За идването на Христа

За идването на Христа

(Окултно-мистична студия)

Второ допълнено издание

Общество за психични издивания и духознание

Нова Загора, печатница „Заря”, 1924 година

В свитъка на книгата е писано за мене...

Давид, Псалом 40, ст. 7 и в същата смисъл Евангелие Йоаново гл. 5, ст. 39.

            § 1.  Още от Битие  Ст. завет,   се   повестява, че била поставена вражда между лукавия дух и съгрешилата Ева (Битие гл. III ст. 15 - 16) и от това може да се заключи, че женското начало, макар и в земното естество да се явява нечисто, греховно, в самата си същина е нещо чисто, възвишено. От тая чиста непокварена материя, която може да променя своята форма по време и място и не си губи пластичността: нея именно употреби Слънчевият Дух — Христос, за да се прояви на   земята по-близко на  човешкия род и да му даде нов  мощен тласък към усъвършенстване.

            В нашите очи—понеже мислим, че нам е дадено да знаем тайните Божии—историческият вървеж на старозаветните и новозаветните събития скрива един друг смисъл — съкровен,окултно-мистичен, важен за всички векове и пригоден за всяко място. През всички времена посвятените са могли да употребят изрази само тям понятни, за да скриват от външния свят съкровените тайни, духовните закони. Те напълно са разбирали думите на Христа: „Не хвърляйте бисерите на свините”.

            Простакът   вижда   в  библейските разкази приятно упражнение на своето въображение; ученият  окултист   намира  с очудване духовните закони  за   планетите   и слънцето,   а духовният мъдрец или маг може да определи на великото произведение три успоредни значения. Същото е и с другите религии: индусът, посветен в тайните, разбира   по другояче въплощението на Вишну; йерофантът - египтянин   разумява от по-различна страна странствуванията на Озирис, друидът—мистериите на Торо, арабинът—приключнията на Аладин  с неговата вълшебна лампа. „Алхимичното  предание, казва Луи Лукас, изисква, щото посвещаващият се да говори само с параболи и алегорични басни, но не басни предназначени за развлечение”.

            За идването на Христа има предсказания от реално практичния живот, прорицания на древногръцките питии, пророчества на библийските боговдъхновени пророци и най-сетне – божествени откровения.

            Ако човеците са имали предузнание или предчувствие от Бялата Ложа за много по-маловажни неща и случки, за идването на Христа — събитие от грамадно историческо и международно значение — човеците са имали и имат много повече и по-определени схващания. Както в древността разлагащият се римски свят по интуиция е разумявал, че трябва да дойде един Божествен Спасител да тури ред в световните явления, така и днес бедното човечество, преживяло ужаса на общоевропейската война, очаква тоя Спасител — Христос. Само Той, който иде от Горе, от Слънчевите сфери (Еванг. Йоаново гл. 3, ст. 33—34)  е в състояние да се справи с тежкото наследство на европейската буржоазия и да очисти от плевелите разновидностите на враждующия социализъм.

            Един паралел между епохата в предвечерието на Исуса Христа и сегашната епоха, когато се очаква Христос, ще ни наведе на мисълта, че Христос е потребно да дойде и че Той иде.

            Както и днес има тайни духовни общества, така и тогава е имало. Официалната църква била на упадък. Около 500 год. до Рождество Христово в Рим е живеел Нума, в Гърция—Питагор, в Египет — Хермес,  в Персия — Зороастър, в Индия — Гаутама Буда, в Китай — Лао Дзъ и Кун Зъ, а в Япония — Сон Му. Всички тия посветени люде са били международните предтечи на Исуса Назарея; всички те са били посвятители, които са призовавали падналия човек към покаяние и са наблегали особено за облагородяването на неговото сърце. Съвременният свят има своите окултно-мистични школи, които очакват второто идване на Христа: мартенисти, розенкройцери, психисти, окултисти, теософисти  и др.И днес има личности като научните светила Крукс, Шкиапарели, Фламарион, Цьолнер, Ламброзо и др., които чрез спиритични факти изтъкнаха безсмъртието на душата, което пък от друга страна засяга въпроса за Христа. И днес има високоповдигнати личности като Йоан Кронщадски, Лев Толстой (в Русия) и П. Дънов (в България),  които свидетелстват за зората на новото Слънце.

            § 2. Западният прорицател Амо в своите високонравствени писма, печатани в La Paix Universelle 1909 год. ето какво пише за събитията от наши дни:

            „Против всички предсказания възстават маса възражения, но, впрочем,  в тях има едно нещо,  достойно за внимание — това са цифрите. Аз ви казвам откровено, никога на мене не е бил открито нито едно число без да се гледа на непоклатната увереност, дадена ми. Решавам се нея да  твърдя.   Като  нямам лични изчисления, взех известни предсказания, които посочваха 1907 год. като начало на събитията и 1911 год. -  за край (в духовна смисъл) на нашия презрян свят. Ала получи се грешка. Тогава аз се отнесох с много по-голямо внимание към  тоя предмет, привеждайки лични данни,  и  ето полученият от мене резултат:

            Потоп от ред отделни явления ще стане между 1907—1914 год.; обновата ще стане между 1914—1921 година.

            В 1921 г. кълбото на Любовта ще заблести с чиста божествена светлина и людете ще се наслаждават от неизразимо блаженство, което ми е добре известно, но което не мога да обрисувам самостойно. От 1921 год.  до 1927 или 1928 год. Спасителят ще се яви  с  всичката своя слава и ще утвърди сред людете Божествения ред; а пропастта, като няма да бъде в състояние да се бори, пропастта, която ще стане безсилна против човечеството, в това време ще се държи спокойно. След това небесната намеса ще се отдалечи, и людете ще бъдат представени сами на себе, за да издържат нови пристъпи и да спечелят нови венци. Нека оставим тия далечни времена, за да съзерцаваме само дните на блаженствата, които ще зацаруват на земята подир целия пристъп на очистителните спасителни изпитания” (Писмо четвърто, La Paix Universelle, 1909 г.). И в другите писма Амо потвърдява с ред други доказателства належащето идване на Господа: така, в първото си писмо той съветва хората да бъдат милосърдни и да се обичат с Божествена любов, за да преминат  леко големите изпитания през това време; във второто си писмо Амо говори   как ще  се засили любовта между човеците след голямата  катастрофа, носеща велики страдания; в третото си писмо този бележит прорицател казва: сега иде това  велико събитие, което ще послужи и за друго: падането на terre des anqes в очите на целия разбит свят.                                   

            Наводнението, за което е реч, се сбъдна: то бе това подлунно наводнение на нечисти и тъмни сили, които породиха малката балканска война и голямата европейска 1914—1919 г. А колкото за великата морска царица, „победителката” на Германия, самото време ще ни покаже истинността на думите на Амо, както самото време потвърди нашите думи: „Англия, също страна на съзвездието Овен, ще иска да съсипва Германия, за да не би да  задмине страната на „ангелите”; ще дойде време, обаче, и то е близо, Англия ще промени политиката си: от приятелска на Русия  - против Русия. (Виж кн. „Предсказания и действителност” издание на Пс. О., 1914 год.)  Днес имаме вече несъмнения факт: Англия се бори срещу болшевишка Русия, но гъвкава е тя — тая страна, зад чийто болшевизъм се таи обновата на славянската раса.                                                  

     В своите писма Амо загатва и онова странно явление, което виждаме днес в Русия: равенство да ни се предлага от хората на безбожието. Във второто си писмо Амо казва между другото: ,,Душата може да люби с безкрайна любов. Поради това Бог я е създал подобна на себе си. Ето целта, преследвана от Създателя на света, ала постоянният, неуморният враг на людете предлага им по външност сякаш същата тая цел макар тя, наопъки, може да докара до грамадно разрушение. Вие ще го узнаете само по един признак: той мрази семейството. Този, който съсипва семейството (обществения  зародиш), разсипва всичко; който погубва зародишите, клетките на тялото, той погубва и членовете, и тялото. . . Едничкият Спасител на  света, това е Исус Христос; изложеният от мене план принадлежи Нему”.

      Днес ние четем във вестници и брошури, че в някои места в болшевишка Русия, колкото и да не е това вероподобно, съветите вземали решение да правят жените общи. А посоченият факт, че в гр. Тамбов болшевики искали да издигнат паметник на Юда Искариотски? А превърнатите църкви и монастири в театри и кинематографи ?... Във всеки случай, макар Ленин и Троцки да имат симпатиите на работничеството против мръсотиите на буржоазията.*)

        (*) Мнозина социал-демократи се възхищават от болшевишката отплата над руската буржоазия, и, вземайки пример от Русия, разчитат един ден като вземат властта в ръце, да колят и бесят широките социалисти и буржоазията. На тия строги съдници препоръчваме следната теологична практика:

               Имало някога съд на небесата. Съдили един разбойник, зверски кръвожаден. Той грабил, убивал и се отличавал с небивала жестокост. Архангел Азраил бил прокурор и неговата обвинителна реч била изпълнена със справедлива строгост и негодувание. Чашата на престъпленията, турена на везните, отдавна развалила равновесието: в другото блюдо нямало нито едно добро дело. Духът — ръководител на разбойника стоял нажален, със сълзи на очи. Господ попитал разбойника  дали е  любил някога. „Не! - с ожесточение отвърнал тоя. - Аз не знам какво нещо е любов, радост или състрадание! Никога не съм изпитвал такива чувства. Мене  са ме гонили още от детинство и аз сега всички мразя и преследвам”. — „Чуеш ли, Азраел - казал Господ, - тоя човек не е любил никога”. „Толкоз по-зле  за него — отговорил небесният обвинител, - не виждам   причини, смекчаващи неговото строго наказание”.   Духът —  ръководител заплакал. Разбойникът се зачудил. „Защо плачеш?” -  попитал той грубо. — „Аз плача за ... тебе! - кротко отговорил духът, - Мене ми е жално за тебе”. И ето, подир малко  нещо странно се случило:  гърдите  на убиеца се  повдигнали и див, като зверски вой, вик се  понесъл. . .  Духът - ръководител и разбойникът стояли прегърнати и двамата горко плакали. Сълзите им падали в празната чаша и ...  о, чудо! Тя отначало се заспускала, изпълнена до горе със сълзи и се изравнила с другата — на престъпленията. Везните на правосъдието се уравновесили. Тогава Св. Богородица извадила една роза от терасата, която имала, и хвърлила в чашата със сълзи. „Добре ли сторих?” - попитала тя Господа. Той мълком кимнал с глава. Разбойникът бил простен. )

 Без съмнение, болшевизъмът е дело на насилието, а то не може да бъде оправдано от Бога на любовта. (Виж кн. „Рождение на Антихриста”, издание Псих. клон Сливен, 1919 г.)

            § 3. Апостол Павел, ревностният проповедник на християнството сред езичниците, в Посланието си към Римляните гл. III, ст. 29 казва: „Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Наистина, и на езичниците е”. И между езичниците в древността е имало боговдъхновени    люде, които са знаели за идването Христово. В същото време, когато старите пророци са говорили на еврейството чрез едно чисто и светло духопосредство, т. нар. сивилисабили известни на целия езически мир. Тези пророчици без съмнение са плод на културно явление; без съмнение, чрез тяхното посредство се разкривали същите истини, както и чрез израилските пророци.                             

