сто обезличения вече монархичен авторитет, който бе оглупял напоследък и предста­вяше по отношение на древния царски - някакво посмешище, а по отношение на новото време - някаква вкаменелост.

            Ала в тия сетнини има една опасност, за която истинската

демокрация трябва да държи сметка, — унищожение на всяко чиноначалие, което е осветено от Горе. Власт не може да няма в един народ, в едно общество, в едно семейство даже — най-пър­вобитното и добре обосновано, организирано общежитие. Право е казано в Евангелието,че властта е дадена от Горе. (* *)((**) Властта е дадена от Горе, но това не зна­чи, че Небето одобяява всяко издевателство над отхвърлените, страдащите, измъчените и отхвърлени­те души. Власт, дадена от Горе — това е добра власт, която трябва да пази доброто, истината и справедливото. Иначе това не е власт, не отговаря на своето предназначение — да пази честта и имота на гражданството.)

       Но властта, била тя абсолютистична, монархична, конституциона или републиканска, само тога­ва има значение, трайност и сила, ако почива на добродетелите; вън от тях няма истинско справедливо управление. Ако соц. демокрацията с материалистичен светоглед отхвърли влиянието на ок. мистичния светоглед и на практика, както тя прави на теория, скоро ще последва разочарование, — че може да се отхвърлят или да се тъпчат безнаказано ок. мистич. истини. В тях се корени вътрешното спокойствие, равнове­сието и здравословието на душата.

      „По отношение към вътрешния мир” на човека, нравствеността не е  за нас нищо друго, освен съвкупност на правила за душевна хигиена; нравствено е това, що во­ди към най-големия разцвет на душевния живот; нравствеността е отдел на наука­та здравословие — на духа (проф.А. И. Яроцки — вж. Вопроси философiи и психологiи, 1913 г. кн. 117, стр. 21).

        Материалистите от лагера на Маркс и материалистите от рода на Бюхнеровци, Фойербаховци и др. много се занимават с обяснение на ок. мистич. явления. Ала със своето озлобление, пристрастие и с желанието с един замах да премахнат „тия суеверия”,  изпадат в смешно положение. Подобно на легендарния Крали Марко, който с една стомна свалил едно минаре и викащия на него хожда, така и тия Кралимарковци със своята „материалистична стомна” смятат да повалят минарето, здравото каменно мина­ре на окултизма и мистицизма.

          Слабата и преходна степен на социалдемократичното „верую” - това е тяхната неустановеност по окултно-мистичните въпроси, небрежението по нравствеността, отказът им от религията като Петра от Христа. Като вникнем в душевния мир на един социалдемократ, лесно можем да разберем, че той се състои от 3 елемента; а) време, прекарва­но в препирни, караници и критикуване без оглед и разбор на всичко, що носи име религия или наумява за нея; б) сила, която е едностранчива и се ограничава в изключителна начетеност на книги от „лагера”, защото вън от него няма „истина”; в) духовно „богатство”, което дава преднина или на незаинтересуваност по въпросите от окултномистично естество или на безнравствеността.

           И тъй, материалистичната истина е продължителна по своята неразборчива бор­ба, има отрицателна насока и произвежда тягостно впечатление; истинска Божествена нравственост в нея не може и да се по­дозира.

            Начинът, по който се допира човъкът до тая истина принадлежи към категория­та на отрицанието; знакът на тая истина е минус или, с други думи казано, това е белег на старост в човечеството. Ала тя е неприятна — тая материална истина, значи е нежелателен етап в историята, порок, що означава прекомерност в областта на веществената култура. От тука се извличат и умозаключенията на материалистичния свътоглед — необработено и неизползва­но време, едностранчива сила, неуравновесен дух. Примери ежедневно ни посочва живо­та. Руската революция, която в своето за­виване на ляво, дава предимство на матери­ализма във философски смисъл, изтъква ма­са несъобразности с живота, едностранчивост и непроучване на много житейски въ­проси. Сега социалдемократите се сърдят за­що революцията се бави и не запали със своя факел цяла Европа, защо ходът на икономическия и стопански бит е тъй бавен, сиреч, се разтяга във времето; още повече ги сърдят разцепленията и караниците в Интернационала, ударите, закачките и словесните подмятания на буржоазията — елемент, който влиза в областта на духа. Ала това едностранчиво отношение по много важни и назрели въпроси, което до­карва из ден в ден раздразнителност, се превръща най-сетне в омраза. И ако стрелите на тая омраза имат днес за предмет владеещата буржоазия, утре ще имат за прицелна точка част от владеещия социализъм.

      Окултното определение на омразата е следното: тъмноцветен мрачен облак, в който, подобно на електрическа сила, се прошарват и се натрупват отрицателните двигателни сили на раздразнителността.  

      Ето защо икономическият материализъм, научният материализъм и всички др. разклонения на това учение, са злобни натрупвания на раздразителност, която се оправдава със закона за самосъхране­нието, с икономическите условия и пр. Социал-демократи­те, вместо да събират положителни духов­ни богатства, с течение на времето дълги го­дини са събирали и струпвали желания за отплата и обида. Като са останали „нищи духом”, като не вярват в Бога и не допускат съществуването на безсмъртни разумни същества, те трупат очакване подир очакване на принудително отнемане частната собственост от буржоата и капиталистите,награмадяват оскръбления срещу всеки идеен противник. Прибавите ли към тия качества власт и сила, каквито в Русия социалдемократите имат, ще имате страшните мисъл-форми на жестокостта. (* **)( (**) Властта е дадена от Горе, но това не зна­чи, че Небето одобяява всяко издевателство над отхвърлените, страдащите, измъчените и отхвърлени­те души. Власт, дадена от Горе — това е добра власт, която трябва да пази доброто, истината и справедливото. Иначе това не е власт, не отговаря на своето предназначение — да пази честта и имота на гражданството. )

