Върху Медиумизма

ВЪРХУ    МЕДИУМИЗМА  

                         Думата медиум произхожда от латинското медиум, което значи нещо средно, неутрално посредствено, служещо за връзка едно с друго. В третиращия се от нас въпрос ние подразбираме медиумизма , като изкуство за посредничество между видимия свят или света на човеците и невидимия свят или света на Духовете.  Духопосредничеството е онова  състояние на чувствителност ( сензитивност ), което се среща в някои лица в естествен вид, ала може де се предизвика и по изкуствен начин. Лицето, което има отличителните черти на медиум ( духопосредник ) притежава   такава способност за възприемане и предаване явленията от Отвъдния свят, че тя става практическо оръдие за произвеждане на тия окултно – мистични явление. Духопосредниците влизат в сношение, са …. С невидимите разумни сили, като си служат с одиличната или магнетична лъчезарност, която издават предметите и аурата. Тая лъчезарност се дължи на духовните обвивки в предметите или на подлунните тела в човеците. В широк смисъл на думата , медиумизмът е посредничество  между човечеството и Божеството. Земната наука, която започва своите изучавания с веществото се ограничава само с материалните сили и форми. Нейното задълбочаване във философията на нещата не може да надмине 17 духовен клас. Тя се спира там и там са нейните земни граници. Зад тях и зад познанието на този клас се намира безтегловното „ непознаваемото „.По дълбоките причини и изучавания, добити по окултно – мистичен път, ни показват, че излазната точка на отправа на истинското знание се намира в духовното пространство. Такова пространство има около всяка планета и комета, около всяко слънце.   От тях знанието иде на физическия свят. Как можем да си представим природата на Божеството ? – Това е огромно синтетично Единство, на което за духопосредство служат двете велики начала : Любов и Мъдрост. Любовта това е начало на първичното движение, чистия Дух вечно деен и положителен…

      Човек е подобен на един голям дънар, около  който се въртят магическите и медиумични феномени. Духът, който си представяме действа в грубата или тънка материя, се ползва с ефирните токове, които проникват всички видими и невидими светове и свързват в едно цяло. Една сфера, която се оживява от духа, показва степента на прочистената същина. Най – голямата  материална лъчезарност се намира в човешкия мозък и нервната система. Тук лъчистото вещество е тъй чисто, че духът се смесва до такава степен с него, каквато е нужна, за да образуват звездно магнетична брънка, свързваща помежду си субективния и обективния мир. С други думи мозъкът е такъв род полудуховна, полуматериална същина, която може да въздейства от една страна на духът , а от друга на външните чувства.

      Духопосредството се управлява главно по законите на приемане и предаване.

       1. Дейност                                                          4. Пасивност

       2. Положителност                                              5. Чувственост

       3. Притегляне                                                     6. Сходство

     Първата тройка принадлежи на закона на предаване, това е управляващата сила.  Втората тройка принадлежи на закона за възприемане , предшестващо начало на медиума. Низшите състояния на живота всякога се явяват предшестващи на висшите.  Ето защо всяка област , която започва от Божеството и завършва с кристализиралия минерал, не само трябва да обладава скрит или проявен медиумизъм, но тъй също да разполага  с духовна мощ, управляваща двата пояса на битието – Бог и вещество. Да вземем за пояснение следния пример. Човек , както ние го познаваме е медиумично оръдие, чрез което висшите светове на вселената проявяват сила и мъдрост. Тая медиумичност в своите главни черти, се започва от най – грубите форми на човека и се простира до висшите адепти. И всеки висш адепт е също тъй медиум за изразяване висшето състояние на живота.

     Иисус Назарянин е бил по същия начин медиум на Христа, както Христос – тоя лъч на духовното Слънце е  медиум на Бога Отца. Прав е също ап. Павел, който изразява по следния начин своето духопосредство на Христовия дух : „ Сега вече живея не аз, но Христос живее в мене” ( Посл. Към Галатяните, гл.2,ст.20). В действителност душата на човека, никога не се лишава от медиумизма на невидимите или обезплътени разумности, както слънцето никога не е лишавало от своята топлина и светлина земята, що му служи за медиум. Медиумизма засяга и планетите с техните многоцветни сфери. И целта на всяко едно посредство е разбуждането на самосъзнанието работещо в материята.