            Гръцките писатели Арипохий и Аполодор Еритрейски са писали за тия чудни пророчици. М. Варон и Л. Фенестила, римски писатели, също са давали сведения за тях. По-забележителни сивили са следните:

            а) Сивила Делфийска (Delphica Phoemonoe). За нея древните писатели споменават, че била най-стара. Хризин в своята книга за пророчествата я нарича Артемисия, родена в гр. Делфи. Диодор Сицилийски в своята 4-та книга я назовава Дафна. Разправят даже, че много нейни    стихове, добити по медиумичен начин, били поместени в Илиадата на Омир. Тая Делфийска Сивила е написала различни пророчества за единия истинен Бог и Спасител Иисус Христос и в своите писания споменава много ясно за вчеловечаването, учението, страданията, смъртта, възкресението и възнесението Христово.

            б) Втора бележита сивила била Еритрейската (Eruthraea Demophel sive Athenais). Тя е живяла също преди Троянската война. Това твърдят Солон и Бокх. Тя предсказала на Лесбоските жители, че те ще се лишат от владичеството по море, предрекла падането на Троя, посочила Менелаевата Елена като причина за войната, предсказала за появата на Омировите описания на тая война и др.

            Що се отнася до нейните прорицания, тя казва твърде ясно, че никой роден от мъж и жена не може да бъде наречен Бог; тя казва за  бъдното образование на човека, за това, че Христос е Син Божий; разправя за блаженото време, когато ще се роди Господ; за чудесата и знаменията му; за края на света и неговото разрушение; за възкресението на мъртвите и страшния съд. Тия нейни описания са толкова ясни, че човек, четейки ги, мисли, че са заети от пророците и апостолите.

            в) Трета известна исторически сивила била Кумейската. Нея наричат някои още Кимерийска. За нея разправя писателят Павзаний (в кн. Jn. Phoc. Georgium Cadrenum);  Аристотел (в книгата си “De Mirabilibus auscultat'oni bus”) и Св. Юстин Мъченик също я споменува (в съчинението си “In admonitorio ad Graeco’s”). В гр. Куми сивилата имала храм, който се запазил до 1538 год. след Христа, когато е станал на развалини от земетръс. Пещерата, гдето сивилата предсказвала, била на Авернското езеро. До това езеро имало и един кръгъл храм на Аполон. Клуверий във 2 гл., 4 книга описва подробно тия места,  а Вергилий (Енеида, III кн.) казва:

            „Пребъдвайки тука, ти ще стигнеш гр. Куми и ще видиш свещени езера, и при Авернското езеро, обкръжено от шумящи гори, падналата в изстъпление Пророчица, която в  пещерата под скалата предрича бъдните съдби и начертава на листове знакове и думи. Стиховете, написани на листа, тя привожда в ред и събира настрана в своята  пещера, и те остават  неподвижно на своето място в същия ред. Ала когато при разтваряне вратата, лекият ветрец на тях   повява, той разбърква тия тънки листа. Тя тогава не се грижи да ги подбира, макар че те летят из каменната пещера; тя не ги туря на предишното място и не съставя отново своите стихове. По такъв начин, много си отиват без отговор и с голяма досада, че са били при сивилата”. Някои допускат, че тая сивила е продала на Тарквиний т. нар. libri fatalis (книги на съдбата). Тя пророкува следното: „Господ Иисус Христос е равносъщен на Бога Отца; от Него е направено всичко; Той трябва да се роди от Дева Мария и веднага след раждането да го посетят магите, водени от Витлиемската звезда. В нейната 5-та книга се говори и за други пророчества, отнасящи се за падането на италиански градове, тогавашни народи и пр.

            Тя била много на почит у римляните. Нея изображават на статуи като жена, на която дясната ръка посочва към небето на изреченото име Божие, което се показва зад облаци. От дясна страна близо до нея, на кръгъл стълп лежи в една люлка детенце, повито в пелени. На тоя стълп се чете надпис: Novae Luci exortae sacrum, което се тълкува: „Посвятено на новата появяваща се Светлина”.

            г) Четвърта сивила древният езически свят почитал Ливийската — Libissa vel Libica Elissa. Някои предполагат да е била щерка на Дардан и Несониса и че даже собственото й име било Сивила. Тая Ливийска сивила пророчествала по разни места, като напр. в гр. Кларос в Калофония, където се преселила на о. Делос, сетне — в Делфи,  и  най-после — в  Ливия.  Тя   била също дълго време на о. Самос. За нея   споменава  Еврипид  в пролма (пролога) на своята трагедия „Ламия”. Пише се, че тя живяла до 80-та олимпиада (320 год. до Христа). Мнозина я почитали като дъщеря на Юпитер или Аполон и Ламия, дъщеря  на   морския бог Нептун. Ливийската сивила твърде много пророчествала за изтребването на езичниците поради тяхното идолопоклонство и пороците, с които  възбуждали против себе си гнева Божий; също така тя пророкувала, че ще се роди Христос, Син Божий, който ще стори много знамения и чудеса, от които ясно ще прозре неговото Божествено могъщество. Тя казвала в транс, че въпреки това  могъщество, Спасителят щял да бъде предаден в ръцете на грешниците, осмян и подигран с трънов венец. В нейните пророчества се казва за бъдното изтребване на човечеството с огън, че Бог ще нареди последния страшен съд, че мъртвите ще възкръснат и ще наследят блажен живот. Ето един откъслек от нейни пророчески стихове:

            „О, несмислен човече! Покай се, престани да грешиш, престани да възбуждаш против себе си гнева на Всемогущия; не обагряй ръце със своята кръв, последвай сонма на праведните и кръсти се за очистване себе си от грехове. Тогава в молитвата си въздигни ръцете си към небето и се обещай, че ти без отлагание ще встъпиш в благочестивия път; обещай, че ако Господ ти прости миналите грехове, то ти от тук на тъй ще заживееш богобоязнено. Ако това ти изпълниш, то и Господ Бог ще отвърне от тебе Своя гняв и претърпените от тебе страдания ще се превърнат само на радост”.

            Тая сивила изображават като жена, държаща в лява ръка светилник, дясната й ръка пък се допира до един бюст, поставен на четириъгълен стълп; свъх това на лява страна се вижда друг стълп, в чието подножие стои открит фенер със запалена свещ, а над бюста в облаци и сияние — името на Иисуса Христа.

            д) В историята на сивилите пета по-бележита се смята Куманската — Ситапа Amalhea vel Demophile. Някои мислят, че тя е същата Еритрейска, но получила разни имена в зависимост от местата, гдето е пророчествала. М. Таренций Варон, който в книгата си „За Божествени неща” наброява до 10 сивили, различава Куманската сивила от Кумейската. Съгласявайки се с Варон, че Куманската сивила е получила прозвището си от гр. Кума в Малоазиатска Иония, трябва да признаем, че тоя град е бил най-бележитият в тая област. В тоя град е имало Аполонов храм, който се славел със своите прорицания. В историята се среща, че Аполоновата статуя в тоя храм плакала четири дни наред, когато римляните под водачеството на консула Крас водили кървав бой с гърците и цар Аристоник в 130 год. до Христа. Тоя гр. Куми е получил името си от амазонката  Кими. Той бил разположен срещу о. Лесбос и жителите му, както и тия на острова, се имали от гърците за твърде тъпи хора. Известна е старовременната пословица: Пумейци не се вразумяват скоро. В тоя град сивилата изричала своите пророчества, но когато узнала,   че златният триножник на Аполон се намира в Кума (Италия) тя веднага се отправила за там и почнала на новото си мястопребъдване да прорицава. Римляните я  наричали Амалтея, Демофила  или Херофила; Свид я нарича Херофила. Солин Полигстор говори,   че тя живяла през 15-та гръцка олимпиада (една гръцка олимпиада = 4 наши години) и че по това време още стояла гробницата й в Лилибейските планини на Сицилия. Евсевий предполага да е родена в Самос и се наричала Херофила, а се славела през царуването на Нума Помпилий, вторият римски цар. Допускат, че тя е била същата тая сивила, която предлагала Тарквинию и продала пророческите книги. Макар и да не се знае точно името на тая сивила, но не подлежи ни най-малко на съмнение, че тия книги са писани от сивила   (езическа  пророчица) и предложени на Тарквиния Приска или Тарквиний Гордий. Ако тя е същата сивила, сигурно е живяла около 613 г. до Христа, нейните оракули се отнасят главно за Господа Исуса Христа (също както и др. споменати сивили). Тя е предрекла покоряването на Картаген от Рим, паданието на Рим и пр.

            По  римските статуи нея  изображават с книга в ръце; близо до нея на една страна се

вижда кръст с трънен венец по средата, и по-долу с мъртва глава положена на четвъртоъгълен стълп; на другата страна е представен също такъв стълп с горящи на него книги. От тях на първата е изобразена мъртва глава с покарали вече класове и до тях сърп, а на друга книга се чете надпис: Retuso mortus aculeo („при изтощение оплаквала смъртта”).

            е) Друга бележита сивила се смятала Персийската Persia Sambethe vel Saba. Ворон поставя тая пророчица пред всички  

други, Никанор споменува за нея в своята книга, гдето описва делата на Александър Македонски; Свиб и Юстин в своите Orationes paraenticae също споменуват името й. Свид казва, че тя се е родила в едно черноморско градче Ное. Юстин и др. някои предполагат, че се е родила във Вавилон от баща на име Бероза (написал 3 книги по Халдейската история) и майка Ериманта. Други мислят, че не Бероза е бил неин баща, а друг някой мъж с пророчески дух, живял преди Троянската война. Някои я наричат Самбета и казват, че написала 24 книги по окултно-мистични въпроси. В тия книги се намират много и различни пророчества за мисия. Лактанций в I сп. книга гл. 9 и блаженият Августин в 18 сп. книга (за Божия град, гл. 18, 25 отдел) привеждат някои откъслеци от тия пророчества за Христа. Павзаний пише, че тая персийска сивила имала сношения с юдеите, живущи в горна Палестина, много научили нейните книги и затова я нарекли Савска. По тая причина някои са почитали сивилите   еврейска, юдейска, халдейска и етиопска за една и съща. За тая Савска сивила пише   Гликас в своята история: сабеите или савеите са били народ етиопски, който имал могъща царица достойна за очудване сивила. Тя, без да знае нещо от еврейския закон и пророчествата, приветствала цар Соломон с тия думи: „Да бъде благословен Господ Бог твой,  възжелал да те постави на израилския престол!” По тоя случай сравни ІІІ кн. на церете гл. III ст. 5—10; ІІІ кн. на царете гл. Х; II кн. Лятовници гл. Х.

