За сиянието на човека и значението на цветовете

За сиянието  на човека  и

     значението на  цветовете

                                     „ И след шест дни Иисус взе Петра, Иакова и Йоана,

                                                               Брата му, възведе ги насам на висока планина и се

                                                    Преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а

                                                              Дрехите Му станали бели , като светлина. „

                                                                                                  Еванг. Матея, гл.17, ст.1-7

                     В Човекът не е изключително само това, което е достъпно за петте човешки чувства, - той  е нещо повече. Окултната страна на човека, дори е много по – важна от видимата , достъпна за обикновено човешко око. Човешкото естество е в умален вид Божеството, ето защо човек трябва да се стреми към своя първоначален извор, както водите на малката речица  се стремят  към обширния океан. „ Същият Несътвореният, Вечния, Единият е Все, Творецът и Творението” , казва д –р Джон Юнг. Непроявената същина ( Брахман) не може да се изрази с човешка реч.Неговото определение е мълчание, Неговото изрисуване е ограничение. Мъчат се да изобразят  неговото творчество и пишат кръг с кръст в средата. От непроявената Същина произтича всичко видимо и невидимо. Първото лъчеизпускане в Кабала носи името Венец. Ако се отмахне мистичното покривало на тая еманация (лъчеизпускане), ще се разбере, че Венец или Корона означава първоначалната дейност или най – простото  движение. С други думи, Бог Отец проявява животворящето Слово, което е Бог в Бога, дихание от диханието, преди създаването на световете. По този начин може да се разбере, че първото действие на безсъзнателния ум е мисълта, мисълта подразбира вибрации ( трептения ) или движение. В тоя творчески  миг, когато Божествения ум почнал да трепти под силата на мисълта, появила се от безкрайна бездна двойката  , по всички предели на бъдното пространство. И наистина най – новите издирвания върху Н. лъчи показват, че напрежението на ума, например през време на говорене произвежда лъчеизпускане и ,че изобщо цялото напрежение на ума, а следователно на мисълта, произвеждат трептения, сиреч  движение. Първото Божествено движение е произвело числото 2 . Двойката това са кабалистичните близнаци  Любов и Мъдрост, които по ред получават свойствата да привличат и отблъскват, та стават и сила и движение. Това е мъжкото и женското начало, което служи за посредник между Небитието и Битието, Черния цвят и Белия. Проява на Словото ( Еванг. Йоана, гл.І, ст.1 – 5 ), сиреч мистично окултния съюз на Любовта и Мъдростта създава тайнствения кръст, върху който е разпъната цялата Вселена.  Гърците в древността не напразно са приписвали на Ероса, богът на любовта, произхода на света. Словото обитава между „ иякинт „ и „бохаз”, между черния и белия  стълб в храма на Соломон и То е , което държи равновесието в този чуден храм, какъвто се явява мирът на човеците и  мира на духовете. Мъжкият принцип ( означаван със зелен цвят) и женският ( означаван с вишнево червен ), са равни и са вечни , и външно се появяват като движение и покой. Любовта е движение на Божествения живот, а Мъдростта е покой. От начало незнайно съществуващата Единна жива Същина или тъмнотата на Невидимата светлина  се е разделила на две още с движението на първата творческа мисъл. Трептенията образували живота и Същността, Духът и бездната, Енергията и пространството, мъжкото и женското начала, активното и пасивното, отблъскващото и привличащото, зеленото и вишнево червеното. Енергията е звучала в пространството и силата на звука е била Слово ( Глагол ) в желанието на Любовта. Волята що е породила Словото, се е съсредоточила и образувала  светия Дух. Ала тая троица е непроявена, напълно Божествена и непостижима за разума. Това е първото творческо начало.

Като сили , това са трите сефириота : а ) Михаел, могъщият началник на небесните сили; б ) Рафаел – източник на умствените  сили и олицетворение на надземната слава; в ) Анаел – или царят на растителните – в обширна смисъл – сили, символът на красотата. Като звукове , това са в мировата хармонична гама основните тонове до, ми и сол.  Като светлина, това е първоначално разложената бяла светлина на зелена и вишнево червена. Вторичното разложение на бялата светлина съдържа три цвята : вишнево червен, жълт и син.

