ЗА   ПОСТОЯНСТВОТО 

                                         „ Чудни са твоите свидетелства, затова ги пази душата ми „

                      „ Утвърди стъпките ми в словото си да ме не обладае никое беззаконие”

                                                                      Псалом 129 и 133

       Постоянството е обоюдоостро оръжие на духът; с него може да се защитиш, ала и да си навредиш, като разумно същество. Ето защо това присъщо дейно качество на духът, трябва да се придружава и с други положителни качества : възпитаност, кротост, смирение, безкористие, истинолюбие и миролюбие, за да му се даде тласък нагоре, а не надолу – към греха и падението.

       Постоянният човек върви смело по своя избран път. Той не се отклонява ни на ляво , ни на  дясно, той не  слуша грехоносните си рани, които  с чудна примамливост искат да го съблазнят  и вкарат наново в порочния живот. Постоянният е твърд ,непобедим в борбите и непоколебим в  изпитанията. Той цени своето положение и пази своите таланти. В постоянство разумната безсмъртна единица, не губи ,защото добре знае  и ясно схваща , че законът на Лавуазе за постоянството и запазването  на веществото, подразбира и ценностите на духа, съкровищата на отвъдния ( невидимия ) свят.

       В постоянството човек става непорочен  и възвръща  белината на душата си. В постоянството съумява да пази свидетелството  Господне и става мъдър. В постоянството научава ,че повеленията на Небето са уместни  и прави, та развеселява своето сърце.

Постоянството  е страх Божий, което пребъдва във век. Постоянството е разбиране, че съдбите Господни са истинни, праведни и въжделени на сърцето ,повече от купове  чисто злато. Постоянството предпазва от гордост.

Постоянният ученик от  духовната школа не прави  лъстиви моления.

Постоянният е изпитан по характер и издържан по духовния си подем. Той може наздраво да рече, подобно на псалмопевецът Давид : „ Изпитал си Боже сърцето ми, посетил си го нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в мене. Реших устата ми да не престъпват „ ( Пс.17:3) .

       В силата на волята, в която непременно са замесени като съставни части твърдост и постоянство, човек може да предизвика – произволно или не, това е друг въпрос – съсъдодвигателните нерви, с помоща на съответни идеи, да докара прилив на кръвта. Срам, гняв, радост, ни карат да се червим. Някои човеци могат произволно да локализират  тия приливи на кръвта. Философът Карл дьо Прел в съчинението си  „ Магията, като естествознание „, разправя за един професор ( Клуге), който имал познати , що само с една мисъл са могли да докарат възпаление  на каква да е телесна част. Монтегаца говори за себе си, че в един период на своя живот  той бил в състояние да докара червенина  върху всяко място на кожата ,само с това , че съсредоточено мислел   върху туй действие ( Мол Дер Хипнотизмос ). Луиза Лато още от детството си  се замисляла за Христа. От 1868 год. тя докладвала в екстаз   с религиозни видения, после и се появили рани: отначало на гърдите, после на ръцете и нозете, а по – сетне и на челото. В това време, когато са текли раните, тя е  лежала без чувства. Изразът на лицето  и жестовете явно показвали, че   тя е била свидетелка на голготската драма ( разпятието Христово ), дишането и било една чуто, а пулсът и спаднал.

       Такива примери могат да се посочат с хиляди, те показват силата на вътрешното АЗ, което докарва до очевидни промени  и последици, като действа в една и съща посока с постоянство.

       В магическите операции без вяра, доверие, твърдост и постоянство не може да има  никакъв резултат. Окултистът Агрипа в книгата си „ Окултна Философия „ , казва : „ Ние сме длъжни  във всяко  свое дело да изказваме  най – силно желание , да имаме твърдо упование и трайна вяра, защото тая последната  много съдейства на успеха... За да се действа магически , потребна е непоколебима вяра и пълно доверие , не трябва да има и най – малко съмнение в успеха, дори да не се допуска мисъл за това .

       В химическия Псалтир на Философа Авр.Теофр.Парацелз в 13 точка се казва : Няма да се роди Слънцето, ако по – рано не е била Луната. Това значи, че без постоянство на човека, който пречиства и облагородява първом душата си не може да се озари духът на този човек.

