БОРБА   ЗА   ЩАСТИЕ

“ Рядко се срещат хора, попаднали в беда, защото не са знаели що става в чуждите души;

но ония, които не наблюдават движенията на своите души, неизбежно биват нещастни.”

                                                                                                      Марк  Аврелий

Добрина!Любов! Щастие! Една обожаема троица, щом като се реализира, тя не напуща

вече нашето съзнание. Трите сили, които я съставляват, се свързват в едно съвършенно

изкуство.Едната призовава другата и трите взаимно се поддържат.

                                                                                                    Жан Фино

                       ГЛАВА І : Щастие чрез усилие на волята

                  И най – слабодушният човек, срещайки се със разни препятствия и спънки в живота, проявява воля. Людете ,които излизат вън от тесните рамки на съдбата и имат благословията на благодатта от Горе, превръщат своята воля на велик характер.

     “ И рождението на децата става с мъка “, дума Емил Зола. Духът що слиза на земята с цел да се превъплати и да подобри своя живот проявява енергия, макар първоначално скрита, проявява искане, което се офармя в желание. Последното можем да наречем способност за ръководене на разумното същество.

     Дървото, което радте на дъжд, вятър, сняг и градушка проявява воля към живот. Тая воля е същината, цялостта на това дърво.

     Волята е по – ясна и по – силна на разумния човек се стреми да раздели доброто от злото, полезното от вредното, щастливото от нещастното. Многото и различни обстоятелства са именно за това: да направят разумните същества по – добър избор.

     Щастие не е възможно без усилие на волята. Щастлив е оня човек, който се стреми към спокойствие, ред и здраве и насочва към това достижение съвкупните енергии на своята воля. Ала какво разбираме под думата щастие? Щастието зависи еднакво от материални и морални причини. И за едното и за другото трябва да се насочи човешката воля, за да победи, за да възтържествува.

     Към какво първо да насочим нашето дейно внимание? Естетствено ,към онова, което е важно, съществено, необходимо и за тялото и за духът. Здравият човешки разсъдък ще трябва преди всичко да се освободи от погрешни схващания за щастието. В борбата за забогатяване, която е характеристична за днешните болни времена, щастие не може да се намери. Борецът за богатство достига най – после разочарование. “ Аз натрупах сребро, злато, данъците на царете и на провинциите, аз имах певци и певици и всичко, що докарва наслада на хората и аз надминах по богатство, каквото хората бяха видели по – рано”, казва цар Соломон, ала той не бе щастлив, той искаше да се весели само с възлюбената си “ ( душата ) и написа песимистичните разсъждения на Еклисиаст.

       Да завиждаме на хорското богатство щастие ли е ? – не. Някой се встрастява в трупане имот, друг в скъпи картини, трети в купуване коне и добитък, четвърти в друго и т.н. Хората, които нямат абсолютно нищо или поне нямат ононва, що имаме ний и излагаме на хорските погледи ни завиждат. Те нямат полза от тази завист, то е занятие, що трови и без туй отровния живот, но хората с предразсъдъци и лъжливи внушения от ранни години са си спечелили навик да завиждат и пращат тежки мисли. Нищо няма да бъде по – тежко за тях от факта, когато научат ,че зависта и насочила към тях своите отровни стрели.

     Усилията на нашата воля трябва да бъдата насочени към добро за нас самите ( щастие) и нашите ближни ( дълг). От усилията ,чрез законни средства да добием щастие се  шлифова нашия характер. И когато се чувстваме силни по характер и когато сме уверени, че в нас има душа с добри прекрасни качества, ние всъщност не сме далеч от щастието. Ние трябва да свикнем нашия ум да действа под влиянието на озарение от Горе.(“ Аз казах в книгата си “ мъки на живота”, щастието представлява най – голяма и постоянна грижа за нашия живот, цел за всичките ни стремежи на тоя свят.Ала това щастие, което ние викаме и преследваме с всичката енергия на нашата душа, ние го не намираме никъде в тоя печален живот. Необходимо е прочие, за задоволяване тая вътрешна нужда на нашата природа, вложена в нас от самия Създател,необходимо е да съществува след смъртта друг живот, гдето да можем най – сетни да осъществим всичките свои  мечти, и всички копнежи за тъй силно желаното щастие. Тази утешителна истина , която прозираме с разума,и Откровението ни я посочва и доказва, е неуспорима истина на нашата вяра.” ( кн. Онзи свят и безсмъртието на душата – от Андей Ив.Петканов, София, 1918 г. ) Ние трябва да облагородим сърцето си, щото да се вълнува от чисти помисли. Нашата воля от неясни влечения и не добре обосновани докази ще е нужно да насочим обмислено, разсъдъчно към определена възвишена цел, и ние ще догонваме тая цел през тъжните или весели дни на своя живот. Ето щастието!

     Човек много пъти страда от нерешителност, разсеяност и лошо настроение ( Настроението на човека, свързано със щастието, зависи от съвкупността на неговите вярвания. Дори, езичниците, при които вярата е била силна при смъртния час са били щастливи. В своето учение  “ За Старостта “ Цицерон, след като е напомнил учението на Питагора, Сократа, Платона и цироса, умиращ ,забелязва, че природата ни е поставила под една палатка,стъкмена за някое време по – добре , отколкото в едно определено живелище ,и кара Катона да каже: “ О щастлив дене е онзи, когато произхождайки от тинята на тази земя, аз ще се издигна към божетвеното събрание на духовете, които са отишли по – напред от мене!”)

     Нерешителността е болест на волята, която трябва да избягваме ,чрез усилие и навик. “ Разсеяността е едно състояние ,което може да се сравни с трептенето на мускулите в в телесния живот; то е едно движение без достатъчна сила, за да може постоянно да действа в същата насока и което се нуждае от почивка и промяна.” На разсеяността липства съсредоточеност на дейното внимание. “ Лошото настроение е официалния демон, който под име  лошо душевно разположение е могъл деспотически да завладее обществото “ казва Г. Фойхтерслебен. Лошото душевно разположение произтича от 2 главни причини: а) лукави нечисти мисли от хора  и духове; б) лош навик, за който справедливо казват, че е дойката на душевния човек. Ако от самото си безгрижно детинство свикваме, щото да сме смели и решителни, внимателни и наблюдателни, стремящи се към чисто духовно разположение и бодрост, като насочваме волята за един тих мирен и полезен живот, то в такъв случай не сме далеч от щастието.

             ГЛАВА ІІ : Единомислие и устрем

             Човек, който се счита напълно нормален и се радва на телесно здраве и душевни сили , не може да не чувства единомислието на своя духовен живот и единството на своето същество. Човек с логика и озарено съзнание отплаща добро за зло и последното  скоро напуска къщата му. Това е щастие.

     Начало на всяка благословия от Горе мяза на някой яз : водата ,стремяща се да си намери корито, отприщя яза и потича надолу. Това е щастие, което се устремява от невидимия мир.

     Който помага на нещастните болните, недъгавите, сираците и изоставените и който оправдава наклеветен – и двамата са щастливи пред Бенеи ха Елохим.

     За какво се труди човек под слънцето, защо събира, множие и трупа имот и дарби, ако не прокара единомислие във всички тия стремежи и планове, ако не ги насочи към едно идеално състояние на нещата, което той нарича щастие. ( Някаква застоялост, може да се рече,смъртно влияние,непрестанно се разпростира в света, за да парализира и смуче жизнената сила. Желязото и чиликът се изтриват и всяка сила, каквато и да е тя, има противници ,които я нападат и рушат, ако тя не се брани. Човек не избягва тоя закон. Той трябва да се бори против изхабяването на своите сили и способности от употребление. По силата на един непоколебим закон, ние трябва да се трудим непредтанно, защото иначе ще изпаднем в упадък..- книга”Смелост” – Шарл Вагнер, стр.70, изд. Ст.Атанасов,София,1926г.)