            Свид е написал за нея следното: „Халдейската сивила се нарича Самбета и произхожда от блажения праотец Ной. Тя е предсказала много ясно за Александър Македонски. За нея поменува Никанор, описвайки живота на тоя македонски цар. Тя пророкувала за Иисус Христос и второто му идване, за потопа и за Вавилонския стълп. И другите сивили са съгласни с нея. Тя се отличава от тях по множеството на пророческите книги (24), в които се разправя за много и различни народи по земята. Ако някои стихове от книгите не са правилни, за това не може да се обвинява сивилата, а виновни са преписвачите, които са превеждали книгите й. При записвание даже ония, що схващали проричанията, не знаели  достатъчно граматиката  и когато по-сетне ней минавал пророческия възторг, тя не  е могла да запомни какво е казвала през това време, забравяла казаното и стиховете оставали недовършени. Може би, това е имало и своята добра страна: да не се хвърлят бисерите на свините. Св. Климент  Александрийски в посланието си към Коринтяните, говорейки за края на света и съда над нечестивите, се основава на нейните пророчества. Юстин мъченик на едно място казва: „Вторият потоп ще бъде с огън”. Това твърдение е почерпано от тая сивила. Платон и Аристофан казват за следното определение на Божеството, взето от книгите на сивилата: „Един е Бог, нероден, всемогущ, невидим. Сам зрящ всичко, но от тленните тела невъзможно да се види. Ние сме се заблудили от истинския път, почитаме с безумни думи  ръкотворни идоли и тленни кумири човешки. Блажени ще бъдат тия човеци на земята, които признават великия Бог”.

            Тая сивила изобразяват седнала; лявата си ръка държи на сърцето, от дяснатата й страна на четириъгълен стълп лежат 5 хляба и 2 риби; откъм лявата страна се вижда лежаща змия. Отгоре на лявата й страна се явява възкръстналият Спасител с кръст, а пред него —  ангели.

            В деяния Апостолски гл. 17 ст. 22. — 23 ни казва ап. Павел, че атиняните имали едно капище, посветено на незнайния Бог. Не са ли чувствали елините по интуиция Господа Иисуса Христа?

            § 4. „Бог се проявява чрез мисълта на човека”, казва В. Юго. Неговата мисъл е права, ала иска едно малко пояснение; Бог се проявява от чистата мисъл на човека. Тая истина са знаели библийските пророци. Absendes adsunt — Отсъстващите са тук. Това е вярно и за обикновените  покойници, и за знаменитите напреднали духове.

            Библейските пророци са били едни чисти ме­диуми—духопосредници и думите, които те са каз­вали за повдигане на Еврейския народ и за не­гова поука, са думи на безмълвието, думи от ръководящи светли духове — пратеници от име Божие.

Пророците са говорили негде по-тъмно и иносказателно, негде по-ясно и открито за Спаси­теля. „В свитъка на книгата е писано за мене...” Тия думи на псалмоповеца Давид (Псал. 40, ст. 7) подразбират Господа Иисуса. За това същото нещо има потвърждение и в Евангелие Йоаново гл. V, ст. 39.

            Най-силни са ония пророци, които се явяват изразители на Божествената мъдрост. Христос, според Св. Писание, е самата мъдрост (Притчи I Соломонови гл. IX, ст. 1 -9), която изгражда дом на основание от апостолите и пророците. На тая величава сграда крайъгълен камък е Христос. А че сам Иисус Христос е градил върху труда на Апостолите, свидетелства Ев. Матея гл. 16, ст.18, гдето се казва, че Петър ще се нарече камък и върху тоя камък Господ ще съгради своята църква. Католиците, които погрешно дават преднина на Петър пред другите не по-малко заслужили апостоли, в тия думи на Христа съзират, че Христос оставил за пръв апостол след смъртта си Петър. Нам се струва, че от окул­тно-мистично гледище, Павел стои малко по- горе от Петър и чрез Павел е работил Христо­вия дух между езичниците.

            Още знаменитият пророк Исай говори: „Девица ще зачне и роди син” (Исай гл. 7, ст. 14). Това, независимо от историческото му значение, има скрита о.-мистична смисъл: Господ, като най-възвишен дух на земята, ще се яви в тяло от най-чиста девствена материя. В Св. Писание сък­ровената смисъл има много по-голямо значение от външната, историческа страна; първата важи за вечността, втората - само за времето. Че Иисус Христос се е родил като всеки човек, съглас­но естествения закон, се казва ясно в Посланието към галатяните IV гл., ст. 4: Иисус се ражда от жена по закона на естеството, в което няма нищо мръсно и грешно от Божествено гледище; Иисус се ражда като дете с плът и кръв, за да вземе участие в скърбите и радостите на физическия свят. Иисус се ражда в Назарет, отгдето получава името Назарей или Назарянин. На евреите това е било чудно и те често са си задавали въпроса: Може ли да излезе нещо добро от Назарет? Всъщност, това е истина; мал­ките пренебрегнати неща могат да имат големи последици. И поговорката казва: малкото камъче претуря колата.

            Обстановката на земята около раждането на Иисус е била не толкова завидна: родителите на Иисус Христос са били бедни галилеяни. Иосиф е бил дърводелец, а Мария,  чиста светла душа, се е занимавала скромно с домакинство. Иисус е имал и други братя по плът, ала тяхната съдба не е била предопределена за такава възвишена роля като Иисусовата. Ернест Ренан в кн. си „Животът на Иисуса” възсъздава в тв. картинна форма детинството на малкия свърхгений; той оба­че греши, като разглежда дейността на Иисуса Христа само от етична страна и не дава никакво обяс­нение за грамадната духовна мощ на тая личност. Иисус се тълкува търпение. Колко ли ве­лико търпение е имал тоя дух от времето, когато, като салимски цар Мелхиседек, е работил между духовете, за да стане достоен водач на гениите и пръв между напреднали­те духом? Мелхиседек, цар без род и известност, е стоял на една значителна висота — 24-ти духовен клас, в който знаещият определя небесните пластове и в който устата на праведният изричат неземна мъдрост, разделяща надве света . Мелхиседек е знаел да служи като истински свещеник Богу със справедливи къпони, богоугоден, далеч от гордост; боящ се от срамотни дела, съединяващ мъдростта със смирение богат духовно и без гняв. И тоя Мелхиседек след векове добива плът и става Иисус.            

            Иисус към десетата си година е вече оная Витлиемска пещера в духовен смисъл, в която се ражда Слънчевият Дух, Логосът, Словото. Иисус чува вече тоя Глас, който му говори отвътре и го напътва за всичко в живота с бащински наставления. За него именно Иисус казва: „Аз и отец едно сме”. Той е могъл така да говори по две причини: а) Духът в неговите гърди му е дал  достатъчно доказателства за своето бащинство; б) Иисус е напълно схващал ролята, за която Духът му давал упътвания, та от това е произтичало едно пълно разбирателство и единство в живота им.

            Идването на Словото в Иисуса го прави едно тяло, един дух. Това е най-щастливото обсебване, за което един теоретик окултист може да намери примери пак от живота на отбраните личности. Във II Послание към Коринтяните гл. 13, ст. З апостол Павел ясно говори, че Христос живее в него. Не може да се мисли, че Иисус като дух говори в апостола: това е дух повдигнат, напреднал, който работи с Христа на 35-ти съвършен клас в единство. Когато Иисус Христос обяснява бъдната дейност на апостолите (Ев. Матея гл. 10) той казва: „Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ваши, който говори във вас (гл. Х, ст. 20). Иисус Христос иска да каже, че един ден по тласък, даден окултно от Словото — Съвършеният Дух и апостолите ще бъдат с ро­дени (по духовен начин) в тях духове. Може ли да се има съмнение в това, че те не са добри и святи духове, когато ще имат подобна високонравствена дейност и ще догонват съвър­шенството на Слънчевия Дух; Във II Кн. царете гл. 23, ст. 2 псалмопевецът Давидъ казва буквал­но: „Дух Господен говори чрез мене и слово Му дойде на езика ми”. В това, че Духът е бил Господен не може да има съмнение, но че той е съвършен като Словото, поселено в Иисуса, може да се усъмним. Духовете са на класове, духовете са на степени по пътя на своето напредване.

            Каква именно промяна е станала в самото естество с поселването на Словото, на вечното Слово (Ев. Иоаново гл. 8, ст. 58) в напредналия дух на Иисуса или превъплътения Мелхиседек?

            В своите „Езотерични беседи” (XVII) д-р Ж. Енкос пише: „Внезапно свещената тревога развълнувала храмовете на магите. Халдейските астрономи с трепет паднали на колене, славославяйки Бога. Какво ли се е случило? Днешните астрономи са запознати само с външната обвив­ка на небето; те и не предполагат, че зад това небе, което виждат, има още цял свят, много повече интересен, който внимателно наблюда­вали древните. Астрономите на халдейските свети­лища са знаели и двете страни на природата: видимата и невидимата. Научавайки последната, магите забелезали, че нещо непредвидено и не­обикновено става в нашата вселена. Невидимото небе се намирало през това време в следното състояние. На твърде далечно разстояние се прости­рало нещо като метричен кръг, начертан око­ло земята и слънцето и наречен зодиак. Древ­ните твърдели, че тая сфера била досущ затво­рена и вътре в нея обикалял флуиден ток. Според тяхното мнение, души, които напускат своите земни обвивки на планетите, намиращи се отвътре зодиака, не могат да излязат от тоя кръг до известна епоха, която, както се оказало, била идването на Христа, за който ние сега ще говорим. Това е астралният (подлунният) кръг, наречен Велика  змия, а  по терминологията на Мойсей —Нахаш, сиреч, първоначално притеглюване или Карма според индийския езотеризъм. Ако  се прочете  думата Нахаш обърнато, ще се получи думата Шахан, което значи година. Змия­та е израз на древния и средновековния алхимичен символизъм. Тя яде своята опашка, изобра­зявайки границите, зад които душите не бива да преминават. Това е също причина за съществуването на времето, съдбата и всичко, което е пред­определено. Разглеждайки светилата, светещи на небесната твърд, халдейските жреци забелезали, че грамадна светлина*)(*) В днешно време подобна грамадна светлина започ­на да се забелязва и от астрономите. Следната научна бележка ни потвърдява промяна, която се извършва Горе. )    преминала  знаковете   на зодиака, които по херметичното преда­ние се пазят от свой отделен гений (ръкоз. дух).   Те   видели, че тия  пазачи на зодиака се разбягали в ужас. Под влиянието на тази свет­лина произлязъл странен феномен, който бил специално изучен от д-р Розьо. Той забелязал, че главата и опашката на змията са разкъсани и задълбочили в средата на първоначалния кръг и земята. Пътят, що съединявал последната с Божествения свят, се намерил по такъв начин открит и от тая минута нататък душите могли по него да преминуват.