     Медиумизма се различава по качество и степен в зависимост от свойствата на човешката душа. Колкото човек се повдига нагоре по стъпалата на духовните Класове , толкова повече той става приемник на есенцията от по – добро качество. Долнопробните атоми се отхвърлят и се заместват от по- добри. Отхвърлените атоми послужват от своя страна за по – низш организъм. Минералът е крайната пределна точка, от където се започва реакцията ( противодействията ), на феномените. По – долу от минералите няма медиумичност.

      „Медиумичността – казва д – р Ж. Енкос – е наука която изучава свръхчувствения мир, при посредството на лице ( медиум ), обладаващо особено способност, да отделя без участието на волята , част от своето астрално тяло с цел автоматично писмо, раздвижвания на предмети и др. явления.” Д – р Енкос забравя да прибави към медиумизма и оная сила, с която духовете движат масите и други предмети, защото не само астралното тяло на медиума, е което се явява невидим деец. В книгата „Разбулената Изида „ на Ел.Блаватска се казва : „ Медиумът е противоположност на адепта.Медиумът е пасивно оръдие на отвъдсветовното влияние, адептът пък насочва своето могъщество активно, към себе си, така и към всички сили , стоящи от него по – долу.” Това разграничение на Блаватска е изкуствено и ненужно. Знае се, че всеки човек може да разбуди спящата в душата му медиумичност, която да послужи на добри или зли духове. От само себе си се разбира, че медиумизмът е обоюдоостро оръжие на задгробния мир.

      В прекрасното  съчинение „ Светлина от Египет” се казва : „ Пасивността , която характеризира главно явленията на духовното посредничество се смята за необходимо условие за всякакъв транс или физическа медиумичност.”

     Не може да не сме пасивни към слизащото от Горе добро.От какво зависи, щото едно лице да развие в себе си медиумизъм за материализации, автоматично писмо или физически явления?

       Този въпрос обхваща три точки : а) устройство на мозъка; б) магнетичният темперамент на тялото; в ) здравотата на нравственото чувство в  лицето.

      Мозъкът е скрижалът на хармоничните чувства, които се намират в общение с вътрешния подсъзнателен мир и външен, съставен от разнообразни елементи. Мозъкът е събирателна леща ( кристал ) на идеи, които ни носи отвъдния свят, от една страна и на идеи ,които виреят във физическият свят от  друга страна.

     Нашите чувства, чрез които ние влизаме в съотношение със световете и техните създания, ни дават понятие за форма, звук, цвят и др. качества на веществото. Нашите мисли са резултата на различни феноменални състояния през които преминава съзнанието. Ала това е външното ,делничното съзнание. То е често умствено и се основава на продължителността на физическите чувства, от което съставя неразделно цяло.

      Свойствата на душата са досущ прилични с физическите чувства на тялото. Органите на душата съвпадат с ония на тялото. Вторите (на тялото ) са медиум на първите ( на душата ). Мозъкът на един човек, който се приготвя за медиумичми явления, трябва да бъде естествено здрав, нервната система нормална, духовният пламък, който се разгаря под черепа и пуска лъчи около главата под вид на сияние или аура, трябва да има ясножълт, златист цвят, всяко петно или мъглявост са белези на някаква умствена или душевна болест.

      Читателят, който ни следва ние призоваваме сега с нас, да направи едно малко пътуване в подлунният ( астралният ) свят, та да разгледаме човека в тоя вид, какъвто се представя на Ясновидското око. Пред нас се открива ослепителната  чудесна картина и тайните на невъобразимата чудесна форма на човека. Да се вгледаме по – отблизо.Отначало забелязваме, че от гръбначния мозък и от основата на главния мозък изтичат живителни токове ( Евангелската „ жива вода” ) на оживяваща сила, и че тия токове  - според степента на своето изтичане от различните точки на одиличната ( яйцеобразна ) сфера – се пречупват на седемте спектрални лъчи. Тия преломни лъчи на жива сила, идущи от различни индивидиуми, взаимно се привличат един към друг, всеки цвят се съединява с подобния на себе си, симпатичен цвят.