     Ала когато човек схване ,че орисницата му се усмихва и че щастието вече хлопа на вратата му, той не трябва да забравя, каква е неговата зависимост от една страна с по – малките земни братя, а от друга страна – с по – старите братя от задгробието. Не стори ли това, той ще мяза на растението агав, култивирано в плодородна почва, която дава само луковици, но не и семена.

     Единомислието, за щастие  с други думи, не може да бъде в разрез с любовта към ближния. Деня на това психично единомислие може да се сравни с ден Господен: и ще празнуват всички съдействуващи елементи своето тържество..

     Стремежът към щастие докарва чудеса в истинската смисъл на думата. Постоянството да възтържествуват нашите благородни планове и възторжени надежди ще оставят на заден план скръбното време, когато ходеха във вретища и с посипана на главите пепел. И ясно ще ни бъде в тоя ден на сбъдните мечти, сякаш сме дочакали радостта на новия Йерусалим.

(Колкото е по – отдалечена целта ни, толкова по – настойчиво трябва да се устремим към нея, - не като бързаме, а като не почиваме. Иос.Мадзини.)

     Още от ранна младост момчета и момичета трябва да се възпитават в тоя повей: да не разлъчват своите стремежи за щастие с отплатата, която са задължени към себеподобните си. За тях това трябва да е ясно.

     Нужно е от родители ,учители и свещенници да им се разтълкува, че техните мисли и желания ще излязат един ден наяве и че още от самото начало те ще трябва да изберат една линия на поведение напълно чистосърдечно. “ Искренността е най – нова добродетел”, дума Ницше. Ако младежта има уши да слуша подобни съвети чието изпълнение някога ще ги избави от посрамване, тогава вината е у техните кармични връзки, в тяхното греховно бреме от минало съществуване.

     С такива родителите  и наставниците ще трябва да постъпят както се постъпва с напъти болен човек, кога не иска да поеме лекарство: запушват му носа и силом му изливат спасителната течност в гърлото. Едно подобно насилие не е насилие и една подобна мярка за послушание, целяща щастието на тия млади хора е уместна поне до тоя доба, когато те сами разберат доброто и злото.

    На младежта ще трябва да се обърне особено внимание върху евангелския афоризъм: “ С каквато мярка мерите ,с такава ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.”( Ев.Марко, VІ :24 ), Не може да има постижение на никакви идеали, не могат да се сбъднат никакви астрални блянове, когато се пренебрегва горния афоризъм, с други думи, пълно щастие свързано с предвидливост. От далеко, да ти е леко, дума една българска пословица.

     Ала за единомислието и устрема към щастие често се намесва и взема своя дял скръбта. Туй, обаче, не трябва да ни отчайва. Жан Фино дава следния съвет : “ Допитайте се до отбраните хора. Прегледайте биографиите на великите мъртъвци или запитайте великите съвременни хора, всички ще ви кажат, че скръбта е имала благотворно влияние върху образуването на тяхното аз. В случаите, които проливаме върху собствените мизерии и върху мизериите на нашите ближни, ние намираме винаги източникът на прогреса.”

     Скръбта е неразделна част от дните на бъдещето. Ще трябва да се мине задължително през нейните предели , за да може подобно на ден и нощ , да се различи тя от безоблачно щастие. Казваме безоблачно щастие, но ние не можем да си представим едно небе през четирите годишни времена без облаци, без дъжд и вятър. И човешкото щастие минавайки първом през скръб и мъчнотии, ще се установи здраво напокон. “ Който се смее най – подир, най – добре се смее”, казва Виктор Юго. Една майка , която очаква да се роди хубавото и скъпо дете, посреща със смирение и нежност родилните мъки като неизбежни, като conditiosine dua non( условие без което не може).

     Друга една пречка ,съществена, и важна, която пречи на единомислието и устрема към щастие е песимизма. Има поети, романтици, писатели и философи, които проповядват безнадеждие и отчаяние, на които книгите и стиховете са просмукани от тая отрова. За щастие, тия недоволници от живота са по – малко в сравнение с оптимистите. Че в света има скърби, мъки, злоба мъст отчаяние и пр. в това няма съмнение; по – голямата част от людете, мнозинството от човечеството, обаче ходи всред удоволствия, макар даже от съмнително естество и ги търси. Човек се стреми към вселената енергично и по нагон.

( Вашата енергия прилича на парата на локомотива. За да я направим  ефикасна,трябва да я сбием. Всяко изсвирване на машината причинява изспускане на пара, всяко движение на душата и на тялото причинява хабене на енергия. Всяко психично хабене, при тия условия, трябва да бъде пресметнато , уреждано с цел на известно действие от всяко от тия движения трябва да бъде устроено едно цяло.- “Устрой живота си” – Шарл Риве, Библ.за самообр. Год.ХІІ, кн.2 ;

Щастието се дължи на усилието-Сюли Прюдом). Задачата е там : как да си изберат удоволствия морални ,чисти, полезни ?

     Чистата радост на един напреднал духом може всякога да взема връх над хорските скърби и злочестини. Но ако тя е малка и се губи сред голямото и бурно море от пакостни страсти и сласти ? Тогава тя ще поиска помощ от духовни люде и , ако те не са в състояние да помогнат, ще се обърне към Небето. А то разполага с изобилни помощни средства. Песимистичната философия винаги се явява гостенка през болни и преходни епохи. Ала ясновидците и людете на духовната мъдрост ( Духознание) винаги угаждат, че се приближава една по – добра епоха.Последната скъсява срока за царството Божие на земята.

     Неизменна е дълбочината на човешките души за зло и за добро. Ала мярка може да се намери от постоянните труженици на човешкото щастие. Умът, волята и сърцето работят ли в единомислие? Тялото, душата и духът не си ли бъркат в в своя земен съюз ?

     Единомислието с превес от изпитани добродетели запазва човека да не гине в своите беззакония.

     На единомислието помага силната чистосърдечна молитва. Чрез молитвата се извайва глината на нашата неустроена душа. Бог е наш ваятел и “ всички сме – както дума пророк Исай – дело на неговите ръце.”

     Няма защо да се сърдим, че обстоятелствата, като камъни за препъване, пречат на вървежа ни към Аркадия: тия обстоятелства не са само наша пречка и не са непреодолими. Те ще се пръснат като сапунени мехурчета, когато изоставим омягьосания кръг на нашите беззакония. Видят ли от Горе , че правим благородни усилия и сме пристъпили първата крачка , те ще ни помогнат за втората.

              ГЛАВА ІІІ : Щастие вън от пороците

              Моите мисли са мои изгори, дума Дидро. Ала мислите биват чисти и нечистии те са именно, които гонят щастието. Някои са на погрешното мнение, че може и чрез нечиста мисъл да достигне човека оправяне на своите земни и небесни работи, сиреч да бъде щастлив сред порочен живот.( От убежденията, от знанията на човека зависи, как той ще чувства и как ще действа в живота си.Затова с право е казано в една древна индийска книга – чандагиоупанишад, - че каквото човек мисли, това той става. – Основни въпроси на живота,І серия, стр.3 – Софр.Ников, 1919г. )  

     Големите градове са красиви, имат хубави здания, градини, кафенета и бирарии, казина, барове и пр. Ала колко места има също, гдето играят на комар и безпътствуват по цели нощи ? Монтекарло е едно в света, но комарът е разпръснат навред по целия свят. Париж – градът на “светлината” – е един в света, но развратът и френската разпуснатост се срещат навред по целия свят7 у англичани, руси, италианци, румънци, гърци и пр., че дори у скромния някога българин.

     Един развратник може да бъде умен , духовит, познавач на женската душа, носи от окултно гледище детски ум и не е възможно да бъде щастлив. Същото е и за комарджията, който страда от подобен язвителен гробокопателен порок.