НЕБЕТО СЕ ВЪЛНУВА

Наблюденията на астрономите

            През настоящето лято горещините във Франция са били много големи и до сега не са пре­станали. „Еко де Пари” пише по този случай:

            “В Париж се говори, че сегашната висока температура се дължи на астрономически пертурбации. Човек би помислил, че небето се намира в състояние на революция. Всяка нощ присъстваме на порой от падащи звезди. Подобни метеорологичес­ки явления са надлюдавани навсякъде в Испания, Аме­рика, Англия. Учените не знаят вече накъде да насочат телескопа. Даже двама от тях са открили две нови комети. Едната е открита от бостонския астроном Неткалф, а другата - от французина Бурли от обсерваторията в Ница (в. „Утро”, бр. 3062, 24.IX.1919 год.). Васили Валентин *) набляга на това пришествие, привождайки думите: „Съдбата и сферата, над която те властват (Адам и всички тирани) аз измених и заставих да се обръщат шест месеца наляво, изпълнявайки своето астрално влияние, а други шест месеца да се повръща надясно”. Вие ще намерите в това един от ключовете на символа на вярата, утвърдяващ, че Христос е слязъл в ада, за да осво­боди душите на праведните.

            И преди Христа в Иисусовата възвишена и пречистена  плът е имало много напредна­ли  духове, но всички  те са били обградени в кръга на космичната змия. За да се спомогне на човечеството, трябвало е да се подготви едно тяло, един храм на Слънчевия Дух; тоя храм е бил Иисус, а Духът е бил Христос.

            § 5. В псалом 122 ст. 11 се казва за клет­ва (по-право, обещание, дадено тържествено)  от Бога, че от Давидовия род ще положи за всякога вожд на израилския народ. Това показва колко е била голяма надеждата за бъдния Месия между евреите и в каква заблуда изпаднаха те напокон, отхвърляйки Иисуса, в когото рабо­теше Словото.

            Евангелие от Матея гл. I, ст. 23 — 24 говори за ра­ждането на Иисуса от дева. Това място, вън от историческото значение има двояко окултно значение: а) Духът, който се ражда в пречистата плът на Майката, която се зове царица Небесна и ми­нава за най-съвършената жена на земята; б) Ду­хът, който окултно се ражда в пречистата плът на детето Иисус, наречено Спасител или „Бог с нас”.                           

            С изпращането на Словото в плът, каква е била целта на Божията Промисъл? — На тоя въпрос ответ се намира в посланието към Колосяните гл. I, ст. 15: тоя дух на Съвършен­ството е трябвало да съблече началствата и властите земни и подлунни, да ги изведе на позор явно и да възтържествува над тях чрез кръста. Кръстът символизира жертвата на чистия Дух, който се потапя в материята, слиза в създаде­ния от човешките1 души световен ад и спасява подготвените за спасение. Тук може да се гово­ри за пречистване на кармата на човечеството. Божественият Слънчев Дух дойде не за себе си и за пречистване лично на своята карма; от това той не чувствуваше нужда на своята висота. Не­земната любов е подтикът за слизането на Духа Предвечни в грубата материя.

     Мнозина разбират естеството на Духа погрешно и мисията на Иисуса Христа своеобразно: те си въобразяват, че Христос, който се е явил в римско време и който би се явил през съглашенско време, ще бъде образ на тяхната мисъл и обектив в тяхното себелюбиво аз.Те горко се лъжат. В Посланието към римляните гл. 16, ст. 20 Апостолът, който е познавал окултизма и мистицизмаq казва: Иисус Христос е Бог на мира, който скоро ще строши Сатана под нозете на учениците и вярващите в Спасителя. Кой е тоя Сатана? — Той е великото олицитворение на всички противни пътища, баща на лъжата и греха, който кара хората да бъдат изпълнени с всяка неправда, блуд, коварство, користолюбие и злоба; пълни със завист, с убийство, крамола, измама, злонравие, шепотници, клеветници, богоненавистници, хулители, горди самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, не­разумни,

вероломни, немилосърдни, непримирителни, немилостиви, които още и като знаят праведния Божи съд, че тези, които правят такива работи са достойни за смърт, не само ги правят, но и съизволяват на онези, които ги правят (Посл. към Римляните гл. I, ст. 29 — 32). Поповете и владиците в по-голямата си част, да не речем - без изключение, са взели тълкуването на Св. Писание за свой монопол. И доколко своеобразно го разбират, се вижда от факта, че го призовават на помощ при убийство, кражби и пр. сатанински работи. Неотдавна (виж календара „Православен Летоструй”1919 г. ст. 25) дори правиха усилия дa изкарат Иисус Христос патриот и военолюбец. Ала такива опити на официалните църковни пред­ставители, без ,,да постигнат целта—да ни обрисуват Съвършения с техни   своеобразни краски, докарват само едно: да се отчужди народът още  повече  от  такива „свещенници”. „Има хора - уместно бележи Лев Толстой в книгата си „Царството Божие е във  вас” (стр. 85), -  които не разбират Христовото  учение. Те не разбират, че това учение е установяване на ново разбирание за живота, което съответства на туй ново състояние, в което ето вече 1800 год. насам  са встъпили хората, и — определението на тая нова дейност, която произтича от него. Те  не  вярват, че Христос е искал да каже това, което е казал в планин. проповед  и на други места (Еванг. Матея гл.V, ст. 25—34). Хекел в кн. си „Световни загадки” разправя, че Иис. Христос нямал по­нятие от науката. Американският вестник Аrena (1890 г. октомврий) под надслов „Новите основания на църковния живот”ето как характеризира Хри­ста: „Както всеки проповeдник на човеколюбието, ентусиастът  Христос дошеъл в уче­нието си до утопични крайности. Всяка крачка напред в нравствено усъвършенстване на човечеството всякога бива ръководено от хората, които нищо не виждат освен своето призвание. Хри­стос пък, да му го не кажем в укор, имал типичен  темперамент на преобразувател и затова трябва да помним, че неговите учения не могат  да бъдат разбирани като пълна философия на живота. Ние трябва да анализираме  думите му с уважение към него, но в духа на критицизма, който търси истината. С една реч, подоб­но някой дълбокоучен материалист, Иисус Христос — иска да каже авторът — не се изразявал научно, строго критично.

            Теософската писателка Ани Безант в кни­гата си „Езотерично християнство” разглежда Иисуса Христа от три страни: а) мистична, б) ми­тична и в) историческа. На друго място ще засегнем първите две страни, а тук само ще отбележим меродавното мнение на една известна теософистка, която уж е черпила знания от великите махатми на Индия. Без да бъде така на­трапчива и самонадеяна като визионера Ледбитер, който даже дръзко твърди, че е водил разговор с покойния Бисмарк (виж. сп. Всемир­на летопис, кн. 1 год. I, ст. б), Ани Безант ето как се произнася за историческото лице Иисус Христос (“Езотерично християнство” стр. 76): „Де­тето, чието еврейско име е било обърнато в Иисус, е било родено в Палестина 105 година преди датата, когато зачева нашата ера, през време на консулството на Публий Рутилий Руфус и Гнай Малий Максимус. Родителите му били бла­городни, макар и бедни и те му дали добро образование по еврейските свещени  Писания. Него­вата ревност, преданост и една сериозност не за годините му накарали родителите му да го посветят на религиозен и аскетичен живот и скоро подир едно посещение на Иерусалим, когато то показвало своя необикновен ум и жажда за знание с търсенето учителите в  храма, то било пратено на обучение в един Есеенски монастир, близо до планината Сербал, един монастир, който бил посещаван от учени хора, пътуващи от Персия и Индия за Египет, и гдето е имало една великолепна библио­тека от окултни съчинения — много от тях индийски от задхималайските страни”. Тая из­вадка се нуждае от поправка и обяснение: не е истина, че Иисус се е родил в 105 година преди нашата ера. Ако теософистите претендират да имат отбор ясновидци и учители по окултните науки, те щяха да знаят кой е Иисус и от кога е почнал да работи Слънчевият Дух в него; ако Ани Безант, Елена Блаватска, Олкат и пр. теософисти, които вредом  изтъкват фор­мулата „няма религия по-горе от Истината”, пре­тендират да знаят поне отчасти тая истина, те биха узнали от самия Иисус, който в наши дни ходи се по земята (както се изразяват в приказките), кога и при какви условия се е родил; ако даже не биха имали това щастие да срещнат основателя на християнската възвишена Религия, тия хора които разправят за Божествените тайни, като за най-обикновени достъпни тям неща, щяха да научат от някой истински индийски адепт кога и къде се е родил Иисус Христос. Впрочем, нека отдадем известна справедливост на Безант; Исус наистина е бил есеянин, живял е в Сербал и,   знае се окулт­но — срещал е съчинения по окултизма, но по­вече на египетски автори, ане хималайски. А и да не бе срещал тия автори, Духът, който се развивал в него от 10-та му година и който се разцъфтял в пустинята малко преди кръще­нието в Йордан, и го наставлявал на всяка ис­тина; защото тоя дух бе даден Иисусу без мярка и Иисус вършеше само онова, което виж­даше в Твореца — същият тоя Дух на съвър­шенството (Ев. Йоан. гл. V, ст. 19—20).

            Права е Ани Безант казвайки: „Наистина, всички хора са богове по отношение Духа вътре в тях, но не във всичко Божеството е тъй проявено както в тоя възлюблен Син на Всевишния (ст. 78 същ. книга). Искрено ли е убедена теософската писателка в тия свои думи, може би подсъзна­телно изказани? Наистина ли теософските мислители поставят Иисуса Христа по-горе от Буда, когото някои също наричат Господ? На тия въпроси теософите отговарят или с мълчание, или със заобикалки (виж сп. „Пътят” год. ІІ бр. 2, стр. 32).

            Най-добрите пророчества говорят за Иисуса като напълно ръководен от Божествения Дух, като съвършен вестител на доброто и Господ, който човечеството сред ужаса на изпитанията търси. Иисус Христос е ангелът на завета, когото желаем и чието присъствие не може да се търпи спокойно (виж. Малахия гл. III, ст. I).  Ако днес се очаква Христос, това ще бъде друга личност (не Иисус), в която трябва Христос да се прояви в същата пълнота и мярка.

            § 6. Иисус от Назарет, син на Мария и Йосифа, стана оръдие на Христа в степен, каквато е възможна за земния физически свят.

     Историята за Иисуса Христа има много по-дълбоко значение от  онова, което и придават рационалистите или богословите — догматици. Строго взето от окултно гледище *) Христос е нещо повече от Христос в плът на земята или от човека Иисус. (*) Грамадната работа, извършена от личността Иисус, ръководена на всяка крачка от съвършения Дух Христос, най-добре се приценява от гледището на духовно виждане и слухарство. За окултиста е ясно, че редом с делничното съзнание, работа и друго, че освен видимите хора, вярващи или не в Христовите чудеса, има цял съкровен мир от невидими същества, тво­рящи чудеса подобни на описваните в Св. Писание. В християнската идея за въплощението на Словото и изкуп­ването на човешкия род съзнанието има тясна и жива връзка с невидимия свят на духовете. Как ще можем да разберем ясно въплощанието на Христа в Иисуса, когато не допускаме явяването на духове (църковниците заявяват „с гордост”, че Иисус Христос и апостолите не се забавлявали със спиритични сеанси !) и тяхното превъплощение на земята? Ала те забравят Псалом 136, гдето милостта Божия се описва като вечно съществуващо качество, което не изключва научните психични издирвания. )

            При какви условия работеше Иисус Христос на земята и възможно ли е, щото в един земен живот да се достигне неговото съвършен­ство? Все пак Иисус не бе обикновен човек, какъвто ние можем да си представим. Защо? — Иисус, взет отделно от Христа, бе  превъплътеният цар Салимски Мелхиседек, който си носеше духовното богатство отпреди вековете. Духът на съвършенството не можеше да избере за носител друго тяло, освен в тялото на един във висока степен подготвен човек.