            Бог Отец ( белият цвят, сложната светлина ), св. Дух ( зеленият цвят) и Синът ( вишнево червеният цвят ) низпосилат първата троица на съвършенствата. От Бога Отца е светлината, от Светия Дух е живота, а от Сина е любовта. Това е първия и най  - възвишен кръг на Все – да бъде името  Му свято и благословено  во веки! От св. Троица произтичат седемте цвята на слънчевия спектър: морав ( най – горе), син, ясносин, зелен, жълт, портокалов и червен ( най – долу). Тия цветове отговарят на седемте Духа на небесата, седемте звезди, за които тайни св. Йоан Богослов, Божественият ясновидец на о. Патмос, разправя в Откровението ( гл. І, ст. 19 – 20 ) . Тия цветове са 7 тона в музиката : до, ре , ми , фа , сол, ла , си ; това са седемте полета, небеса, над и около земята седемте  планети. Бог Отец и всебащинството – теоретичният разум на кабалистите; Света  Богородица символизира Единството и отговаря на кабалистичният  практичен разум; Синовството ( Христос на християните ) се явява венец на Вселените. От връзките на Всебащинството, Единството и Синовството, произтичат областите на другите седем сефири, 7 Духове Божии : 1 ) Самаел; 2 ) Рафаел; 3) Захариел; 4 ) Касиел; 5 ) Габриел; 6 ) Анаел; 7 ) Михаел.

     „ И обърнах се да видя гласа, който ми проговори, каза ап. Йоан ( Откровение гл. І, ст. 12 – 17 ) и в обръщането си видях 7 светилници златни. И всред 7 – те светилници видях едного, подобен Сину Человеческому, облечен в дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс, а главата и космите му бяха бели като пламък огнен. Нозете му, подобно халколивану, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди ( седемте планети ) и из устата му излизаше меч остър и от двете страни ( словото на любовта и мъдростта ) и лицето Му светеше както светеше Слънцето в силата си.” Такова е скритото естество на Иисуса.

        Слънчевата бяла светлина е подобна на духовната бяла. Тая бяла светлина на дневното светило произтича не от разгаряне и възпламеняване на разни  вещества, съставляващи неговата маса, но от  въртенето на седемте небеса ( слънчеви, а не земни)около него. Тия небеса , сфери от по – тънко и нежно  материално състояние са обагрени със седемте главни цветове на дъгата. Слънцето е една голяма земя, като нашата. Това същото лъчисто спектрово състояние е и с другите планети, получаващи благодат и попадащи под влиянието на седемте Духове около престола Божий. Всяка планета има околовръст характерна бяла (слънчева ) светлина, с преобладание на един от седемте цвята. При творческият процес на слънчевата система ( и на всяка друга, подобна ней във Вселената )  Божеството е пропуснало 7 последователни вълни на жизнена окултно мистична сила. Ето тия вълни  в съотношение с цветовете на духовния човек :

1 . Вълна духовна, царство на творчеството, област на словото и моравия цвят;  2. Вълна звездна, царство на предначинанията, област на идеята и тъмносиния цвят; 3. Вълна окултно въздушна, царство на силата, област на скритата мощ и ясносиния цвят; 4. Вълна общоминерална, царство на явленията, област на съкровената справедливост, и зеления цвят; 5. Вълна обширно растителна, царство на живота, област на красотата и жълтия цвят; 6. Вълна животна, царство на съзнанието, област на любовта  и оранжевия ( портукалов ) цвят; 7. Вълна човешка, царство на ума, област на славата и червения цвят.

         В човека, който е призован към съвършенство от Христа, има наченки от всички тия вълни; защото човек е сам за себе си най – голямата и най – близка гатанка. В по – широк смисъл, човекът е духопосредник на различни разумни сили, врата на различни влияния, прицелна точка на Бялата и Черната ложи. Италианският учен криминалог, Чезаре Ламброзо в книгата си  „ Хипнотизъм и спиритизъм”, ( отдел Радиоктивност) ето как описва лъчеизпускането от тялото на медиума; „ Трябва да се мисли, че тия тела ( при спиритичните опити), се намират в това ново състояние на материята, състояние радиантно ( лъчисто – radiante ), което вече се установи наздраво в науката. Такава хипотеза е способна да примири древното всемирно вярване в някакво продължение на жизнените прояви след смъртта съпоставките на науката за това, че няма функция без орган и функцията всякога се съпровожда със загуба на тегло. „ Ако не само развитите медиуми имат лъчеизпускане от тялото и сияние, макар слабо, около главата; това лъчеизпускане и сияние има в тялото и около тялото във всеки подвизаващ се в духовния път.