     Ако се съгласим с известни светски философи, ще трябва на първо време да признаем, че добродетелите ( Известно ли ви е по – нататък,значението на търпението ,мъжеството, издръжливостта,готовността да съзнаете грешката си и да се постараете друг път по – добре да изпълнявате работата си – Етика на живота – Т.Карлейл,стр.9 ) са твърде досадни, а многообразието пороците – това е истинския живот. Ала многообразие и същинска радост има в добродетелния живот, който няма шумната и кратковременна радост, а радост тиха, вътрешна, продължителна.

     В света мислят,( мнение на Ст.пшебишевски ), че добродетелта е роза, която е израсла от тора на пороците. Може и да е така, понеже сравнението между добро и зло, което е правил борецът на една добродетел, е една необходимост по пътя. В природата торът е  необходим, но той си има определено място като слуга, а не като господар; в нравствения мир, от който зависи доброто щастие, туй значение на тора – порокът не е тъй голямо, неговото пагубно влияние може да се избегне. Експерименталната съвременна наука , която си служи вредом с опита, признава могъществото на опита, издига го до култ, също би препоръчала опитно да се достигне щастие; окултното учение ,обаче, казва : горчивият опит е полезен, води към щастие, но не е неизбежен. Блажен е, който без лутаници из порочния живот достига щастие.

     Ние не търсим единично щастие, а щастие за мнозина, щастието с мнозинство. Ето защо безнравствена е, според нас, всяка борба за щастие, която създава от нашите себеподобни слуги нам, играчка на нашето егоистично щастие. Наистина, човек е склонен да мисли за своите съседи и приятели само кога ги среща и само при среща е готов да им се усмихне; учението на Духознанието напротив проповядва, че ние сме длъжни ден и нощ да мислим за приятели и познати в името на тоя принцип : “ Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса.”

     За да бъдем щастливи занапред ние трябва още приживе да правим добро съзнателно. Никола генадиев, Стамболийски и др. От тяхната политическа школа не са правили добро съзнателно. Те не са били никога щастливи, макар да не са им липствали никога материални средства.Причината?  -  Порочният живот и службата на лукави духове. Тях ги е интерисувал моралния живот толкова, колкото един гвоздей със закачена чужда дреха.

     Има една светска мъдрост, която проповядва монах в съчиненията на Рабле : - изпълнявай доколкото можеш длъжностите си, говори все мъдри работи за игумена и остави света да си върви както ще. Ала това, ако може да носи пресилено име щастие е щастие на тълпата. Историята ни показва ,че всичко зло, причинено на света, е станало от лошотници, които са искали да се доберат до своето измамливо щастие.

     Аз разбирам добър човек – благословен от Горе човек, а не комуто човечеството издига статии и паметници. Когато във възраждащата се Турция помислиха приживе да издигнат паметник на гаази Кемал паша, той стана вече смешен със своите прекалени обществени реформи. Щастлив е оня, който се бори и издига глас против една заблуда, ненавременна реформа или ненужно нововъведение.

     Има два вида обществени закони: едните са безусловно добри и се ценят от всички ,другите пък – невероятни издадени от заслепеност или под натиска на глупава праволинейност. Мусолини, Лойд Джордж, Кемал паша отначало бяха герои щастливци, - а след това страхливци нещастници.

     За да бъде човек щастлив не е достатъчно да бъде добър съпруг , добър баща, добър търговец, добър съсед... трябва да бъде високо нравствена личност. Щом като е нравствен, трябва той да бъде далеч от лукавите и скитници духове, няма да е неверен, ще се пази от несносно честолюбие, няма да страда от парливата мъка на завистта но ... ще бъде духовно щастлив.

     Светът в наши дни , с малки незначителни изключения, е отдаден на лакома печалба. Колчина са изключение? Ала светът е нещастен, той вижда ежедневно скръб, мъка смърт и злополуки. Мига ли му окото? От време на време един такъв светски богаташ ще подхвърли 10 -15 лева в някое филантропично дружество. Щастлив ли е той? Не; той се подиграва с бедните, па при това иска и реклама из вестниците. За да се избави от скука или досада с жена си, той успява да си намери някое момиче държанка – защото това е модерно и никаква полиция не го преследва – но щастлив ли е той? Трябва човечецът да бъде щастлив, старае се за това, но понеже е на крив порочен път, не може да бъде щастлив.

     Други богадаши обичат да се заобикалят с разни блюдолизци ( едновремешните клиенти на римските патриции ) еветчии, вятърничави, безполезни и противни хора. И те не са щастливи. Макар тия богаташи да дават обеди и вечери, като събират около себе си “отбрано” общество, красиви жени, като разливат скъпи вина, благородност от блюдолизците и безнравствените угодници няма и на пусто те търсят щастлива Аркадия.

     Константин Стоилов бе кротък. Колко щеше да бъде добре да не принодлежеше на една партия с византийски навици! Мих.Такев бе енергичен. Колко би било добре да не беше политик! Алеко Константинов бе талантлив хуморист и сам се наричаше “Щастливец”, но колко би било добре да не ходеше по партизански агитации! Иван Вазов бе добър поет ,но идеи му липстваха и дружеше с вулгарни партизани. Александър Стамболийски отначало мислеше да помогне на селото, но напокон разори и града. Никола Генадиев бе добър с македонците, но това не му пречеше да бъде пълен политически злосторец.

     Може ли наистина хора, които страдат от пороци да бъдат щастливи?

     Богаташите след войните особенно, по- скоро можем да причислим : към глупците от “ силните мира сега “; безсрамниците, които си въобразяват, че всичко им е позволено и всичко става за тяхна полза;простаци, които нищо не знаят и не разбират, а при все това си  въвират гагати и гдето не ги търсят: ленивците, които най – много крещят, че държавата ги облагала с тежки данъци, а сами без да работят, от ядат от хляба на своите работници; блюдолизци, които пред по горестоящите от тях нямат свое мнение; грубите животни за които морал – научен, естествен или Христов – не съществува.

     Порочният човек е като лъв или тигър в кафез. Той всякога рискува да остане там затворен, жертва на своите надменни качества, ако някоя помощ не му дойде отвън.

              ГЛАВА  ІV : Щастие в труда

              “ Труди се без да се оплакваш, и не за да предизвикаш състрадание или учудване; едно само желай – да употребиш движенията и силата си, съгласно повеленията на разума и за обществена полза” ( марк Аврелий)

     Нравствения високо духовен човек, който работи за собственото си издигане и за онова на обществото, трябва да цени високо физическия и духовния труд. ( Щастието в което търсят целта на своето битие, и цялата тая твърде неблагодарна дребнава теория, в същност, ако правилно пресметнем, не съществува на света по – рано от около 200 години. Единственото щастие, за което човек кога и да е било е търсел, е било степента на щастието, което му е позволявало да върши своята ралота. Не “ аз не мога да се нахраня”, а “аз не мога да работя” е било най – честото оплакване между мъдрите хора. В същност единствено нещастие за човек е когато той не може да работи, когато не може да изпълни назначението си като човек. Гледайте, денят бързо минава, нашият живот скоро преминава и настъпва нощ, в която никой не може да действа. – “Етика на живота” – Т.Карлейл) И като работи и се труди такъв човек, не трябва да забравя, че тая дейност трябва да се извършва, умножава и разпространява, без да огорчава ближния.

     Затвори се в своя съкровен мир и работи, труди  се. Душата, която знае защо се е родила в плът н аземята и какво е нейното предназначение, не може да се отчуждава от труда. Англичаните имат подумка “ Времето е пари”, която е твърде характерна за тоя трудолюбив и умен народ. Наистина, чрез тая подумка идлиза на показ и голямата цена, която англичаните отдават парите, но тая оценка не намалява значението на труда, който издигна величието на Британската империя.