         С други  думи,   тайната на Синовството, която биде разкрита свише при кръщението Иисусово в река Йордан (Ев. Иоаново гл. І, ст. 32) е тайна на Божественово предузнание. От тогава насам Иисус става учител в пълната смисъл на думата (Ев. Матея, гл. IV, ст. 17)   и  използва благоволението, което се е изляло без мярка над него (Посл. към Тимотея, гл. III, ст. 16).  Не пророкували за него Исай (гл. II, ст. 2—3),  че е най-голямата висота на нравственост — Сион, новият Иерусалим?

            Преди 1900 год. най-великият от проповедниците говореше с благороден гняв против неправдите, подтисничествата, грабежите и злотворствата на тогавашния скапал    се римски свят. Той говорил против „света” (в лошата смисъл на тая дума), против  буржоазията (да се изразим с модерен социалистически  израз), без от друга страна да раздухва страстите, да проповядва омраза, безверие и безбожие. Той е бил от „други” свят,   чистъ и светъл, и не е могъл да  има дял с крадците (Притчи Солом. гл. 29, ст. 24). Иисус Христос не е дошел  да  вземе нищо от света — нито дори неговата мъдрост, плитка, несъвършена — защо­то Духът в него го е научил да бъде оргинален, самобитен,   недосегаем мъдрец. С тая своя вечно нова мъдрост той внася разделение, за което ни пророкува Захарий (гл. XIV, ст. 1—4). Има ли той нещо общо с насилството на света (Иеремия гл. XXII, ст. 17).

            Роден  от царски род (по-право, от небесен царски род) и произходящ от малко

племе (Ев. Иоаново, гл. VII, ст. 42). Той става на­истина цар на душите, чието царство няма да има край, понеже всеки негов вярващ и почитател носи в гърдите си, като приятна бременност, неговия свят образ. Тава е кабалистичния ibbur на Исаак Лурье. И малкото племе, от което произхожда Иисус, е завинаги обезсмър­тено в историята.

            Иис. Христос не е пирувал, като римските властници и патриции, които дори вземали лек за повръщане, че пак до преядене да се хранят с най-редки ястия; Иис. Христос не се отдавал на блуд, както царските и велможките синове от света. Той дори нито с мисъл допус­каше да нарушава VII Мойсеева заповед. Ернст Ренан разправя, че много от жените, които го следвали, били влюбени в него. Иисус обаче, вдаден в своите възвишени идеи, не обръщал внимание на тая женска любов. Наистина, той е обичал и жените, и мъжете с една тиха, сми­рена пурпурно цветна любов (Пр. Осия гл. IV, ст. 18). Не само омиването краката на своите уче­ници, не само факта, че ходел бос или яхнал на осел, но и много други примери, които давал, говорят за неговата образцова скромност. Той си служил не с мъглявия стил на съвремен­ната философия, но с образна простонародна реч, украсена с притчи, иносказания и афо­ризми. Често под тая без иpкуствена реч той е скривал някой окултен закон, сиреч, той умело е свързвал  

общедостъпната поука с божественната истина (Еванг. Иоаново гл. VIII, ст. 48—50).

       Иисус Христос е казвал на своите уче­ници, които научили дарбите за помагане, лекуване и чудодействие от него: „Даром сте взели, даром давайте”.  И пророк Михей предрича за него,  че   няма да работи  за заплата и няма да съди за дарове или подкуп*)(*) Михей гл. ІІІ,  ст. 11. ) .

        Неговата свята цел,   противно на заплащани левити,  лекари и церители е била: да се спаси страдащия свят (Ев. Иоаново  гл. III, ст. 17).

            Той е Господ на света и никой друг, той е (а не Буда, Кришна, Мохамед или Мойсей, ко­ито са само негови съработници), който може да рече напълно вярно, без най-малката сянка от лъжа, измама и противоречие : „Аз и Отец едно сме”. И като Господ пророк Софония предсказва за него, че ще събере народите (гл. III. ст. 8—10). Същото пророкува и Иоил (гл. III, ст. 2), като казва, че Господ се поселва между тях. (Пр. Захария гл. I, ст. 10—13).**) (**) Иисус Христос, който стои по-горе от всички основатели на религии, па дори и най-добрите, именно за това превъзхожда тия святи мъже от дълбока древност до днес, понеже той първи е пренесъл религиозния център на тяжестта във вътрешния мир на човека, в не­говото религиозно съзнание. Това дълбоко съзнание в различните негови форми се явява едничък обект на религията: то е условие за свещен образ в човека. И Буда е проповядвал доброто и той е дал изобилно   ­добри примери, но само Христос каза най-възвишеното : „Бъдете съвършени както е съвършен Отец   ваш на небесата” и най-дълбокомъдрото: „Обичайте враговете си, добро правете на ония, що ви ненавиждат”. И Мохамед е събрал най-хубавото от Мойсея и св. Писание в Ко­рана, но Мохамед, макар ясновидец, сгреши, гдето даде право за съществуване на насилието и гдето не санкционира многоженството. А и животът на Мохамеда не е тъй себеотрицателен като Оня на Исуса Назарянина.  )

            И самите свещеници ще плащат данък на Господа, както Левий чрез Аврама е плащал данък на Мелхиседека. Ако последният данък е бил светски, първият ще бъде духовен, защото   всеки един от тия проповедници за добър и свят живот (думата е за свещеници, а не за търгашите - попове) е нравствено задължен към своя учител. А понеже тоя учител, що работил в Иисуса, е дошел, според призна­нието на първия роден от жена — Иоан Кръстител, от Горе (Еванг. Иоаново гл.III, ст. 33—34), той не е могъл да има равен на себе си по мъдрост.

            Жертви и приноси от животни Иис. Христос не е искал: той се е задоволил с едно приготвено тяло — храма на Духа (Посл. Евреите гл. Х, ст. 5—7). И днес, ако има хора, които приготвят оброци гергьовски агнета, като мислят, че с кръв и месо ще угодятъ Богу, горчиво се лъжат. Бог иска само чисто тяло и живущ в него като в храм свят Дух.

            § 7. Ако Христос би се явил в пълнотата си сега, какво би правил, как би се справил със съвременната действителност и дали не биха го разпнали на кръст днешните книжници, фарисеи и  лъжливи учители? Човек в света не може да преживява сам. Той се е родил между люде и често  е принуден да прибягва до тяхна помощ, до тяхно съдействие. Ала в голямата сложност, наречена живот, не са само хората които   могат   да   ни помогнат по пътя към усъвършенстването: изглежда, че по много въпроси те вдигат рамене и сами са по-безпомощни от нас. От где да търсим тогава подкрепа? Ръка ръката мие, а двете — лицето. Това е израз на  обществената  солидарност или законът за братолюбието. В постоянните си грижи за оправяне работите, ние съзираме и нещо друго: невидимата намеса,   помощта на святиите, старшите наши заминали братя и ангелите. И както на земята човечеството се води от талантите, а талан­тите —  от гениите, така и в тоя  по-обширенживот, гдето нашето висше аз схваща напълно голямата подкрепа на невидимите помагачи, човечеството се води от тъй наречените богове. Ала има етапи в историческия път, когато и бого­вете, апостолите, святиите и др. богоугодници не са в състояние да турят ред на земята.   Такъв един етап, откакто броим нашето леточислие, е безсъмнено 20-й век, векът на го­лемите кръвопролитни войни и идейни ожесточе­ния. Какво представя днес Европа след голямата   война 1914/19 год.? —   Купища от разва­лини. Прехвалената цивилизация разкри през това време  всичкия  свой лъжлив блясък,  всичкото си лицемерие и безсилие. Днес можемъ да разберем ясно многозначителните думи на мистика Т. Карлейл: „Цивилизацията е само едно покривало, под което скотското естество на човека гори в адски огън”.

           И днес човечеството се нуждае от корен­но пречистване, от дълбока обнова. И както в предвечерието на Иисуса Назорея, измъчените души чакали земното въплощение на самото Божество, така и днес измореното от войни, глад, скъпотия и мизерия човечество зове горещо своя Спасител. Кой ще е той ? *)( *) От съвокупността на всички речи и беседи на Иис. Христа се вижда ясно, че Той постоянно е гледал ден и нощ едча велика цел, как да спаси людете от тяжестите на греха и духовната смърт, приближавайки ги към Небесния Баща. Тая велика цел все по-ярко и по-определено се е слагала в съзнанието на Богочовека, докато най-после в Гетсиманската градина окончателно намира, че трябва да жертвува не само цял изкупителен живот, преминат в ежедневна служба за полза на човешкия род, но и физическото тяло — храмът на духа, последната скъпоценност на тоя светъл Дух.

               За историческия изследвател е ясно, за философа, що иска да изнамери причината на причините е несъмнено, че Иисус Христос, верен и последователен на своето учение, е „агнецът Божий, който носи греховете на света и чиято кръв се пролива за мнозина”.

               Сегашнотото идване на Христа ще потвърди голямата му пожертвувателност.)

            Някои теософи намират, че той щел да се яви в Европа, именно, в Ирландия или Шотландия, гдето нравите били по-запазени и гдето Словото би намерило по-подходно физично тяло. Други теософи, увлечени от младия Алционе (Кришнамурти), който е автор на хубавата **) (  В м. август 1903 г. се състоял във Ветбурн (Англия) събор на теософите. Покрай многото разисква- ния по теософски   въпроси,   имало   е   един   доклад  за това, че много теософи били убедени,  че Лаотце (Лао Дзъ) , великият китайски мъдрец, живял 600 г. до Христа, напокон се превъплътил в Америка в поета Волт Уитман - Иисус Христос пък се превъплътил   в Аполоний  Тиански и Франциск Азизски.  Към тая измислица някой си Лезин-бей добавил, че в днешното време Христос се превъ­плътил във Франция.   Нашите   теософи   го чакат към края на 1924 г. чрез Кришнамурти. Колкото глави, толкова мнения ! )

книга „При нозете на учителя”, твърдят: Христос ще се прояви в тоя даровит момък .