     Дероша е правил опит с екраните на д-р Килнер и ясновидката г – жа Ламбер, която е засвидетелствала, че вижда лъчеизпускането на човешкото тяло във форма на слабосветеща мъглявост ( списание  Le Annales de Sciences Psychiques 1911 г.). В подумките на Месмера ( Aphorismes de Mesmer & 289 – 274 ), се казва, че магнетичният флуид, излизащ от тялото, свети и през време, когато стана известен сомнанбулизма, от всички страни се чували гласове, че от човешкото тяло излиза светлина. Парижката академия на науките в 1784 год. отхвърли тоя флуид ( лъчеструя) само за това, че той избягвал от нашите чувства. Характерно е, че много учени в Европа и Америка, искайки да преповторят опитите на Блондо, не са сполучили нищо; при взетите от тях същи условия , те не видели нищо. Ала академиците са отпуснали премия на Блондло, заявявайки, че почтенният стар професор,  навярно с дълги упражнения е достигнал да вижда неща, които те не могат още да виждат, понеже не са се упражнявали. Днес вече е факт, че лъчеизпускането не избягва нашите чувства – много от лъчистата материя се изучава в кабинетите на учените и с нея си служат в практическият живот: рентгеновите лъчи.,N. лъчи и лъчеизпусканията на радия. 

        Ореолът на светиите в  християнската митология е тая именно магнетична сила, видима от сомнанбулите и ясновидците. Ореол може да има всеки духовно развит и нравствено напреднал човек, независимо от религиозното убеждение. Във всички религиозни култове може да се види, как рисуват светиите със сияние ( ореол) около главата. Наистина тия рисунки  са твърде груба работа и представят нещо несъвършено в изпълнение ; обаче като израз на една идея, почиваща на окултна действителност, тия рисунки са по – близки до истината нежели ония, представящи светиите, като люде без всяко  сияние. Някои теософи, приемат само за Буда едно по – голямо сияние около цялото тяло; това е не точно; много  напреднали мъже, като източния учител, ( например апостолите, гениите на човечеството ) имат сияние 2 – 3 пръста по – гъсто и от 50- 60 см до 1 м – 1 ½ метра по – бледо около цялото тяло, с изключение на областта от пояса надолу, където сиянието едва се забелязва и то с тъмни и червеникави отсенки.

        Под изразът сияние на човека, трябва да се разбира ,всичката оная окултна светлина, която минава очертанията на физическото тяло , излъчва се вън от него и трепти с всички цветове на дъгата, що се преливат по един чудно красив начин. Това не е силната за очите слънчева светлина, а мека приветлива светлина, подобна на Луната или малко по- блестяща от нея. В книгата на Gorres  ( за християнската мистика ІІ, 308, 339 ) се описват подробни наблюдения на тая мистична светлина у светиите, тая светлина не можем да не приемем ,като сродна с одичната светлина на проф. Райхенбах. За философа Проклус разказват, че неговата глава била обкръжена от блестящ венец в това време, когато той обучавал учениците си. Сомнанбулата Лемана му рекла : „ вие сте много странен на глед, вие сте омотан в гъста мъгла, в която вашите очи светят като огън; това досущ прилича, когато носят фенери на улицата вечерно време в мъглява  есен.( Zeller ). В християнската мистика очите също светят с одически пламък. И духовете, особено напредналите се явяват със светлоструйни очи и сияние около тялото. Блясъкът на светлите духове и техните очи е тъй омаен, че ясновидец, ако се остави пасивно, би паднал в сомнанбуличен сън. Именно в това е разликата, между масмеричните опити ( изкуствено заспиване , хипноза) и заспиване от дух, без влияние на човешката воля ( паси ).

       Напрежението на волята, играта на чувствата, възхита,  смелост, радост и пр. усилват одическата светлина.  За св. Артемий разказват, че един монах от неговия манастир го видял цял в пламък, когато бил съсредоточен при молитвено настроение. Когато абат Ло, повдигал ръце към небето, неговите палци започвали да светят, като 10 запалени лампи. Одическата светлина преминава през клетките и ясновидците могат да я видят със затворени очи. Предшественикът на Бреда, Фария, забелязал, че сомнанбулата си отвръщала очите, когато наоколо имало окултно движение  на въздуха, защото не могла да изтърпи неговия блясък ( Райхенбах ). Многочислени са опитите на учени мъже с тия лъчи.  Райхенбах е доказал опитно, че одическите  лъчи преминават през ковани медни плочи , желязо, цинк, дърво и пр. Каква голяма важност има това лъчеизпускане за медицината може да се види от следните редове на този същият учен мъж, писани още през 1855 год. : „ Това може да има капитално значение за терапията и особено за диагноза ( разпознаване местата на болестта). Всяко боледуващо тяло може да стане напълно прозрачно за развити сензитиви ( ясновидци ), и тогава може да се посочи,  кои вътрешни органи са поразени от болестта и в каква насока тя напредва. Също така могат  да бъдат изследвани физиологичните отправи в здраво тяло.” Пс. О. е правило редица резултатни опити, както в будно състояние на ясновидство, така и в сомнанбулистично за откриване заболели вътрешни органи.