       Постоянството за душата е красота , а за духът истина.

       Магията приема съществуването на 3  свята или сфери на дейност на постоянно напредващото разумно същество : а ) света  на съдбата, мирът на чувствата, възприеманите явления; б) умствения мир на мислите, светът на посредничеството и волята; в) светът на Божествените причини, които оживяват всичко наоколо .

       Едното в своята същност и тройственото в своята поява Битие ( Бог Отец, Свети Дух и Син ) е последователно и строго  логично. В това се заключава  и постоянството на тая окултна дейност.

       Теософския писател С.В.Лидбитер в книгата си „ Бяла и черна магия „ , като говори за неизвестните сили на природата отбелязва : „ Наред с вените и артериите, по цялото тяло на човека  е разположена мрежата на нервите. По тия системи непрекъснато се извършва  циркулацията – в първия случай на кръвта с център сърцето, а във втория флуида на живота  с център мозъка. В тоя последния случай, движението произхожда  не по самото нервно влакно, а под неговото очертание, подобно на електричеството, което според мнозинството съвременни учени се разпространява не по медната жица, а под ефирния пласт под нея. В тялото на здрав човек, циркулира флуид на живота от два вида : първом нервният светлик, който има своя първоизточник мозъка, и второ – жизнения флуид ( ток ), поглъщан извън и движещ се надолу по нервите във вид на частици от розов цвят, лесно забелязвани от ясновидците .”

       Тия токове що  поддържат живота на разумната единица ( човека ) , се движат с една материална точност,с едно нерушимо постоянство, което дава равновесие на силите в организма.

       Бележитият Манилиус, поет от времето на кесаря Августа, който е публикувал римската Астрология, ето  как описва 12 знакове на зодиака, които въпреки своето  много различно и променливо влияние , пак следват своя постоянен ред на сменяване на топлина със  студа, сухостта с влагата, изобилието с опустошението и пр. Те следват своя  траен  закон.

       „ Сега, о музо, възпей ми съзвездията и знаковете, за да може те с ред да възсияят в твоята поема. Отначало е Овен ( Март, начало на астрологичната година ), прочут  със своето златно руно се обръща и  учудва на могъщия Телец ( Април ), задната част на който се явява  първа; той лежи разпрострян с глава заплашително обърната към Близнаци ( Май ), в страх се хвърлят те  един към друг и тясно се притискат . Веднага подир Близнаците  с нервни стъпки пълзи блестящия Рак ( Юни ), сетне Лъвът ( Юлий) повдига своята грива, след него пристъпва Дева ( Август ), укротяваща неговата ярост. Накрая денят и нощта  се теглят върху блюдата на Везни ( Септември, есенното равноденствие ), като прекара някое време в равновесие , блюдото  на нощта натежава, наклонява се  и влече пресветлия Скорпион ( Октомври ), Кентавър ( Ноември )  върви подир него, като се прицелва с едното си око  и с изпънат лък, готов да стреля. След това се явява  Козирог с тънки и завити рога ( Декември ), а от  урната Водолей на потоци се лее вода ( Януари ), близо до неговите желани води плуват  хладните Риби ( Февруари ) , допиращи до Овена ,затварят цикъла. „ Това се   12 – те синове на Якова, 12 – те Апостоли на Иисус Христос, сиреч оня кабалистичен и езотеричен аспект на знанието, предмет на  „ големите древни мистерии, наречен духовна астрология „ от Парацелз.

       От триъгълник на  Огъня – месец Март означава борбата, която се започва с пролетното равноденствие или равновесие. Думите на патриарха към Вениамина, синът на десница ( Битие ,гл.48 ) са думи на един човек за постоянството.

       Месец Септември ,Дан що символизира идеалността у човека, отговаря на следното място от Светото Писание ( Битие ,гл.49 : 16 ).

       Март, означава постоянството  в началото на човешкия живот, когато почва борбата между двете начала : доброто и злото. Септември показва постоянството в по – зряла възраст на човека, когато борбата  е почти стихнала и идеалното взема връх над материалното, неизменно.