     В изданието на Пс. Общ. „Рождение на Антихриста” ние изтъкнахме достатъчно ясно, че Христос няма да обладае тялото на Кришнамурти, около когото Ани Безант и Ледбитер създават всезъзможни фантастични планове. Една известна прорицателка французойка пророкува, че в България  ще се роди вожд. Някои погрешно разбраха, че това се отнася   до покойния политически мъж Ст. Стамболов. Пак у нас се говори и поддържа в известна набожна среда, че Христос ще се роди чрез Петър К. Дънов. Тая личност, която със своето мълчание  и мистично учение обръща   внимание в нашата страна, наистина не е обикновена лич­ност. Окултно-мистично се знае, че това е прероденият ап. Павел, който  преди 1800 год. пак по тия места е проповядвал Христа и неговото уче­ние. Пъстротата на Павловия слог в Писанията може  да се съзре в устните и писмени беседи на френолога П. Дънов. Едно видение на Дъновия баща, варненския добър свещенник о. К. Дъновски, още повече потвърдява мнението, четова   не е обикновена личност. Според посвещението на П. О., състояще  се  от 35 духовни  класове, Дънов е за сега в 29-ти клас, а Павел е бил 24-ти. Изглежда, че превъплотеният дух на езическия обръщател не е още много напреднал и че докато достигне пълнотата на Христос, изразена математично 35 духовен клас има още време и място.

Христос наистина ще се роди в България. Това  раждане  ще бъде  духовно. Ала  ако Хри­стос  не се прояви в пълнота чрез П. К. Дъ­нов, чрез кого другиго ще се прояви? Дали ще се  намъри достойно тяло на някой чист мъж, което   да  стане обиталище на слънчевия Духъ?  — Ето въпросът. Може би, това ще бъде някоя отхвърлена личност без дом, жена, състояние и пр. качества и условия, които правят човека симпатичен и порядъчен в света?  Може би, това ще бъде човек без отечество или който е загубил вярата в своето отечество и няма почит в него? (Ев. Йоан. гл. IV, ст. 44).  Фактите, ок.- мистичните факти ще посочат на всеки разумен човек где е пещерата с младенеца. *) (*) Едно френско  списание   предава   следното   пред­сказание на Лев Толстой :

               „Края на голямата катастрофа ще отбележи нача­лото на една нова политическа ера в стария свят. Няма вече империи и царства, на тяхното място изпъква една „федерация на народите”. Четири гиганта се запазват: англо-саксонците, латинците, славяните и монголите. . . След 1925 год. виждам една голяма промяна в религиозните чувства и схващания. . . Моралното чувство е из­чезнало, но тогава се явява един Велик рефарматор. . . Бог, душа, дух, безсмъртие — всичко това е хвърлено и разтопено в една нова пещ. Аз прозирам засмяната зора на една нова морална ера. Човешкото същество, ко­ето е повикано за изпълнение на тая мисия, е един монголославян. Той тъпче вече лицето на земята”. (Сп. „Все­мирна летопис” кн. 7, стр. 32 — 1919 г.) )

  Свидетелствата на бележити мъже,  превъплотени   пророци ще говорят за новия Витлием и него­вата звезда. Свидетелствата на древните проро­ци, изтълкувани в дух и истина, както и откро­венията на Небото ще ни посочат кой е възлюбленият Син. „Как така, ще кажат някои догматици и книжни мъдреци, вие омаловажавате личността на Господа Иисуса Христа и въздигате някаква друга личност?” На такива нетърсени Иисусови адвокати, които всъщност и сам Иисус да се яви, не биха познали, ще отговорим с Евангелското изречение: „По делата ще го познаете”. Някога Иисуса Христа обвиняваха в служене на Велзевула. Тия обвинения се сипеха от законниците, фарисеите и пр., които мняха, че са чеда Аврамови. И днес, когато Бог е приготвил ед­на голяма лопата за изриване лъжеуправници, лъжемъдреци и самонадеяни „учени”, пак може да издигне чада Аврамови, пак може да избере съсъда за Своя Дух. В състояние ли е някой властник или силник земен да побърка на Божия план, да развали Божието решение или да се пративопостави нему? — Никога. Преди няколко години един простичек старец от за­падна България бе пророкувал съвременнитесъбития, царството на Антихриста и идването след това (в 1927 г.) на Господа. Тоя покоен вече старец със своята простонародна реч е казал негли повече, е засвидетелствал може би истини, които само Мъдростта (Притчи Солом. гл. IX. ст. 1—9) може да свидетелства чрез кротките и смирените. „В свитъка на книгата е писано за мене”, казва Духът (Давид, Псалом 40 ст. 7; също Еванг. Иоаново гл. V, ст. 39).

Който не пророчества от себе си и има истински видения, знае, че Христос ще се роди в измъчена и поругана България (Еванг. Йоан. гл. I, ст. 5).

§ 8. Условията на подлунния свят сега са по-мъчни, отколкото при Иисуса, когато грубите борби, изтезанията и физическите мъки са вземали връх тогава. Днес с памук вадят душите, днес умъртвяват по изтънчен цивилизрван начин. И може би мъчителите на човечеството са останали малко по-изкусни от съвремениците на Понтийски Пилат. Христос иде, за да възста­нови разновесието в света, да тури ред между държавите1, да основе своето земно царство. На своя път той ще има да се срещне с много противници, които подобно на някогашните книж­ници, фарисеи и садукеи ще искат да го погубят. Въпреки това, царството на второто посещение на Словото ще се утвърди, защото Той е сеяч на доброто семе (Ев. Матея гл. XIII, ст. 37—38).

            а) На пръв план ще се явят богаташите, останалите живи изтърсаци на скапалата се бур­жоазия, която без вяра и размишления потопи в кръв и сълзи милиони хора по целия свят. Алчността, гордостта, суетността, развратът, нравствената убогост, лицемерието и страстта    към кражби — ето качествата на по-голямата част богаташи. За тях и сега безсъмнено важат думите на  Иисуса Христа: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие”. Едва ли на хиляда ще се намери един да мяза на Никодима, който тайно поне ходеше да се поучава от великия Назарянин. Характерно явление представлява днес България: войната 1914/19 год. създаде десятици и стотици нови  милионери, много по-алчни от богаташите преди войната. И друго едно характерно явление: много от буржоата се тълпят около френолога Дънов, та дано (ако стане Господ) не ги за­праща в пъкъла, в който вяроподобно биха ги тикнали тържествуващите болшевици. Изглежда, че българските богаташи, отдадени на своите тесносебелюбиви цели, не се трудят за делото на любовта и няма да се радват на царството Бо­жие, което иде.

            б) „Над буржоазната престъпна глава виси дамоклиевия меч на 12 милиярда*борч, безвъзвратен хаос в производството и прехраната, черните сенки на стотини хиляди избити и онещастливени. Тая огромна яма, изрината от престъпната й политика на пътя на нейното класово господство тя не ще и не може да запълни („Работнич. вестник 21.VIII.1919 год., брой 38). С тия и тям подобни остри нападки, донегде ос­нователни, комунистите (тесни социалисти) печелят почва сред широките народни маси. И един ден те ще вземат управлението, но царството Божие няма да докарат, по простата  причина, че на нравственността отдават второстепенно значение и властта си желаят да установят на насилие. Ако социализма се стреми към унищожаване правото на частна собственост върху средствата и оръдията на производството без да подбира средства, Господ може да раз­реши този въпрос, като вземе в съображение доколко тия средства и производствени оръдия са свързани с нравствеността на личността и до колко тая последната е о.- мистично напред­нала. Христос ще разреши социалния въпрос в зависимост от въпроса: доколко е развит Духа във всеки човек*) (*) Не малко трудност се явява при разрешаване въпроса: как ще погледне Христос на философско-религиозния социализъм, който е в свръзка с рационализма на XVII и XVІІІ в. и бе знаме на Лев Толстоя. Толстой преди да стане окултист и мистик, свеждал рели­гията до степен на „социално явление” и отхвърлял всяка свърхестествена помощ за достигане нравствения идеал.

               Христос в новата си проява ще освободи религията да бъде само прислужница  на  морала, робиня   на държавата и лукаво оправдание на всяко организувано насилие. Като засили общението между народите Христос ще засили о.- м. връзки, досега тв. слабо изяснени, между света на човеците и света  на Духовете. ) .

            Историята ни показва, че само такъв комунизъм, основан на религиозна почва, може да процъфтява по-дълго време, напр. общините на Шекерите (1787 г.), Зороастристите (1847 г.) община­та Амана в щата Айова (С. Амер. Щати). Не ще съмнение, че Христос ще направи нещо  по-доб­ро; в това отношение ще му дойде на помощ  и разочарованието от руския и унгарския болшевизъм.

            в) Христос ще има среща с друго едно обществено течение, по-крайно от с.-демократич­ното. Това е анархизмът. Същината на анар­хизма, който у нас издигна глас след войната и погрома на 1918 год., е следната: да се всели смъртен страх у всеки властник, да изпусне той властта от ръцете си и тя да се не поема от никого: праведник е всеки, които се обявя­ва против закона и правото, който отхвърля всяко тяхно приложение в живота.

            Трябва да различаваме теоретичния философ­ски анархизъм от политическия, който прибягва до убийства и груби насилия. За най-голям проповедник на политическия анархизъм се счита Бакунин, който е имал за девиз следната фор­мула: „Църквата и държавата са моите два врага”. Вместо  държави анархистите искат да се образуват съжителства от хора, свързани с доброволни и свободни договори, при което сред­ствата за производство да станат общинни. В анархистичното общество няма да има нужда от никакъв авторитет. По мнението на Кропоткин, всичко ще става по „доброволно съгласие”.

            Анархистите със своите проповеди за безвластие си въобразяват, че ще унищожат произвола*) (*) „Желанието да рушиш е желание да строиш" - казва  Бакунин (анархист –  теоретик). ) ; те, обаче, не подозират, че с безграничната и неконтролирана свобода на личността се установява зависимостта на хората от личния каприз  на  всекиго, понеже всеки е свободен да наруши доброволния договор.

            Философията на анархизма се явява като уместен критик на социализма и изтъква не­говата едностранчивост; анархизмът, обаче, е друга едностранчивост и нея Христос ще коригира, като изхвърли и внесе любовта. Тогава анархистите ще се убедят, че не безвластието трябва  да бъде идеал на човечеството,  но добровластието.

            г)  учените люде, особено ония на материалистичния светоглед, ще бъдат изправени пред маса факти от о.- мистично естество. Те ще недоумяват, понеже в техните съчинения, томове и трактати не се пише за новата terra incognita (не­позната земя). И понеже ще недоумяват, те ще отхвърлят новите идеи. Не ще ли приличат по всичко на старите книжници, които умряха от собственото си буквоядство?

            Съвременното знание има нужда от обожествяване. То се нуждае от нова — окултно - мистична светлина. Повечето съвременни учени страдат от едностранчивост; те са главно социа­листи и служат на свои себелюбиви цели, наре­чени „научни”, за народа малко мислят: към него са горди и надменни. Христос ще посочи на учените да не бъдат педантични, а скромни труженици на неговото царство. „Малкото наука дава педантност, много наука дава скромност”,  дума Ернст Ренан.

            д)  Ала и тъй наречените духовни братя и сестри, които  искат да минават за люде,  малко по- отличителни от света, малко  по-добри и набожни, днес са само слабички  първопролетни  цветя. Духовното движение сега в сравнение с онова, което ще докара Господ, е само някаква сянка. Духовните братя  и сестри са още малки деца. Те живеят още с илюзии; те имат смътни   понятия по много о.-мистични въпроси. 