      Ние  ще забележим също, че тия светлоноси океани, постепенно заемат форма на спирален пояс и че тоя пояс прониква до самия средец на земята, а сетне се разпространява като облак в планетната атмосфера, обвивайки я наоколо и образувайки нещо подобно на астрална дъга ( зона ,ако можем тъй да речем), която е строго ограничена от въздушната обвивка на планетата. Това призматично отражение е звездномагнетичната  сфера, в която се образуват астралните зони на магнетичните елементи на планетния ток. Той сякаш образува великите мистични брънки на животната верига, съединяваща организма на човека с душата на звездите.(„Светлина от Египет” ).

      Магнетичния темперамент на  тялото зависи от 12 – те знака на зодияка, които съставят четирите тригона – на водата, огъня, земята и въздуха. „ В практическата астрология, тия тригони имат твърде важно значение , съобразно начинът, според който те проектират със своето мощно влияние на възлизащия знак ( аксцедент) при рождението на всяко живо същество, и отпечатват своята отличителна природа на темперамента на новороденото. Философските принципи скрити под тия т.н. наречени елементи на древните, заслужават много по – голямо подробно разяснение.” ( „Светлина от Египет”).

      Един е темпераментът на един медиум роден, напр.през нощен час, друг е темпераментът на медиума, който се е родил денем. Един е темперамента на медиум, роден на Възкресение Христово , друг е темперамента  на медиум, роден на Разпети петък. Един е темперамента на човека ,роден в 4,00 часа под въздействието на луната, друг е темперамента на родения под знака на Марс в 2,00 часа сутринта и т.н. Най – добри духопосредници са  родените под влиянието на планетата Венера и Луна, а особено ако са зесегнати от благоприятният повей на Юпитер и Слънцето.

      Здравото нравствено чувство е една необходимост. Хора зли, себелюбиви, коварни, подли,

лъжци и пр.не са годни за медиуми, от които очакваме научни резултати. Хората, които правят магнетични вериги за сеанси, трябва да се изпитват. М.Х.Уелс в своето „Ръководство за изучаване на медиумизма” дава следния съвет : „ Да се изпитват сеансиращите е така също необходимо, както и да се изпитват Духовете, но и в двата случая изпитването трябва да се произвежда от колкото може по – тактично и незабелязано, за да не се причини безболезнено раздразнение или огорчение.” Това би се избегнало , ако спиритическите сеанси се провеждат не публично, където всеки невеж може да усмее това, което е несъгласно с неговите схващания. Опитите за добиване на медиумични явления , трябва изцяло да се ръководят от хора учени и начетени, с благ характер и предани на истината. Психичните групи и клонове са длъжни да съставят такива магнетични вериги от Духовни люде, които чувайки за спиритичен сеанс да не мислят ,че това е забава или глупава глума. В Евангелието е казано твърде ясно :” Търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде.” Ако интересуващите се отделни лица, психични групи и клонове, желаят да разберат тайната зад гроба   , послужвайки си с медиумизма или спиритизма, първата им грижа е да изберат за верига 7 души честни, добронравни и искрени лица, мъже и жени.

      Ръководителят на сеанса Магнетизаторът, също така трябва да бъде човек добър, честен и опитен при това в Окултната наука. Понеже той ще прави  паси ( близки движения с ръце от главата към краката на медиума ), от него си изисква чистота на мисълта. Това е главното условие. Това и Светлите Духове искат. Г- жа Миркович 1820 год. ( виж. Органон на животния  месмеризъм от кн. На А.Долгоруки,гл.22) така определила ролята на ръководителя: „ Аз казвам, че е потребна вяра, надежда и любов към ближния;духът да е покорен , търпелив и умерен; никакви силни страсти. Той трябва да бъде дете на природата. „ Наистина такива хора мъчно се навират. Във всеки случай , нека се стараем  да се подготвят подобни лица за ръководители; подражавайки на природата, да не бъдат развратници, защото като се взрем и я разгледаме добре, в нея няма да намерим раврат и порок. Княз Долгоруки изисква от всеки магнетизатор да бъде още женен. Той трябва да живее с жена си, като гълъб с гълъбица и като гълъби да са чисти техните тела и души.