            Нека се опитаме от окултно-мистично гледище да определим онова състояние, ко­ето преживява сега социалдемократичната душа. Всички намират, че това състояние е марксизма и материалистичния светоглед. И двете тече­ния се схождат. Това се вижда и от дру­га страна: вътрешните и външните напла­стявания на социалдемокритичната душа са дошли до една крайна специализация, а това, въз ос­нова на еволюционната теория на жизнените про­цеси, означава предпоследната стадия на жи­знения слой. Така трябва да разбираме: с душевното си богатство социалдемократът се е специализирал по икономическите, стопанските и пр. въпроси, що са в  услуга на   материалистичния светоглед; а във всичко дру­го тоя вътрешен   съкровен човек,   се намира   в   състоянието   на   първобитност. Главната задача, която се поставя   днес   за един    с.- демократ и    комунист за разре­шение като индивид и обществена   разумна единица е тая: власт, все повече   власт, за да се докара тържеството   на    пролетариата, макар тоя пролетариат и да не е  още готов, даже от гледището   на икономическите условия.    Така,    болшевиците в Русия грабнаха властта,   нарушавайки естествения ход на икономическите  условия, но верни на фо­рмулата: властта да се поеме от   пролета­риата,    за да възтържествува   неговата дик­татура.

Като синтезираме казаното с факта, че социалдемокрацията,  като обществено и фи­лософско течение е била принудена да чака дълго време своето възрастване и настанява­не на власт, претърпявайки ред оскърбле­ния и жестоки обноски от буржоазията и че политическата власт на тия хора е съвсем млада (само в Русия и тя още не улегнала), следва да заключим, че яростта и надменността, с която се нахвърлят марксисти и тям подобни на окултно мистичните възгледи, не е явление обективно и научно обосновано.

          В Русия марксизмът добива голяма власт. Засилване на пролетарията икономически ще направи социал-демокрацията жестока и злопаметна, сиреч, вярна служителка не на равен­ството, свободата и братството, а на омразата. (****)((****) Християнството е чуждо на омразата, която се проповядва от икономическите учения. «Християнството е обявило борба на природния човек, духовна борба с низките стихии в името на духовното укрепване и човешката личност, в името на из­куплението на човека. Средновековното християнство на природния човек е свързвало, сковавало силите на човека от природата в него самия и от природата в окръжаващия свят. » (Н. Бердяев — „Смисълът на историята”).

            Не е ли това, религиозно изразено, дя­волски капитал? Ще спомогне ли нещо тая духовна отрова на матер. светоглед или тя ще послужи за неговото изхвърляне не толкова като философски принцип, колкото като течение противоестествено и практически не­приложимо? Пред нас е бъднината светла, ясна, добре установена, а сега се правят опити, твърде жестоки опити ...

            Историята ни показва как са се отна­сяли към новаторите, гениите и талантливите люде. Спрямо тях е имало, независи­мо от икономическите условия на дадено място и време, много опасна опозиция: а) вкоренените навици на простолюдието; б) вярвания и предразсъдъци; б) омраза на слабите и г)завист на лукавите  духове.   М. Лютер,   който казва : „Оставете духовете да се разпръскват и    пресрещат”,  се крие    от   преследване; Галилей е осъден да се откаже от свое­то мнение, че земята се върти; Декарт принуждават да   бъде    предпазлив; Спиноза отлъчват; Л. Толстой   афоресват и пр. Всички тия добри  оръдия на   извънземни  Светли  сили не се спират пред нищо и заявяват пред света своето мнение, носещо преврат. Напредъкът в историята е факт неоспорим.    Може да    върви той   бавно,   може негде да спира временно, но, общо   взето, той върви все напред. Зад   видимите него­ви борци стоят други, невидими борци, кои­то чрез внушения, видения   и пр.   тайнстве­ни знаци    чертаят   плана   на   историческия път.

            Някои социалдемократи и комунисти си въобразяват с един замах да преобразуват света и нагодят неговите искания по свой вкус. Това не е възможно: напредък не се реализира  в няколко мига само.

            Ала, ето кое още не може да се обясни от гледището на историческия материализъм:

            а) Напредъкът е сложно   явление, дви­жещо    се   бавно и   обгръщащо както материалните, така и духовните страни на живота.

            б) Икономическите,  стопанските и политическите причини, тъй   близки на социалдемократическата и комунистическата душа,   не могат   да   направят да изчезнат   болестите.   Болестта е една    неправилност   в   организма, която от окултно гледище се дължи на 3  причини: 1) на  лични грешки;   2) намеса  на лоши духове и 3) на едното и   другото.

в) Същите, посочени в точка б)   причини не  могат да направят да изчезне смъртта.   А  смъртта е песен от един преподобен дух към Всевишния творец и  възхваляване паметта на  Оня, що   е    наредил   безсмъртието.

г) Същите причини не  могат да    направят да изчезне сиромашията. (*****)((*****) Сиромашията може да изчезне, ако зависи от причини, засягащи един земен живот. Тя не може да се изкорени  изведнаж, ако е свър­зана с тежка карма от минал живот. Във всеки случай, Божествената любов трябва да помага не само на покаяните в тоя свят грешници, но на всички, за да се оправи света. )

Книгата се издава въз основа на :

II   поправено   и   допълнено   издание   на

Издател:Обществото за  психични   издирвания   и духознание

БУРГАС  1926 ( Печатница Димитър Ангелов )

Share this page