Докато едни се навъртат около П. К. Дънов и без свидетелства от Горе и долу го приемат за Господ,  други от тях стават оръдие на някакво  си попско дружество „Живо Слово”, което иска да бъде само живо в  засвоени  духовни кружоци. Много неща още има да научат ония, които днес минават за духовни и набожни. Господ и за тях ще дойде.

            е) В посланието към Ефесяните гл. 5 ст. 5.) се казва, че блудниците или нечистите, или  лакомците  нямат наследие в царството на Хри­ста  и Бога. Тия думи на апостола са тъкмо на място за гръцкото „православно”  духовенство, чиито блудство, безчестие и алчност за пари са още  пресни в паметта на българския  народ. Историята на българското възраждание е твърде поучителна и красноречива. Ако Господ би се явил между такива „православни” владици и попове, той би ги изгонил, подобно на Иисуса, от храма. А българското духовенство, у  което в турско време имаше що-годе чистота, такваз ли е сега ? За жалост, много лоши черти от фанариотите минаха в нашите черковни пастири ислужители, па при това невежество души технитеумове. Ако у нас поне поповете бяха на място, нямаше българският народ да се разяжда от разни протестантски пропаганди, нямаше да се шири такова неверие и безбожие, на каквото сме свидетели с болка на сърцето. А българските поговорки и пословици, рожба на народната мъдрост, крият в себе си и такива скръбни исти­ни: Попа слушай какво ти казва, а недей прави, каквото прави; Калугерски очи са мешинени и пр.

            ж)  Как ще погледне святият Христов Дух на католичеството въобще?— Разбира се, той ще осъди най-рязко големия и непростим грях, наречен папска непогрешимост:  Той ще осъди безпощадно прощаването на грахове за пари (ин­дулгенции), както и големия разврат на католишкото духовенство. Папа Павел IV в 1558 год. бе  установил, че първосвещенникът  в   Рим (папата) на земята е представител на Бога и ца­рува с една абсолютна сила над всички народи и царства, съди всекиго, но него никой не може да съди. Папа Пий IX на 1370 г. свика „вселенски” събор и се провъзгласи за непогрешим. Българо-католиците в образованието си   стоят много ниско, а в религията приемат само онова, което техните хитри домини им говорят като пред­ставители на „непогрешимия” кандидат за пъ­къла.

            з) Протестанствотото, основано от Мартин Лютер в 1516 год., от една страна се явява противоядие на католишката заблуда, а от друга — само изпада в заблуждения като свежда Хри­стиянството до една проста проповед без  мистицизма. *) (*) Крайният протестантски вожд Калвин на свое време е казал тая страшна формула: „Едни от века са обречени за спасение, а други—за погиване”. Теоретично, тая формула е възмутителна и безнравствена; практично, тя е създала оная вцепененост на духа и насърчила онова буквоядство, които са характерните черти на тоя клон от съвременото християнство. Според тая протестантска формула Божественият замисъл да се спаси цялото човечество чрез новата проява на Христа се превръща на акт безсмислен, произволен. Нима милостивият Бог е отнел свободата за спасение на всички ония,  „от века обречени”? )  

    От 1853 год., когато по настояване на  сър Стратфорд Конинг, Портата е била заставена да припознае протестанската църква за самостоятелна, протестанството започва да се проповядва свободно из българската земя.

            Протестантите, както и другите вероизповедания, се делят на много секти : методисти,конгресионалисти , квакери, анабаптисти и др., които едни други  се   афоресват, нямат единство, не съставляват едно тяло и един дух (Посл. Ефесян. гл. IV, ст. 5).  На тях не са чужди лицемерието, ухищрението и ласкателството, които Христос и апостолите осъждат (Посл. Ефесян. гл. IV, ст. 14 и 16).

            Протестантитe вмeсто да поправят някои слаби страни на православието у нас, насаждат свои обряди и чужди вярвания, служейки при това на чужди държави. Те гледат  да  разрушат православието, което само по себе си не е лошо и представлява същото това учение на Христа, което и самите протестанти уж поддържат. Ако православието  има невежи и развратени попове, где е чистотата и искреността на протестантските пастири ? И те нямат морално право да казват, че изпълняват закона и пророците (Ев. Матея гл. V, ст. 17). Тяхното лицемерство, както и онова на папищашите, наумява староеврейската фарисейщина, трижди осъдена от Христовия Дух.

            и) Как ще посрещне Господ теософията, тая смесена китка от будиски и брамински цветя? — И тях по делата ще съди. Теософският девиз е: Няма религия по-горе от Истината. Ала какво нещо е истина ? — На тоя въпрос те не дават задоволителен ответ. Теософите се стараят —по много признаци изглежда така — да внесат едно по-голямо разнообразие в различните вероизповедания у нас, без, от друга страна, да са изтъкнали предимството на теософията пред Евангелието. Основателката на теософското обще­ство в XX столетие - Елена Блаватска, не е повече освен една начетена медиумка. Някои я наричат авантюристка, а прочутият мистик и философ Вл. Соловьов, без много заобикалки я назовава шарлатанка. Ани Безант е била по-рано социалистическа писателка; днес тя не е някаква светица, за как­вато минава в очите на теософите, а простосмърна женица, която носи на ръцете си много пръстени, женила се е два пъти (иначе не е могла да минава като индийски „йоги” без мъж) и е пушила тютюн, което показва, че и тя си има по една малка слабост, която теософистите оправдават с нейната голяма нервозност! Да каз­ваме ли още за прехваления „ясновидец” Ледбитер, когото мистер Синетъ от братството в  Адияр обвинява открито в безнравствени дела? Dixie, sapienti sat. Христовият Дух няма да проповядва теософия с нейната несмилаема термино­логия, а чистота на нравите и проверени окултни знания.

            к) Христос ще остави ли вън от оградата ония чисти души, подготвени за святото му слово, които по една или друга причина са се родили евреи, мохамедани, будисти, браминисти, огнепоклонци и пр. Светлината свети и в тия тъмнини, и мракът няма да я обземе (Ев. Йоан. гл. ст. 5). Христос ще даде светлина и на тия човешки ду­ши, стига само техните дела да свидетелствуват доброто и истината. Не ще съмнение, че идещият Христос ще изпълни казаното в Посл. към Римлян. (гл. III, ст. 29),  че Той е Бог не само на юдеите, сиреч хората на Божията слава, но и на езичниците, които се повикват на нов живот, (Сравни Ев. Лука гл. XIV, ст. 16—24).

            § 9. Каква е същината на Христовия Дух?

— Това е най-възвишеното и възможно за земята разумение, изтъкнато до негде и засвидетелствувано от писмени и устни откровения на хора и духове, че трябва да се възкръсне из мъртвата и самопроизволна материя, като се познае любовта и мъдростта. Тоя процес става в човека. „А какво нещо е човек? — пита кабалистичната книга Зохар — дали е само кожа, месо, кости, жили? О, не! Същинският човек — това е душа, а упоменатите елементи са само облекло, обвивка, но никак не човек; когато последният трябва да остави тоя свят, тогава душата слага тая  обвивка. Все пак, тия части на тялото са така създадени съгласно тайната висша мъдрост*) (*) Христос ще ни даде разграничена ясна пред­става за един много важен въпрос: може ли плътта, физическа и духовна, да бъде също така безсмъртна като духът? Възможно ли е възкресение на физическата плът или трябва да разбираме това възкресение само по отно­шение на духовната плът?

               Лайбниц, Шлайермахер и др. философски мисли­тели са разсъждавали така: духът и плътта са неразделни; духът е безсмъртен: с една дума, безсмъртна е и плътта. Щраус е поддържал противното, подобно на рационалистите от XVIII в.

               Юнг Щилинг, мистик от началото на XIX в. е учил, че освобождаването на душата от грубата веществена обвивка е начало на възкресението; като се осво­боди от тленното тяло,  духът се облича в тяло нетленно, ефирно. Същото вярно мнение е поддържал и Ориген.

               Христос, обаче, потвърдявайки Щилинга и Оригена, ще ни посочи нагледно как един дух, комуто е дадена     може да материялизува и дематериализува физическата плът по силата на волята си, следователно избирането на едно физическо тяло от 1 съвършен Дух за жилище, е една система, организувана материялизация, която с течение на вековете пак с безмерна небесна власт може да се увековечи. И тогава противоречията между дух и материя ще бъдат изгла­дени. (I Посл. Коринт. гл. 4, ст. 20)   ) . Кожата представя твърдта небесна, разпростира­ща се навред и покриваща със себе си всичко като дреха. Месото напомня нам другата страна на света, сиреч, външния чувствителен елемент. Костите и жилите представляват небесната ко­лесница, вътрешните сили — слугите Божии. Но, при все това, туй е само част от дрехата, понеже вътре се намира дълбоката тайна на небесния човек (Адам Кадмон). Всичко в тоя свят е наредено по тоя същи тайнствен закон, както във висшия свят, и в тая смисъл е казано, че Бог е сътворил човека по свой образ и подобие, тъй като тайната на земния човек е свързана с тайната на небесния (сефиротите) **) (**) Китайският кабалист Ин-Чинга така определя човека: „Човек съставлява едно небе и една земя в умален вид”.Човек е също съчетание на текни и чифтни числа. Първите се отнасят за небето, вторите - за земята. Най-голямото тек число (единицата) е слезлият на земята (сбор на чифтни числа) Христос. )

       Както ние виждаме на всеобемното небе различните зна­кове, образувания от звездите и планетите, тъй също на кожата, покриваща нашето тяло, има знакове и черти, съставящи сякаш звездите и планети на нашето тяло. Всички тия знакове имат дълбока смисъл и обръщат на себе си вниманието на мъдреците, умеещи да четат в лицето на човека. Дори със силата на своята вън­шна фигура на своя дух и величие, отразени във всички негови черти, човек заставя да треперят най-дивите зверове” (Зохар, Мантуанско издание ч. II, стр. 76;ч.I, стр. 191).

Зачатието на небесния човек в човека — това е първият духовен клас; пълното земно съвършенство — това е 35 духовен клас, това е Бог във физическа плът, въплотеното слово, Христос. Колко пъти е идвало словото в плът? — На тоя въпрос не може да се даде ответ на непосвятени; знайно е обаче, от историята на човешкия род, че Христос до сега се е проявявал в пълнота (35 духовен клас) само чрез Иисуса Назарянина. Всички други твърдения на теософи, че Буда се превъплъщавал многократно или че Христос е бил в пълнота у Буда (Гаутама и др.) са измислици.