     Човек трябва да се смири пред майката природа, която тихомълком работи и се труди за нас и другите свои чеда. Нима ние ,разумни човеци ще трябва да стоим настрана и да не се надпреварваме със своята земна майка! О, човече, изучи труда на естеството около себе си и сам научи прилежно урока на трудолюбието. ( Добивайте всичко с труд и постоянсдтво: с това вие ще свържете колелото на случая и ще го подкарате подире си – Р.Емерсон – Самопознание) В една благоустроена държава самите граждански закони насърчават трудолюбието. Това особено се забелязва след големите разрухи на войната 1914/1918г. в Европа. У нас зем.народен съюз заведе задължителната трудова повинност. Тая държавна мярка е добра, обаче липства още съзнание и достатъчно добросъвестност, за да може младежката и гражданска трудова система да даде по – добър плод. ( Младото поколение се нуждае повече от примери, отколкото от наставления . – Жубер)

     За отделната разумна единица, община и общество спасително средство след големите народни бедствия е трудът физически и нравствен. Така, чрез труд ще се заличи злото и ще се приближим до личното и обществено щастие.

     Ала ,за да си изясним напълно значението на труда за личното и обществено щастие трябва да решим въпроса : как трябва да гледаме на труда във връзка със капитала?

     Разглеждането на тоя въпрос трябва да стане въз основа на Христовата нравственост, съгладно Евангелския принцип: “ Който иска да бъде пръв, да стане слуга на другите.” Ако човек от нравствено гледище, търсейки щастие, трябва да бъде слуга на другите, на обществото, естествено и неговия капитал ще трябва да бъде подчинен на тоя справедлив желателен ред. 

     Едно общество и един народ трябва да съгласуват своите закони и своя полет към по – добри идеали според сочените закони на Божествения мир. Необходимо им е гъвкавост при опасни завои  в живота, яснота при всички пречки и мъчнотии по пътя на материалната и духовната култура, широк кръгозор осветяван окултно – мистично , равновесие на озарен от Горе ум и тънкост в чувствата. Стремежът към щастие за всички е ясно очертан в техния дух.

     Правилното развитие на ума, сърцето и волята е основата за един правилен стремеж към щастие.

     Неуравновесеният и непостоянен човек е изключен. “ Неуравновесеният човек – дума Лабрюйер – съвмещава в себе си няколко хора. Щом у него се породи нов вкус, той става друг човек. Днес той е един човек, утре друг, а у други ден трети. Той може да бъде такъв, какъвто никога  не е бил. В него се сменяват различни хора. Не питайте каква му е натурата, но колко натури има той; или не питайте какъв му е нравът, но колко нрава има той. Не се ли заблуждавате вие? Наистина ли говорите с Ивана? Днес той е студен към вас като лед, а още вчера се е въртял около вас, той ви е милвал, и вие сте възбуждали завист у неговите приятели . Ще ви познае ли той пак? Не, по – добре сами му кажете името си.”

     У нас българите има една черта на непостоянство, особено в политико – обществения живот. Кому не е известен политическия акробат , за когото може да се приспособи горното сравнение на Лабрюйера? Всяко българско правителство, първите години при несъзнателен политически живот, а в наше време при невъзпитана политическа македонска и тракийска емиграция   - е разчитало на зестра. Чрез зестра се е крепяло то на власт  и охранвало своите партизани на държавната трапеза. Да регулира правилно отношенията между труда и капитала е било за него второстепенен въпрос. С други думи българското недалекогледно правителство, независимо от какви партии образувано, е избягвало да се занимава със щастието на гражданството. Застанало на чело на управлението , едно такова правителство във въображението си  е рисувало народа като малко непослушно дете, което тропа с крака предава се на избухвания, на отчаяние на гняв и се търкаля по пода. И за такова дете, според едно натрапено правителство, е била необходима пръчката. Не въздигна ли Александър Стамболийски цепеницата в култ? А там гдето има писана конституция, приложението на насилие и цепеничарство е било винаги знак на народни нещастия.

     На управлявалите от 40 години насам партии у нас ,лежат маса грехове, че не са работили за щастието на българския народ. Често пъти партиите- и с най крайни

демократични програми не са съзнавали какво вършат. Те са били като някакво изсъхнало лозе, което не дава плод и не се грижи по – нататък за своите клони и издънки; те са приличали на кон ,който винаги е застрашавал своя господар; те са мязали на куче, което е въртяло опашка на своите партизани и депутати, а противниците е лаело и хапело.

     Като знаем, че оня който работи ( Ленността се движи тъй бавно, че бедността я стига много лесно. Трудът не се нуждае от никакви благопожелания. Който не се труди, а живее само с надежди – рискува да умре от глад . – Франклин ) за щастието и благоденствието на своя народ не крещи, не създава шум, не проявява пристрастие, не можем да включим кое да е българско партизанско управление в числото на искрените работници за щастие и преуспяване.

     В делничен труд ( Нищо не е по – силно от това, вършим днес, в тоя час и в тая минута. – Л.Н. Толстой ) трябв  да се съединяваме със вечността и с вселената. Ако безсмъртната единица – човекът е свързан не само със земята, но и със задгробието, трудът трябва да обхваща и двата свята. Всякой труд, който не излиза по – далеч от къщния праг има големината на пшенично зърно; по отношение към вечността, такъв труд е една секунда на часовник. Като мислим за труда на човешките гении през вековете, за труда на Ангелите в безвъздушното пространство, за труда на Бени ха Елохим ( Синовете Божии ), които творят, устройват и нареждат цели слънчеви системи във всемира, жалкия единичен труд на малкия човек, ни изглежда капка в морето. Ала и без такъв незначителен труд не може – капка по капка, става вир. Разумният човек съзнава, че не трябва да се труди само за сън, ядене и брачна връзки – та това и животните вършат; щастието на разумния живот изисква ползата на всички. ( Аз не познавам страна гдето е чествно да се отнемат плодовете на чуждия труд – Волтер ) И тая полза природата умножава и дарява при засилване на всеки духовен подем.

     Земята обича дъжд. Жадна душа обича щастие. Кой ще го даде? Тоя същи, който дава и дъжда, който се грижи и за най – малкия електрон и за най – голямото слънце. Ние човеците не можем да бягаме, ако сме с озарено съзнание от щастието. То е господар на нашите мечти, тое венец на нашите блянове . Ала ние несъзнателно можем да бягаме.

     Животът е непоносим без труд. Всичко живо под слънцето се труди. Ала трудът се обвенчава с най – голям плод при разумния човек. Последният не е само телесна обвивка, а безсмъртна самосъщина, която се труди и грижи за вековете. “ Залудо труд, кога няма ред.” Безредието може да е характерно за безусловесните твари, но не е простимо за царя на природата. Все пак, обаче, редът на мравките и пчелите, може да послужи на редица ленивци за пример.   

              ГЛАВА V : Щастие  в  моление

              Една бележита мисъл на Маскарон ( поставен като мото на кн.Молитва и духовна песен, о.м. наше издание ,1926г. ) гласи : “ Небето ,господарят на земята се побеждава само с молитва.”

     Облегнат сам на себе си очакващ подкрепа от една среда също така безпомощна като него, човек се блъска като риба в бряг. Макар да не му се случва нищо лошо, той е слад пред могъщите сили на природата и незнайното, пълно с тайни небе, което се простира над него.  За всяко събитие той трябва да мисли, а ако има и напаст той трябва да се пази ( Тоя, който не се и сдружил с невидимото и мълчанието, никога не ще създаде видимо и говоряще. Ти трябва да се спуснеш до майките ,до сянките на покойниците и като Херкулес да търпиш и да се трудиш, ако искаш победоносно да се върнеш към слънчевто влияние – “Етика на живота “ – Т. Карлейл)  Кой ще му помогне? От где да дири помощ? На кого да се надява? Отговорът е ясен, категоричен – от Небето. Случи ти се спънка – помоли се.  Искаш щастие – не забравяй молитвата.

     Нека си представим, че човек със силна воля побеждава всички мъчнотии и спънки по своя път. Ала можем ли си представим и най – силната и могъща воля винаги победителка? – Не. Наполеон, Цезар, Александър Македонски и прочие световни победители също са търпели поражения и несполуки. “ Човече, помни , че си смъртен !” – тая истина и днес изпълва сърцата с благоговение пред Тайнственото.