       Светлината в човека, що се  разлъчва и свети около тялото има своя произход от всички  7 небеса, от 6 – то и 7 – мо по – малко. Тая светлина съдържа три окултни сили : 1)привлекателна с трептящи в една насока йони – магнетизъм; 2 ) обоюдодейно електричество ( положителна и отрицателна ) с трептящи в две насоки йони; 3 ) уравновесителна с трептящи в три насоки  съставни частици – светлина. Жизнената сила влиза в нейната съставна част. Това е тъй наречената прана на индийците. Сиянието ( аурата ) някои теософи разбират погрешно : те казват например, че Буда имал Аура, простираща се 3 км разстояние; тука те смесват лъчеизпускането на тялото с влиянието на мисълта ( телепатия). Неправилен е също следния израз в книгата на  Дж. Колвин „ Човешката аура и значението на цветовете „ : „ Духовната същина преди да добие израз на земята, трябва да си наметне мантия от аура, защото не би могла да влезе във външния свят.Моравият цвят е нейната  първа обвивка ; после тя се обвива подред с пурпорен, син, жълт, оранжев и най – после с червен цвят.” Слизането на една човешка душа от Горе, доколкото тая душа е успяла да се издигне  по – рано на една висота, се придружава с обличане в плът от небесата и със зародиш от небесна светлина. По това се разбира ,че човешкото естество е твърде сложно.

        Естеството на лъчеизпускането от човешкото тяло не е било познато, но явленията са били забелязвани още в старо време – дълбока древност. Индусите наричат тая мистична светлина – акаша. Хермес Трисмегит я зове телесма. Хомер – eidolon,  Зороастър – жив огън, Хераклит – огън на рождението ( енермон, ignis subtilissimus), кабалистите я наричат астрална светлина, Теофр. Парацелз – алкаест, Галиен – pneuma, алхимиците – азот, Декарт – тънка материя, Нютон – тънък дух, а Баргаве – свръзка между душата и тялото. Всички тия мнения и определения изтъкват по едно свойство на окултното сияние; взети вкупом, те осветляват доста добре природата на тая светлина. Проявите на тайнствена сила са били наблюдавани през всички времена и, подобно на други интересни въпроси , напредващото човечество ги е оставило за разрешаване  върху академическите  маси. Заедно с успехите на науката, тоя въпрос се е приближавал все по – вярно и все по – точно до своето разрешение. Допирните точки между физиката и окултизма от ден на ден растат. За хората на духознанието въпросът е ясен. ; за хората от света ,той ще се разрешава с нравствения подем и научния успех. Ще дойде ден, щото ода  на човешкото тяло ( Булвер Литон го нарича врил, от латинската дума – virtus , мъжество, добродетел) да се вижда така добре , както се вижда и разпознава  в тръбицата на Хиторфа.

       Окултно е доказано, че излъчената светлина от човешкото тяло е проводник на волевите впечатления, жизнената сила, чувствата и мислите. Думите на Иисуса Христа : „ Аз съм виделината на света” ( Еванг. Йоан гл.8,ст.12).не се разбира само символично ,но и фактически ,буквално, - като израз на една окултна истина. Тая светлина е подобна на оная, що излиза от всеки предмет, намира се във всяко чисто и приветливо място, обитава особено в молитвени домове: пагоди, синагоги, джамии, манастири и църкви. Ето защо на тия места е нужно да се отива с душевна и телесна чистота. В стари храмове, духовната светлина е по – голяма отколкото в новите, където по – малко молитви са възнасяни към небето. Ат. Кирхнер  говори ( Виж кн. Magneticum naturae regnum ), казва : „ Душата не се заключва само във видимото тяло; тя се намира така също  на повърхността на тялото и не е ограничена от никакво органическо тяло. Душата действа вън от тъй нареченото собствено тяло. Телесните лъчи излизат из всяко тяло, душата действа в тях, чрез своето присъствие и дава им сила и способност да действат. И тия лъчи са не само телесни, а преминават през разни части.” Окултното сияние не е свойствено на мъртвия труп( cadaver ); ето защо току що умрелия човек, гледан окултно, изглежда черен като въглен.