            В книгата „Златни правила”, която се тъй много нрави на теософите (гл. 1 заключението) пише:   „Ти си станал сам свой собствен учител! Ти си станал свой собствен Бог! Ти си предмет на своите искания: ти си станал сега непрекъснатия глас на звучащата вечност, свободен от промени, освободен от грях... Не е ли това в голяма степен с нищо неоправдан егоцентризъм? Макар да бъде човек на една божествена степен (святия, напреднал дух, о.-мистичен ученик от 14 до 30 дух. класове), все  пак не може да бъде властен заведнъж, при едно въплъщение и без предопределение от Горе, да стане дух в пълнота и съвършенство, подобно умножаване произволно на христосовците, вън  от фактическата немислимост, създава идея, че няма личен Бог, а това е противно на християнското гледище. Впрочем, известно е от теософските книги и видни техни автори, че тео­софията по въпроса за личен Бог гледа някак отвисоко, дори отрицателно. Олкат, бивш председател  на теософското общество, в кн. „Будийски катехизис” недвусмислено твърди, че по­нятието  Бог — това  е просто  сянка,  която от­хвърля на окръжаващия мир нашето невежество. (Вж. „Буд. катехизис” от Олкат; Сравни Псал. XIII, 1).

            Ние трябва да бъдем внимателни досежно пътеките, които водят към самообожавание и по които несъзнателно тъпчат приятелите тео­софи. В нашето интуитивно възнасяние ние тря ва да се основаваме на 3 важни условия: а) раз­вива ли се естествено у нас Св. Дух; б) схва­щаме ли напълно ясно идеята за Богосиновството, тъй добре изтъкната от Иисуса Христа; в) раз­бираме ли закона за жертвата, на който се под­чини Спасителят.

            Равновесието между силите на доброто и зло­то в естеството е само привидно. Ние не можем да знаем границите нито на едното, нито на дру­гото; ние като същества на еволюцията, можем само това да твърдим положително: силите на злото са по-многобройни; силите на доброто са по-мощни. Непримиреният антагонизъм между едните и другите, тяхната равноценност теософията търси да разреши в човека - бог. Истинският християнин, схващайки голямата мъчнотия на тоя въпросъи неговата обширност, със смирение слага пред Бого-човека своите разпо­лагаеми добри сили и проси помощ в борбата със злото. Мистицизмът е повече присъщ на християнското Богосиновство, отколкото на задъл­бочаващата се в скритото „аз” теософия (Ев. Иоаново гл. XV, ст. 5).

            Логичният извод от теософските съж­дения е опасен. Теософската догматика не можа да реши въпроса за историческия Христос и мистичния. В Евангелието е казано: „Духът се изпитва духовно”. Тая мисъл трябва да легне в съзнанието на всеки окултист и мистик.

            Христос, който се очаква с едно въплощение в избрано тяло, ще бъде с Христа Иисуса като два сходни триъгълници: тяхната любов, мъдрост и истина ще се 

покриват. (Ев. Йоан. гл. XIV, ст. 6).

            §. 10 Неотдавна в Египет*)  (*) Нам окултно е известно, че цивилизацията на Египет е много по-стара от оная на стара Индия, стара Персия, Асиро-Вавилон, Гърция и Рим. Боян Боев, разглеждайки в сп. „Всемирна Летопись” (1919 г. кн. V, стр. 17) развитието на петата раса, изказва погрешно твърдение, заето от „видния” съвременен окултист Д-р Рудолф Щайнер, че стара Индия е носителка на пър­вата култура от петата епоха.  ) е бил намерен йероглифен паметник, който датува още от времето на фараона Сет I. В тоя памет­ник от най-дълбока древност покрай указание за единобожието, за блаженото състояние на пър­вото човечество, разправя се за разделението му на добри (земледелци) и зли (рудокопи), които са забравили Бога. Вследствие на това, съвета на Боговете решил да изтреби хората с потоп. Както библейското, така и по-старото сказание за потопа разкриват пред нашите очи големите земни и подлунни борби между Злото и Доброто. Края на потопа се ознаменува с жертвоприно­шение. Човека по своя религиозен нравствен път се е съзнавал като безсмъртна единица, съединително начало — Душа и физическо тяло.

          Влиянието на духа в човека още първобитните хора съзирали в съвестта, тоя глас Божи. Ала това е наистина глас, който човек чува и според който се води, когато напредне в духовните класове. Христос е края на тия класове, венец на познанието и завършек на превъплощенията. Във всеки човек той е като в пещера, среди скромните ясли на светските овчари. Една Витлиемска звезда свидетелства за това свято рождение. Има хора, които дочакват да се роди в тях Христовият дух; има други, подобни на мъчителите от рода на Ирода, които убиват тоя царствен младенец. Тоя грях е по-лош от детеубийство.

            И Христос - младенец живее в нас. Когато стане на възраст, Той ни дава своите съвети и упътвания. Без тях ние сме загубени души. Той е вечен, защото не е само жител на Небето от царски род, но и защото живее в човече­ството вечно, поддържайки чистите тела, очиствайки грешните. Той не съди света, но търси неговото спасение. (Ев. Иоаново гл. III, ст. 17).

            И днес, когато целият свят лежи в лу­кавия (I посл. Иоаново гл. V, ст. 19), измъчван от войни, разяждан от сиромашия, изнуряван от болести, съсипван от опустошения, зашеметен от мор, тревожен от скъпотия, неу­редици, разврат: днес, казваме, когато няма от нигде помощ, от нигде упование и утеха, човечеството тръпне в конвулсии, въздиша дъл­боко и чака...

            Борбата между Доброто и Злото съществува още преди създавание на света. Отдавна още се знае, че семето на жената ще смаже главата на змията (Битие гл. III, ст. 15). Това е най-голямата неугасяема надежда на нашата планета.

            Персите очакват, че с идването и свещенството на Пешнатан ще настъпи  времето на истинната религия и някогашното блажено съ­стояние.

            Мексиканците очакват възвръщането на своя херой - крал, с чието идване ще се прекратят човешките жертви.

            Германците очакват възкресението на Видара, син на Одина, за да отмъсти за баща си, а пък като се върне от смърт Балдер, богът на красноречието, ще се възвърне тяхното славно минало.

            Римският поет Вергилий разправя, че щял да се роди славен и силен момък, който ще даде благословия на целия свят и ще донесе на земята правда и мир, обновявайки цялото мироздание.

            В кн. прор. Иова. (гл. III, ст. 8; гл. XXVI, ст. 12 и 13) и псал. 74 ст. 14; псал. 52 ст. 9 се рисува поражението на Лезиятана, противник на Божия Дух. Кабалистите са свързвали идеята за Месия с учението на душата. В кн. Зохар се кава, че душите, имащи за цел да завършат земното си странстване, чакат Великия Изкупител (последната душа), когато ще настъпи великият юбилей (Jobol hagadat). Греховете на хора­та забавят това идване; делата на праведните ускоряват тоя ден, когато всеобщото спасение на закъснелите души ще се реализува. У старите  гърци Зевс побеждава Титаните, Аполон — Питона, Херкулес се бие с херсперидския дракон, който пазел градина със златни ябълки.

            Озирис се бори с Тифон и синът му Хорус убива тоя бог — дракон.

            У иранците Ормузд побеждава Ариман. Ариман и неговите духове ще бъдат изтребени от победителя Сашиаш, който ще се роди от водата (символ на материята).

            В Индия Вишну откъсва главата на дракона Рагу, а Кришна воюва против черния петоглав дракон Цеши.

            Тибиряните си представят своя Дурга, кой­то се бори и побеждава злия дух Магаасура.

            У бохемските и полски славяни има разказ за чудовището Турис, което било победено от Крока. У русите още от езическо време хероят Журило убива ужасния Линта с едно изтръгна­то от корен дърво. (Сравни разказите за арханел Михаила, св. Георги и ламята).

            Според вярванията на китайците слънчевите и лунни затъмения произлизат от това, че земята на тъмата засенчва свътлината на луната и слън­цето, но при това богът на светлината Илиос всякога излиза победител.

В средните векове нерядко са изображавали Спасителят като побеждаващ лъва или змия с победоносно знаме. (Калмет ч. I, ст. 30).

            За да се умилостивят Бог всички религии са принасяли жертва. Ала най-добрата жертва се считала самопожертвуването за общото благо. Прометей страда прикован при кавказката скала, за да изкупи своя дар на човецитъ. Матария, дъ­щеря на Херакла, за да спечелят атиняните по­беда, жертва своя живот. Една римска легенда разправя, че веднаж като се открила сред града пропаст и оракулът, съглеждайки в това гнева на боговете, обявил, че пропастта ще се закрие само тогава, когато в нея доброволно ще се хвърли най-добрият от римляните, като очистителна жертва за целия народ.

            Човечеството е съзнавало своите грешки пред невидимия мир и е очаквало велики изкупители  човечеството е съзнавало, макар и смътно, своето падение и преди това падение - блаже­ния си живот; човечеството и днес не е изгу­било голямата си надежда, че спасителят ще дойде да спаси съвремения греховен свят *) (*) Към края на 1919 г. България прекарваше та­кива нравствени мъки и унижения поради несправедливия мир на Съглашението, щото бе готова да извика с голям глас: „О, пещери, канари и планини, паднете върху мене и смажете ме заедно с тежките условия на един ужасен мир!”

И въпреки голямата омраза, станала плът  и кръв, нашите съседи - сърби, гърци и румъни,   умраза,  която се затихва и след тежките за България „мирни” условия, България излезе с чест, Господ чу молитвата й, избавяйки я от скърбите.    

            В какво състои  утехата на Небето ?

               — Нашата родина,  подобно  на стария Иерусалим , ще гледа силата и славата на Христа, както и самия Него в своята земя, превърната на светилище.

               И тъй, органическата омраза на съседните народи и езици е работа на Черната ложа, която инстинктивно познава от где ще дойде най-големият удар  ) .

Христос ще дойде в пълнота, за да пре­махне опъкото на света, като ще му даде нов живот и ще направи жилище в него.

Христос ще дойде да изпъди търговците от храма и да направи людете подражателни не на злото, а на доброто. Който прави добро, ще бъде с Христа, а който прави зло, нито на облаците даже ще го види (сп. Всемир. летопись, год. I, кн. 2, стр. 15).

Христос ще бъде израз на Свръхчовека, най-добрият Свръхчовек **), който ще даде цел и смисъл на окървавената земя. Той може да бъ­де бит, гонен, преследван отъ всевъзможни разбойници, може да претърпи безсъница, глад и жажда, но неговото царство ще дойде и ще се установи на земята.

К   Р  А   Й

-----------------------------

               **) Христос, който ще се яви, ще почне своята об­нова от най-нискостоящите пластове на народа и стигне до управляващите високостоящи кръгове, по-малко мислещи за царството Божие на земята Тогава ще се въз­буди могъщ религиозен интерес, явяващ с като по­следица на 2 успоредни сили: едната - на Духа и другата - на дългоочаквания мир, умствен развой и духовно оза­рение. Представа за подобни епохи в слаба степен могат да ни дадат тия страни: Индия през време на бу­дизма, епохата на Нероновия Рим, Византия през IV — VIII в.

               Христос ще докара тясната близост между цър­квата и мислещите класове, като засили културната роля на тая църква и улесни сближението на човека и Боже­ството.

Share this page