     Знаещият природните закони е благочестив и набожен. Като такъв той се моли. Самата природа кара човека да моли на Тайнствените Сили, що го заобикалят. От тия Сили само една малка част е изучена. И изученото ни кара винаги да подтаряме Сократовото: “ Аз знам само ,че нищо не знам.” Апостол Павел ,заедно с цар Соломонса съгласни помежду си, че знанието докарва скръб” и че “ отчасти знаем и отчасти пророчествуваме.”

     Човек, който не знае съдбата си, който не познава товара на своите преминали съществувания и който е малоизвестен за своята бъднина, греши и се заблуждава. Той по – скоро може да се опропасти, нежели да достигне щастие.

     Ние не можем да си представим земен жител, който да не се интересува от жена, деца, приятели, роднини и близки. Макар и от чисто себелюбиви съображения, той полага грижи за ближния си. Дори суровият песимист Ницше въздига – самооболщавайки се, че противоречи на Евангелското ближен – до култ любовта към далечния. Ближен или далечен, на тях най – добре бихме могли да помогнем с молитва.( Св.Дионисий Ареопагит, апостол, съвременник и ученик на ап.Павел, който е бил при смъртта на св.Богородица, казва на едно място : “ Молитвите на светиите и на тоя свят, а толкова повече подир смъртта имат сила за ония, що са достойни за светите молитви на вярващите. Молитвите един за друг имат цена и сила пред Бога.” )

     Молитвата, що дири щастие за личността и обществото, е трансцедентално напластение на нашата воля към незнайния Бог. На всяка стъпка в живота си тя е доста обоснована от нуждата да живеем в светлина и мир. И дори когато си пречим един другиму по тоя трънлив път към нови земи ние не сме постоянни във злобата и отмъщението си, защото все пак  внушенията на приятели отвъд разбиват ледовете около нас и в нас. Те ни приготвят за молитва, те ни подканят към моление.

     Върховни са моментите на щастие, върховни са моментите на моление от сърце.( Вие не сте в сила, при всеки един случай с внезапно усилие на волята си да станете правдолюбиви, ако сте навикнал да бъдете през целия си живот неискрен. – Ф.В. Робертсон) Особено е приятна на Небето оная молитва, която се излива непринудено от сърцето и устата ни. Такава молитва достига своята цел.

     Постоянсдтвото в молението докарва спасение на личността, общината и обществото. “ Който не е с мене – против мене е ; и който не събира с мене – той разпилява “ ( Ев.Лука, ХІ, 23 ) . Тия думи на Господа Иисуса Христа обгръщат съдъпжанието на чистата молитва, която излиза от тезиса да помогне на всяка разумна твар като приготвена за щастие Божие създание. Всеобщото спасение, което според християнският догмат, се очаква за всички верни и вярващи синове на Бога ( Човек е способен да мисли, ако вярва. Без вяра няма мислене. Само у тоя у когото има вярра – има мислене. И тъй, трябва да се стремим да познаем и възлюбим вярата. – Упанишад )  не може да не означава щастие в бъднината.

    Любовта на чедата към бащата, а не някаква принуда е възможна в името на всеобщото щастие. Именно за това се молим на Силите, стоящи над нас и ръководещи живота ни.

     Чрез моление разкриваме ценностите на човешкия дух, разбулваме щастливия живот на едва чиста красива душа и стигаме щастие ( Обичай бога и в Бога ще намериш туй, което търсиш – Паскал ) Чрез молитва ние узнаваме себе си, дълбочината на  своето аз, виждаме отражението на сублиминалното и дори божествено естество. Молитвата укротява един див характер, омекчава кривите и облагородява сърцето, Молитвата ни вади по пътя на себеотричането ( спомни молението на Иисуса в Гетсиманската градина) към висините на светли Духове. Молитвата не ласкае, не гали, не строи въздушни кули, не се надява на пустинни миражи, а на Бога, който е една реална сила, живатът на духовния е моление. Молитвата е човешки дълг, задължение на сина към Бащата ( Човек е нещастен – дума Достоевски, защото не знае, че е щастлив. Молитвата озарявайки съзнанието на молящия се го прави да разбира скритото в него щастие.)

     Най – накрая молитвата е опитност от нееднократни сбъдвания на нашите желания. Молението помага на болни, молението ни кара да се отвръщаме от порочния живот.

     Всяка човешка душа се нуждае от светлината на чиста откровена молитва. Хобс не е могъл да остане нито една минута без светлина през ноща. Молитвено настроената душа не може да остане нито минута без озарението на молитвата.

     През първото възпитание още в родителския дом трябва да се стараем да гарантираме на децата си едно молитвено настроение. В това ние ще сполучим, като се ръководим по правилата на Евангелието с твърдост и умереност.

     Има известни умствени водачи на човечеството, които се стремят да го лишат от подтика на молитвите и да го затворят в дебрите на скитнишките души. Тия увлечени само от разума си люде не виждат много надалеч, те не са открили виното на истинската наслада – молитвата, те не виждат с очите на ясновидеца. Отчаянието и недоволството от живота се покриват, чрез разнообразните благородни последици на молението. Молитвата помага на богат и сиромах, голям и малък, учен и прост. “ Интелегентният човек от наше време  - дума Жан Фино – задушен от гъстия пушек, произходящ от неговите четива, намира себе си безкрайно нещастен. “ Ако тоя интелегент имаше ясна представа за облекчението от молитвата, нямаше да се намира тъй нещастен.

     Молитва съвършена по форма и техника е “Отче наш”. Иисус Христос, който е посочил за пример тая молитма на своите ученици не е подражавал на някои други религиозни мислители, а завладян и тласкан от една божествена воля да твори и дава израз на свои молитвени чувства и мисли, е казал простичката и съдържателна молитва “Отче наш”.

     Иисус Христос е искал с прости думи да посочи на апостолите главното, същественото, нужното за земята.

     И в Стария завет са се молили, следвайки влечението на сърцето си. Но старозаветните и езически молитви имаха нещо човешко, нещо от земен произход. Само Господнята молитва има съвършенната класическа форма, която застъпва достойно за себе си съдържание – Божествените слова.

     Ние ще се ограничим с посочването тия съществени места от молитвеното настроение . Това последнот не може да няма непосредствено въздействие върху нравствената страна на човешкото същество: то съставя един плюс в полза на щастието. Без да се засяга умственото развитие на човека, молитвата облагородява сърцето.  Ала и умственото развитие с всичките си недостатъци и догадки относно истината, не може да остане назад, когато личността прибягва често до молитва.

     Лицемерието през време на моление е ненужно и вредно. Послушанието, мекостта, добрата воля, искренността – това са наистина качества за усилване на молитвеното настроение. Знанието пък през кой благоприятен час да се молим – прибавя нова сила на богомолеца.

              ГЛАВА VІ : Щастие в грижа за другите

              Изпитаното зло в света е голямо. Личността, която изпитва злото, чрез това търси доброто. Последното се засилва ,чрез грижи за другите. ( Два са пътищата, водещи към съвършенната добродетел : да бъдем справедливи и да не причиняваме злини на никое живо същество. – Из книга Ману )  

     Има хора поклонници на властолюбието, които обичат да заповядват. Заповядвайки на другите, разкарвайки ги от угода към себе си, те не са щастливи. Болнавите честолюбци нямат радост, нямат мир. Те искат да бъдат хвалени, но това – и да става – не ги задоволява. Ласкателите не са добри хора, и от тях не може да произлезе никакво добро. Подлеците забавляват суетния свят , но не му носят щастие. Щастието е с честните хора, а не с ония които ги очернят.

     Ние срещаме в живата си разни високопоставени мъже и жени, различни военни, граждански велможи, началници на учреждения и министри; всички те търсят щастие във външния облик на нещата, в туй което цар Соломон нарича : “суета на суетите “ . И тия хора не са щастливи, по простата причина , че нямат никаква сериозна грижа за другите. ( Правоверни! Умразата против когото и да било, не трябва да ви пречи да бъдете справедливи. Не кривете лицата си от презрение към хората и не ходете по земята величаво. Аллах не обича гордите и надменните – Из Коран ).