       Думата аура ( aura ) e латинска дума и различни значения: вятър, призрак, сянка, разположение, въздух, висина към небето, дневна светлина, блясък, изпарение, изява и пр. Римляните често са казвали  aurapopularis ( народно разположение, привързаност ), за да изразят любовта на народа към някой безкористен народен водач. Тая народна любов е влияела  благотворно върху такъв човек, увеличавала е неговото окултно сияние, правила го е по – силен тялом и духом. Всеки народен любимец ( полит.мъж, оратор, държавник, философ, водач и пр. ) може да бъде въздигнат от своите почитатели на голяма нравствена висота, а също така и смъкнат позорно долу.

       Един добър оратор или сказчик, толкова повече влияе на своите слушатели, колкото повече е голямо окултното му сияние и колкото повече е в състояние да развълнува вътрешните лъчеизпускателни  съсредоточия в душите на слушателите. Влиянието на говорителя се измерва с  многоцветността и широтата на сиянието му, със силата на звездният ток от очите му. От очите на духовно напредналия човек светлината замайва и укротява животните. ( Деяния Апостоли, гл.28, ст.3 – 9 ). Тая светлина действа пагубно на микробите ( Виж опитите на Луи Фавър с г – жа Шлемер , а също и опитите на д – р Гастон Дюрвил).

       Тая светлина лекува. Чрез нейните лъчи се правят лечебни паси. Иисус Христос с възлагане на ръце е лекувал прокажени и   други тежко болни. ( Ев.Матея,гл.8,ст.1-4; Ев.Матея гл.9,ст.23-31; Ев.Марко, гл.7,ст.32-35; Ев.Йоаново, гл.9,ст.6-7 ). От допиране тая сила се губи; тълпите, злините, нечистите и слабите я поглъщат. Ето защо всеки духовен човек трябва да умее да я пази и да я изразходва с мярка и на място.( Ев.Лука, гл.8, ст.43-48)При затворени врата Господ Иисус е научил своите ученици , как да си запазват ореола, как да си служат с него  и по кой начин да усилват своята духовна мощ. Не  казал ли им, че те ще правят и по – големи чудеса от неговите? Учениците вършат същите чудеса в името на Христа. С възлагане на ръце ликуват , с казване заклинанието : Васема, Хамосен, Ваеапора, Мистадия, Руада, Куста, Вавофор, Калахфи  те са пропъждали много нечисти духове. ( Деяния Апостоли, гл.8, ст.17-18, гл.9, ст.17-18 ).

       Дух свети се дава с възлагане на апостолски ръце ( Деяния Апостоли, гл. 8, ст.17 ). Днес с тия лъчи, изтичащи от ръцете на мощния духом – се правят лечебни паси. Ала оня що прави пасите трябва да бъде чист телом и духом. „ Всеки от нас магнетизаторите, трябва да бъде непременно женен ; да живее до жена си , както гълъб с гълъбица, и да се старае да бъде чист, като гълъб със своята гълъбица” ( Органон за животния магнетизъм, княз Дългорукий, гл. ХХІІ). Дори слаба следа от влияние на духовно възрастен човек може да лекува, ако се придружава с вяра. В книгата Деяния Апостоли гл.19, ст.11-12 се казва, че кърпи и престилки от такъв човек лекуват успешно.

       Слънчевата светлина е сложна; светлината на духовното Слънце е също сложна: тя се разпада на 7 главни цвята, проникващи духовното естество на човека и низпосилани от седемте духове Божии – Сефериотите.   Според обяснението на  кабалиста Иехуда Халеви староеврейската дума Сефира, Сефор означава : а ) пресмятане, б) мярка; в ) тегло на всичко сътворено. Не е ли вярно, че духовният човек с голямо сияние ( следователно, повече под влияние на седемте сефири ) е пресмятане ,мярка и тегло на всичко сътворено върху земята? Най – близката на земята е Михаил . Той господствува над червения цвят.Неговото царство се зове Малкут. Нему са присъщи качества царственост и могъщество. Ако червения цвят премине в един ореол във вишнев, означава обич. Вишнев смесен с морав или розов – означава чиста любов. Вишнев с ален – животинска полова страст. Розов и люляков – духовна привързаност към хора. Сияние с мрачна червенина  показва нечистота. Мътно червен цвят показва духовна буря – гняв;  особено, ако червения цвят е насечен с  тъмни и черни линии. Розов цвят е белег на чиста любов.Тъмночервен като ръжда – користолюбие. Цвета на това тежко чувство е твърде близък на оня чувствен човек. На земята кървавочервения цвят има трептения до 305 билиона, има подземия на физическия свят, гдето трептенията на червените йони едва достигат 112 милиона. Това е зловещата светлина на пъкъла.Лъчите на червената светлина представляват утайка  на спектъра и имат най – грубите и дълги вълни. В Божествената област, вишнево червения цвят е израз на пластичната материя; във физическата област тоя цвят изразява грубата сила, здравето и чувствеността.