       Така също Иред ( Иаред, Битие гл. 5 : 16 ), която символизира устойчиво равновесие, означава едно облагородяване на човечеството, защото Иред е повторение на Хирад ,като отпада буква „ Х „ – показващ звук на материалното – причина движеща се,  движение възбудително ( Битие ,гл.4 : 18 ) . Иред е иносказание за благородно  постоянство, блясък на възвишено състояние, а Хирад потомък на Кайна -  е белег на страстно възбудително естество : единият характеризира постоянството и  настойчивостта в доброто, а другия в злото.

       Постоянството в доброто  подразбира пълно освобождение от мислите, думите  и делата на тъмното минало. Понеже един светия в сегашно време  човек победител на онова , което го е мамело към света  и неговите пороци, то естествено е да се заключи , че само струите на нравствената в него сила го отделят от греха и заблудата, само тая сила изпълня душата му  с едно насищане от световните съблазни.  „ Една особена верига от мисли, били те добри или лоши, в които човек постоянства не може да не произведе  своите действия върху характера и обстоятелствата. Човек не може да  избира  направо своите обстоятелства, но той може да избира своите мисли и по този начин, светлината породена,   косвено , но пък сигурно да създава своите обстоятелства .” ( Джеймс Ален – Мисълта творец  на характера ). Всевишния ( Битие, гл.1) е послужил за начало на равновесието или за постоянството на нещата. От първоначалната Единица, постоянно във величав покой, е произлязло Две – действие и състояние , виделина  и тъмнина. Двете създали трите. Трите създали множеството. Ала у човека тройката – символ на равновесието ( баща + майка = дете ) се съединява с 5 – човешкото съвършенство  = къща  с 4 стени и 1 покрив ) и образува 8 ( осми духовен клас ), в който закрепва постоянството на физическата и духовната област, чрез силата на Бога Отца, Сина и  Светия Дух. Равновесието в човека се нарича още чисто тяло и бяла като сняг душа. Постоянството в духовната личност се зове чисто сърце и озарен от Горе ум.

       „ Човек е от това дърво, казва Ренан ,от  което правят обръчи, колкото го превиваш, то се изправя. „ Който не поддържа постоянството у човека, той се намира към предела на погибелта. Такива хора са лишени от корен, те не могат да си построят духовна къща. Лишени са от воля. Волята и постоянството са сродници. „ Волята е сила, която командва всички други сили, когато я насочваме разумно „, казва Бюфон. Господният Дух е съгласен с това. Които не са постоянни , похищават времето си. Те имат само една печалба, че малко по – късно, когато спечелят опитност , стават постоянни и придобиват равновесието. Равновесието се крепи върху 4 точки : Бог непознаваем в трите си лица. Трите са едно, всичко произхожда от Едно, което има равновесие и дава постоянство. 1 + 3 + 4 = 8 , което значи : Все и св. Троица и четворното творяще, обясняват  създанието и  равновесието  тук и отвъд.

       На здравата къща човек може да се осланя. Здравата  къща няма нужда от външни подпори, нито да се затъмнява с тайнствени укривалища – постоянството е достатъчно трайно нейно градиво. Постоянният е мъдрец, той има печалба, която е записана в книгата на живота. „ Волята му е законът  Господен, и в неговия закон се поучава денем и нощем „ , ( Псалом 1 :2 ) . „ Тогава рекох, ето ида. В свитъка на книгата е писано за мене : драго ми е Боже мой, да изпълнявам волята ти, и законът ти е всред сърцето ми” ( Псалм  40 : 7-8 ). И мъдрецът не трябва да се моли за печалби от земята. Лишен от суетни желания, той бива въздържан и скромен .  Да бъдеш постоянен в преминаване към горните духовни класове ,това е щастието. Щастието не  иде само, а трябва да идем при него. Духовното действане побеждава студенината. Постоянството в чистотата и мира създава справедливи люде.

       Справедливият човек е отдих за уморените деца на света. Той е олицетворение на справедливостта. Чрез нея той спаси човечеството от потопа на лошите страсти. Той с 7 души ( 1 + 7 = 8 ) се спаси и стана причина множество души да се спасят .( І Послание Петрово, гл. 3 : 20 ) .      

Share this page