     Младежта, улисана в борба за спортни надпреварвания, не се състезава в една друга по – благородна борба – да се учи на човеколюбие и да цени добротворството. Въпросите за ръцете и краката, за физическо възпитание са на дневен ред, въпросите за душагта остават на заден план.

     Грижите за другите( Нравственият закон е така задължителен и тъй обширен , щото може да се приложи към всички човешки действия. Възвишен човек е онзи, който еднакво е благосклонен и добър към всички. – Цицерон ) не познават ограничение, не знаят разлика между българин и грък, голям и малък, учен и невежа, богат и беден. Всекиму своето.

     Грижите за другите дават щастие. Слънцето е щастливо, слънцето, което според една индийска поема “ привършвайки своята благословия запада “ ( Моето учение – Рабиндранат Тагоре, стр.22). То е щастливо, понеже пръска лъчи и дарява с топлина и светлина всичко живо на земята.

     Ние би трябвало да намерим, претърсвайки в живота си от минало, спомени, че сме правили добро на другите. И в тия спомени е залогът за нравствения ни подем по – нататък. Бъдещето принадлежи на изучаване. Добротворството улеснява тай трудна задача.

     Щастието се издава, чрез веселостта на лицето, симпатичната физиономия, очевидната приятна топлина, която излъчва щастливото лице. Щастието притиска, така да се каже, човекът, който носи сбъдващи се надежди. Ония, които не вярват на усмивката на щастието, заболяват често пъти от охтика. Рамадж отдава на това повечето от случаите на белодробна охтика, тъй много разпространена в Англия. Лесно е да се разбере, защо възпаленията на гръдния кош, причинени от редица нещастия, докарват задържането и развоя на страшната болест.

     Щастливия човек не познава угризенията на съвестта, защото те са плод на недобра дейност. Теодосий бил голям нещастник : след като умъртвил Ботция, Симеона и др. Невинни, изпитал такива угрезения на съвестта, че след кратко време умрял в най – черна меланхолия. Карл ІХ  умрял по същия начин, Кромвел също. Нещастниците нерядко изпадат в идолопоклоннство. Буквално и отвлечено това е вярно. Търсейки, по  залутани и безизходни пътеки пътеки онова, което ще им докара злочестина, те си въздигат идоли: покланят се на сребролюбието, молят за помощ някой лъжлив бог, служат на “земен господ” ; те са с една дума речено , загубени за щастието. Тия  хора обичат парите и се прекланят на тяхното могъщество. Ако един ден останат без пари, те са всякаш с отрязани ръце. ( Предпочитайте знанието пред богатството, защото първото е трайно , а другото много преходно. – Сократ )

     Човек не е щастлив кога боледува. Независимо от това, хронически и мъчно излечими болести лишават в много случаи хората да правят добро, да се грижат за своите ближни. Болните, измъчвани от болестта, се измъчват не по – малко то това, че мъчно си доставят радост – да бъдат полезни на брата си.

     Човек не е щастлив , когато си спомни за нещастното си детство, прекарано в скръбни случки, глад и мизерия. А кому не се падало да преживее някое страшно бягство ( в сегашните размирни години, това е обикновенно нещо) ? Кой не е виждал в дома си кражба, пожар, наводнение, смърт, мор, тежка болест или друга злополука?

     Всичко това е опакото на живота. Със смелостта по чист път всичко ще се изглади. ( Щастието благоволи към смелия – Драйден )

              ГЛАВА VІІ : Щастлив брак ( разказ )

              “ Щастливите бракове се сключват на небето”, - казва една пословица и затова изглежда така рядко се срещат по земята. И макар да разправят, че само в Америка имало щастливи бракове, бракът на моя приятел Едгар бе блестящ пример за Европа.

     Тоя който сменява по три гостилници в месеца, има нещастието да се разправя с перачки, с хазайки и др. Подобни приятели и неприятели в живота, само той може да цени прелестите на едно щастливо семейство. И когато в дългите зимни вечери ,човек скучае сам в тъмната стая, тогава душата копнее по тихо семейно кътче, гдето така сладко се приказва край камината.

     По – рано , когато живеехме заедно с моят приятел Едгард и нему не беше по – добре и той също бе убеден ерген, докато един ден съвсем случайно  се влюби и въпреки всички мои песимистични предсказания и мрачни прогнози, той се ожени и сега е щастлив.

     Едгар е наистина щастлив и аз често си мисля, че ако намеря жена като неговата Едита, не забавно ще се оженя. Вчера вечер ми беше пак така скучно в моята ергенска стая и аз посетих Едгард. Той бе сам в къщи, жена му отишла на концерт и той ще отиде по – късно да я вземе. Наистина отличен съпруг. Той бе седнал в един кът на своя кабинет, пушеше цигара, и на масата му стоеше шише рейнско вино. Той особенно се зарадва на моето посещение и след като ми наля чаша вино, аз го попитах :

     - Слушай, Едгард твоя брак става за мен една проблема. Другите едва издържат до медения месец и започват най – ужасни караници и плачове. В твоя дом аз не видях сърдит поглед, не чух груба дума, нима можете и двама така да се прикривата или наистина вашия брак е така щастлив, както го виждам.

     - Така щастлив, както го виждаш приятелю.

     -  Това е много чудно ! Нима вие и двамата нямате слабости, или пък умеете да ги прикривате.

     - Тай ния ключ на един щастлив брак, приятелю, може да се намери вного по – лесно, отколкото един ерген може да си мисли. Аз ще ти призная, че в първите години и моя семеен живот имаше своите неприятности. Но да ти обясня всичко подред. Ти знаеш, че аз има слабост да водя дневник и в него да приценявам всички мои постъпки. След моето оженване аз продължавах да водя тоя дневник: мъчех се най – обективно да разгледам моите   слабости, да ги сравнявам с тия на Едита и се стараех да ги изправям. Един ден, аз заподозрях жена си, че тя особенно се интересува за един наш познат и обладан от дива ревност, аз поръчах да ми направят втори ключ от писмената и маса и каво мислиш намерих?

     - Писмо от другия !

     - Приятелю, как можеш и да помислиш такова нещо. Не. Аз открих, че и тя си води дневник. В него тя ме нападаше още по – безпощадно, отколкото аз сам в своя дневник. И от този ден аз постоянно чета нейния дневник и изправям слабостите си ,според нейните желания и тя, без да знае, действува за моето поправяне. И понеже тя открива в дневника си и най – интимните свои желания, аз мога постоянно да я изненадвам именно с това, което тя най – много желае.Вчера например, тя мечтаеше за кожена шапка  и можеш ли си представи изненадата и , когато аз тая сутрин и я занесох. И аз забелязвам, че тя не може да се начуди от где аз мога да зная и най – скритите и желания.

     Ето ,това е ,приятелю , тайната на нашето щастие, ужасно просто ,нали?

     - Да ,ужасно просто ,драги Едгард.

     - След един час, той трябваше да отиде за Едита, покани и мене да го придружа. Аз се съгласих и ние отидохме да я чакаме пред театъра. За да не я пропуснем , той застана пред главния вход, а аз трябваше да чакам пред страничната врата. Едита дойде случайно през страничната врата и когато отидохме да търсим Едгард, но той бе изчезнал. Може би ,помислихме ние, той е отишъл да я търси в театъра и понеже бе доста студено, Едита ме помоли да я придружа. Така дойдохме преди него в домът им. Едита ми сервира чай и цигари и седна да пише нещо на писалищната си маса. Аз я наблюдавах.

     - Вие пишете музикални критики госпожо – казах аз.

     - Защо ?

     - Така си помислих.

     - Не,(след една пауза ). Видяхте ли хубавата ми кожена шапка?

     - Да.

     - М, мислите ли, че на тая кожена шапка чудесно би отивало и едно кожено палто ?