       Втората сефира – като се смята от долу на горе е Анаел. Той господства над оранжевия ( портокаловия ) цвят. Неговото царство се казва Тифарет. Нему са присъщи качествата красота и любов( духовната област). Портокаловият цвят означава здраве; то е признак още на властолюбие и честолюбие. Червенопортокалов цвят –  гордост; също и оранжевия с кафяв. Чистолимонов – умен човек  ламтящ за почести. В сиянието оранжевия цвят е добър, когато добива отсенки на кехлибар. Оранжевия цвят показва умствена енергия.

        Третата сефира е Габриел ( ангелът на благовестието). Той господствува над жълтия цвят. Неговото царство се нарича Йесод. Нему са присъщи качествата основание  и плодородие. Жълтият цвят на физическата област трепти с 521 билиона колебания, той помага за намаляване топлината и химическия процес при растенето на растения и животни.Бледожълто сияние – умен човек. Тъмножълта – низък човек, с нечисти желания. Бледна игликова светлина е белег на нежен успокояващ ум. Нервозността може да се лекува с постоянно гледане на жълта светлина. Жълтият цвят  показва духовна красота.

       Четвърта сефира е Касиел. Той господства над зеления цвят; царството му се зове Нехад. Присъщи качества : справедливост и търпение. Зелената светлина е сложна: всички цветове на бялата светлина без червената дават зелен. Това означава, че всички добродетели се постигат с търпение и праведност ( справедливост ). Светите книги говорят за това. Ясно изумрудено зелено има привлекателна сила. Зеленият  цвят действа против безсънието. Трептенията на този цвят достигат 599 билиона в секунда. По светлите отсенки на зеленото показват симпатия. Зеленопепеляв – белезникъв означава в сиянието подлост. Зелен с кафяв и блестящ ален – ревност. Ясно зелен – силна жизненост, ум на изобретенията. Тъмно и мрачно зелен – вероломство.

       Пета сефира е Захариел, господстващ над ясносиния цвят.  Царството му се зове Хесед. Качества : милост и окултно величие. Ясносиният цвят в земната област трепти с 624 билиона колебания. Ясносиният цвят означава милосърдие и добросъвестност. Ясносиният без петна – набожен човек. Ясносин със светлолиляков и зелен ( може да има и звездички )духовно  напреднал човек с пророчески дар. Синкавосив показва страх. Тъмнопепеляв – силен страх. Тъмнопепеляв гъст и тъмен – омраза, ненавист. Светлопепеляв – отпадналост.

       Шеста сефира е Рафаел, неговото царство – Бина. Цвят тъмносин. Качества : сияние и разум. Индиговия цвят се зове пурпурно царски: някога царете са си правили мантии от този цвят. Той е цветът на тържествеността, страхопочитанието. Лъчите на този цвят трептят на святост и възвишена разумност; те са по – редки в човешките ореоли.

       Седма сефира е Самаел с неговото царство Нецах. , цвят морав и присъщи нему качества : победа и крепост. Присъствието на морави лъчи в едно Аязмо го прави лековито. Тия лъчи са най – нежните от слънчевия спектър с най – къси ефирни вълни, с най – много трептения – 729 билиона в секунда. Мораво сияние , което е също рядкост, показва възвишен човек с най – благородни подбуди..

       Изобщо казано, колкото повече един човек е напреднал в духовните класове , толкова и лъчеизпускането на ясните и отворени цветове е по – голямо. В това и в блясъка на духовните тела, се заключава духовната красота, а следователно и смисъла на живота. Черният и тъмен цвят всякога е белег на лъжа измама и съблазън. За съжаление е всеки, който носи такъв цвят в ореола си. 

Share this page