     - И вий пишете именно това? Аз останах, като гръмнат.

     - Да, това именно пиша. Когато тая нощ ,той чете дневника ми, ще узнае какво ми се иска . Това е ужасно просто , нали?

     - Да, госпожо. Значи вие водите дневник.

     - О, от дълго.

     - И той го чете?

     - Винаги, но това не е почтено, нали ?

     - Съвсем не, госпожо . Но изпълнява ли винаги вашите желания ?

     - Да. През деня той все нещо ще сгреши и само един намек и той купува каквото пожелая.

     - Но отгде знаете именно какво той е погрешил?

     Госпожа Едита се изсмя.

     - помислете си само, наивния човек води също дневник, но той не знае, че и аз имам втори ключ от писалищната му маса.

     На другия ден видях госпожа Едита с ново кожено палто и с доволна усмивка на лицето.

     Щастлив брак, на 

нали ?

              ГЛАВА VІІІ : Четири пътя към щастие

             “ Щастлив н есчитай никога оногова, който зависи от щастието. Който търси радост във външни

                  обстоятелства, той се доверява на нещо нетрайно ; радостт адошла отвън ще си иде обратно.”

                                                                                                                     Писма на Сенека, ХСVІІІ

              Човек на земята ,надарен със здрав смисъл и стараейки се да внася ежедневно подобрение в живота си , търси или мощ или съвършенство. Първата е процес на умножителни еволюционни фази. Пътя към съвършенство е по – добър ( Човек се състои от тяло и душа, но той ще бъде само тогава съвършен, когато душата му почне да заповядва над тялото или да го владее с обич, като го пази грижливо и го ръководи към доброто. Ако ли заповядва тялото и със силата на своите страсти затъмнява разсъдъка, а сетне завладява волята и свободата, тялото и душата не може вече да живее в съгласие, и човек става нещастен глупец. Ако душата престане да заповядва, тя не може вече да бъде разумен другар на тялото; душата бива или заповедница или робиня.- Тайлор.) но по – мъчен път към мощ не е за препоръчване, но като по – лесен хората го предпочитат.

     Най – главната цел на човека е да достигне щастие. Хората различно разбират щастието и по различни пътища го търсят. Колкото глави толкова мнения... за пътищата що водят към щастие. Всички тия пътища се схождата главно към четири основни : а) пряк път към съвършенство; б) пряк път към могъщество; в) жизнения обикновен път; г) магичния път;

     “Бъдете съвършен, както е съвършен Отец ваш на небесата.” С тия наставнически думи Иисус Христос дава преднина на тоя път към щастието. Всички религии малко много посочват на тоя път. Моралната система свързана с религията, също не е далеч от него. Трудността на тоя път състои преди всичко високото понятие, което се съдържа в думата съвършенство: то равносилно и равностойно с понятието Бог. Понеже “съвършенство” съдържа елементи на противоположност с мощ в обикновенната смисъл на думата, затова колкото по – малко елементи на мощ има в понятието щастие, толкова повече то се приближава до съвършенство. Последното очевидно означава пътя на отказ от низменни световни придобивки , път на сиромашия и немощ. “ В света скърби ще имате, но дерзайте, аз победих света.” Така характеризира Иисус Христос щастието на своите апостоли и ученици, които е трябвало да се простят с много от благата и удобствата на света за сметка на християнския идеал, напълно реализиран във висшите сфери отвъд. Човек, що си е поставил за цел път към щастие, чрез съвършенство ще трябва да се лиши от полов живот, семейно щастие, да не мисли за богатство ,могъщество, слава. Такъв е пътя на праведниците. В сегашно време тоя път следват малцина. Има доста критици на това понятие “съвършенство”, в което модерния свят се съмнява. В епохата на стремеж към богатство пътя към щастие ,чрез строгостта на съвършенството слабо се последва.

     Друг път към щастие гледа съвременното нам човечество, което не съзнава, че е светски богато , а духовно бедно, голо. Богатство , власт, знание – ето изобщо пътя към мощ. Често пъти тоя път води към престъпления и грях ; много рядко може да се рече ,че тоя път е нравствен. Ако бъде що годе път нравствен, тая нравственост е неизменна.

     Строго погледнато и тоя път не е лесен, понеже в това поле към щастие и мощ има много конкуренция, немилостива дори конкуренция. ( Колко днешни жени, а заедно с тях и мъже са готови да извикат заедно с героинята Порция – от “Венецианският търговец “ Уилям Шекспир – “ Тоя широк свят е тегота за моето малко тяло” ).Не е лъжа, че много богатите и прославени люде на земята не са повече от праведниците. Цялата маса, що се блъска по тоя път нищо не постига и често пъти става плячка на редките ,броящи се на пръсти богаташи. Между робите на капиталистите в Европа и Америка и робите от епохата на Елада и Рим едва ли има някаква разлика: първите са продали душата си за късче хляб; вторите са сити, но около тях е непрогледна нравствена нощ.

     Има една голяма маса хора, която държи един среден път към щастие. Тия хора са набират от колебания, между два горди идеала. Ето например един крадец. Той търси щастие по своему, чрез всевъзможни непробвани средства. Той краде изкусно и същевременно пали свещ пред някоя светиня; безигрянин, който цял ден лъже чрез търговията си, дава късче от печалбата за благотворителни цели; деспот или диктатор, който стъпва върху врата на невежи и безволни хорица, почва да прави добри дела, за да се прочуе и пр., но от власт не се отказва. Гьотевият Фауст си продава душата на Мефистофел за такова едно съмнително щастие. 

Четвъртият път е магичният . Днес има доста хора да търсят щастие, чрез Бяла и Черна магия. Черната магия търси философският камък ( Старите са почитали планетите Сатурн- куршум, Юпитер – олово, Марс – желязо, Венера – мед, Меркурий – живак, Луна – сребро и Слънце – злато.Напоследък в германските химични лаборатории то се добива от живак. Старите алхимици са твърдели, че златото има по малко количество във всички гореспоменати елементи. За да се добие злато от тях, трябва да има “водата на Пития” – очистително и разлагащо действие на универсален разтворител.това е астралната светлина.Който знае свойствата на тая светлина може сам да си приготви “философския камък”.) и елексирът на живота ( Изкуството да се продължи живота – “Еликсирът на живота” е книга от индийски Чела,- Lotus № 3 ).тоя крив път на черномагьосничество може да се изрази с това : лицето да стане вярно и послушно оръдие на скитници и лукави духове. Има разни писатели, които искат за своите оригинални трудове скъпо да им се плати, а парите те превръщат на ядене и пиене – неизменни цели.

     Магическия път със своите изобретения и нови идеи, разни стилове ( литературен, художествен, ваятелски и пр. ), ако служат безкористно, се равнява на пътя по съвършенство. “ Даром сте взели, даром давайте “ – дума Иисус Христос. Ако имаме талант и способности, трябва да ги впрегнем на работа за в полза на цялото човечество. Най – големият маг чудодеец Христос – не търсеше своето си, а ползата на целия човешки род.

              ГЛАВА ІХ : Заключение

              Всички изчистени пътища на здрава мисъл водят към щастие. Добродетелите са като царски синове : чрез тях можем всякога да разчитаме едно по – завидно място около престола на негово величество Щастието.

   Щастието трябва да се завладее, за него трябва да се борим с ум, сърце и воля. Ала на кървава и тесносебелюбива борба на болни телом и духом трябва да водим, а с благородни и здрави духовни средства.(Здравето е най – голямото съкровище, пред което всяко друго е нищо).

     Всяко щастие, което е огранично свързано с някакво зло не е щастие.( Като зло от  физиоложко гледище е употребата на алкохол и месна храна. Линей, Оуен, Жювие, Дарвин, Хекел, Бьолше, Толстой и др. Научни светила дават заключение в полза на вегетарианството. А Хейг в книгата си “Диета и храна”, казва : “ Даже в болниците, дето имаме работа с най – разнообразен материал и гдето е невъзможен избора на патологични случаи 75% от заболяванията трябва да се препишат на влиянието от отровите, които се поглъщат от организма ,заедно с храната.Хранителни вещества, съдържащи отрова с месо, чай, тютюн, спирт, опиум и др.)

     Всяко щастие, което уврежда здравето,  честата ... и живота на нашия ближен, не е щастие.

     Град Прине веднъж бил заобиколен от неприятели. Жителите бързали да се избавят с бягство, като носели със себе си, кой каквото можел от покъщнината си и имота си. Само философът Бияс излязъл от опасния град без да вземе нещо със себе си. Приятелите му го мъмрели, че той си оставил богатството на неприятеля. “ Всичкото богатство нося със себе си”, възразил на това Бияс. С тия думи той изразил мисълта, че най – драгоценно богатство и най – голямо щастие се явяват духовните блага на човека.

     В живота ние всякога смятаме себе си нещастни, когато се скъса някоя корда на доволството 

що преживяваме. В Гьотевия Фауст  героят извиква възхитен към Елена: “ от сега всичко е намерено : аз съм твой, ти си моя, Така сме свързани, можеше ли да бъде другояче?” Ала връзката на семейството -  детето умира, Елена напуска Фауст и щастието, купено с цената на продадената на Мефистотел душа ,бързо отлита. Щастието има това свойство, ако е от Божествен произход, че запазва равновесието на душите. И Фауст намира напокон своето щастие в пожертвуванието на своето аз  за общо благо. Така се жертват за своите идеи синовете на царството Божие, които се превъплатяват на земята и носят светлина от духовното Слънце. Иисус Христос умира на кръста, мълвейки молитва за вразумяване дори на своите врагове.

     Френският поет и философ Сюли Прюдом в хубавата си поема “ Щастие”, изтъква напокон ,че героите Фауст и Стела  не могли до край да останат щастливи от възхитилния техен брак, докато не проникнала в тяхното съзнание мисъл да помагат на изостаналата назад страдаща земя.

     Ако човешкото измъчено битие си рисува рая, населен с всички добродетели ( особено справедливост и богатство ), това е израз на вековния стремеж към щастието. Думите на Иисуса Христа : “ Търсете първом царството Божие и неговата правда, и всичко друго ще ви се прибави”, рисуват бъдния рай.

     В стремежа и благородната борба – по – скоро надпреварване – към това щастие, към тоя рай, който трябва да настъпи на земята, човек намира своята цел и смисъл. Той устремява очи нагоре към Небето и от там, земайки от своя богат баща каквото е нужно, дарява на своите по – малки братя. Той е еврейската буква Алеф, която изобразяват ,като човек с две ръце : едната издигната нагоре взема от Небето дарове за нуждаещите се хора, другата спусната надолу дарява тия нуждаещи се.

     Безсмъртният човек, живущ на земята или на небето, среща по пътя си мъчнотии ( Една особенно важна мъчнотия е намирането на чист въздух в градовете;друга мъчнотия е неумението да се диша правилно.”Здравето е половин богатство”, казва една поговорка и от тия и много други съображения, в градовете би трябвало да се грижат за повече чист въздух. Чистият въздух е основата на органическото щастие. Най – голяма яснота по въпроса за дишането дава свещенната книга Зенд Авеста, гдето се описва великото дишане на Мъзда. Пс.О. е дало специални правила за членовете си относно правилното дишане. – Виж също книгата “ Да надвием себе си “, изд. на Пс.О.,1925г.).Ала въпреки това, той търси младостта на първа детска възраст, хубостта на тялото, благополучието на живота. Какво собствено означава възкресението от мъртвите? Със земна плът ( както вярват погрешно някои ) или с духовна плът, щастието трябва да дойде, възкресението да се постигне.

     Може ли да се очаква, че щастието е отредено за жените, както е отредено то за мъжете. Много естествено. Ние днес не можем да вярваме на бяснята на средновековието ,че жената няма душа. Ние също не можем да правим комплименти на жената по причина само, че тя е членка на Пс.О., но не е учтива да я лишаваме от рая, що самото Небе отрежда за нея.

     Стремежът за половете, както и определен тук долу на земята, не може да бъде здрав устрем за щастие. Половият въпрос е перлив и жизнен само за земята (“ Помислете 10,20 и 100 пъти преди да се жените. Да свържеш с полова връзка живота си с живота на друг човек – това е много важно неща.”- Л.Н.Толстой), отвъд той е въпрос за другарство и приятелство.

     “Аз съм хляба на живота, който слезе от небето”, казва Иисус Христос, - ако някой яде от моята плът и пие от моята кръв, живее в мене и аз него.”

     Това е прекрасен пример за поглъщане , абсорбиране на онова щастие, което дава учението на Христа. Ако някога посветените в мистериите на Диониса и Орфея ядяха сурово месо, за да спомнят времената, когато човек не познавал употребата на огъня; ако евреите са ядяли горчиви треви заедно с пасхалното агне, за да си припомнят чудната избава от египетското робство; - днес християните се причастяват с хляб и вино, като белег за приобщаване с Христа, даряващ щастие.

     Щастието е свързано със спасението на душата и причащението е нещо повече от един обред. Ала горчиво се мамят ония, които си въобразяват, че само с причастие и без добри дела биха могли да се освободят от злото и да бъдат щастливи. Глупаво е да се вярва, че златото, като се валя в калта няма да се изцапа.

     Вън от щастието няма спасение за човечеството. Това не е догмат , но истина, която е достъпна на всекиго за разбиране.

     Всички люде на о.м. добродетели трябва да се организират и да се борят срещу видимото и невидимото ( подмолно ) зло. Аз разбирам под думата езичество всичко онова зло и невежество, което трябва да се премахне. ( “ Не мога да разбера, - дума Р.Емерсон, - как може човек да задреме и да пропусне каквато и да било работа, за да угоди на своите нерви или на своите желания. Та нали това са именно бисерите и рубинът на неговите речи. Тежък труд, бедствията, отчаянието,нуждата – всички те са учители по красноречие и мъдрост.Истинския учен жали всеки пропуснат случай за работа, както скърби и за изгубената си сила.”)Това не ще рече, че хората трябва да се убиват, изнудват и правят силом християни. Ние днес можем да разделим хората под слънцето на 2 лагера : щастливи и нещастливи.Първите са малко, вторите много. Щастливи са ония, които вършат волята Божия без разлика на православие, католицизъм и протестанство, без разлика на роб езичник и християнин свободен. Щастието и блаженството не са монопол на християните, особено на днешните покварени “християни”, които живеят по – лошо дори от езечници. ( “Лошо е кога хората не знаят Бога, но още по – лошо е туй, когато хората признават за Бога тую, което не е Бог” – Лактанций. “ Да, ние нямаме Бог! Законите на Бога са заменени с принципа за най – голямата възможна полза.” – Карлейл. “ Сравни също Ев.Лука гл.20 : 46-47; Ев.Матея гл.23: 8-10 )

    Съществува ли вечен огън, вечна мъка за нещастливите? В книгата си “ Състояние на мъртвите” аз посочих ,че изкупване на стореното зло в едно място за известно число години. Ала в това изкупване, последица на пораншно сторени грехове и престъпления, няма никаква следа на мъст и злоба.

     Изкуството да бъдем щастливи не принадлежи на тълпите и криворазбрания демократизъм. Окултно мистичното учение, което отхвърля омразата на бедните и прави по – малко лакоми богатите, задоволява нашата жажда за щастие.

     Стремежът за щастие е космополитичен. Той не се затваря в един само град, между една държава. Плебейската маса, груба и пълна досега с предразсъдъци, има нужда да стане по – добра, по – възпитана и следователно – по – щастлива; управляващата интелегенция, която мисли себе си призвана да стои всякога на Олимп, има нужда да погледне там долу в низините и да се жертвува за страдащите и отхвърлените.

              Там е щастието !   

Share this page