      Най – добра верига за правене на спиритически сеанс би могло да се образува от членове  на някое психично или духовно общество, защото са най – системно подготвени за тая трудна, но иначе благородна работа.

      „ Невъзможно е да се определи, - казва се в ръководството за изучаване на медиумизма от Е.В. и М.Х.Уелс, - колко време е необходимо за развитието на сензитивността у всяко дадено лице, до тая степен на отзивчивостта в духовно влияние, което може да се счита „ достойна за доверие”, защото твърде много зависи от самото лице, от неговите природни способности по отношение на впечатлителността, от неговата духовна подготовка, както и от неговото желание и постоянство. Освен това добрият кръжок от хармонично настроените  и съзнателни сеансиращи, съществено подпомага процеса на своето развитие, когато друг някой  кръжок на нетърпеливи и самолюбиви люде представя условия, които спъват напредъка, ако дори не причиняват вреда върху психичното състояние на нещастния сензитив. Силно влияние на резултатите, ще има също и знанието, и силата на духовете, съобщаващи с кръжока и ръководещия го. Ето защо новакът, желаещ успех, трябва да се реши да отдели време и внимание за изучаване на предмета и да пристъпи към опити с търпение и постоянство, без загриженост, без страх и безпокойство.

      Всички сеансиращи на брой 5 или 7 човека ( Уелс препоръчва от 4 до 12 човека) се залавят за ръце по такъв начин, че образуват седящо хоро и се държат така, че всеки участник на веригата си дава лявата ръка на съседа, а с дясната обхваща  пръстите на  лявата ръка на съседа. Лактите на всички се допират, а краката им, без да се кръстосани, може да се допират слабо с пръстите. Палците да са обърнати надолу. Малки деца от 12 год. надолу ,не се допускат и бременни жени. Ако веригата е съставена от 5 участници, числото на мъжете се определя 3, жените  в такъв случай остават 2. Ако веригата е от седем участници, отношението на мъжете към жените се определя 4:3. Всеки участник във веригата е нужно да се държи сериозно, без глупаво лековерие и без ненужен скептицизъм, като очаква търпеливо резултата от опита. Макар, някои да заспят, всеки е длъжен да държи ръцете си заловени до края на сеанса или поне докато не се проявят Духове. Предоставя се на магнетизаторът или ръководителят да прекъсва веригата , за да смени някой член, но това сменяване изисква , щото през изместения член другите да се държат непрекъснато. В стаята гдето стават опитите, не трябва да се пуши, яде или вдига шум през време на сеансирането. Там не трябва да се носят и употребяват спиртни питиета. Най – удобно време за сеанси е някоя ясна лунна нощ, вторник срещу сряда или четвъртък срещу петък. Когато участниците в един сеанс се намират  в магнетична верига, пръв доказ за влиянието на духовете, който се получава и усеща е  чувството на тежест в ръцете, сякаш са приковани към масата; усет на слабо електричество в лактите и по продължението на ръката, загуба на чувствителност или внезапни съкращения  и колебателни сътресения на ръцете. Тия непроизволни и треперливи действия  могат да се усложнят, но от това няма защо да се тревожим. Хармоничното пеене на духовна песен всякога действа успокоително .Движенията на ръцете могат да станат по определени, да ни наведат на мисълта за т.н. Автоматично писмо.” Ръководителят на сеанса  Помолва Духа , който е обсебил ръката на участника, да направи опит с писане. Отначало е твърде вероятно да се получат несъзнателно написани чертички, кръгчета и др.подобни знакове, които после ще се превърнат на разумни съобщения. Редица опити с автоматично писмо могат да ни направят пишещ медиум.   

      Възможно е и нещо друго – да започнат движения на масата, около която стоят участниците. Този способ също ни навежда на мисълта, че отвъдсветовните  Разумни желаят да влязат в разбирателство с нас. От неочакван неуспех не трябва да се смущавате. Знайте ,че понякога първите сеанси могат да бъдат сполучливи, а вторите – не, в такъв случай прибързано ще бъде да хвърляме съмнение, че имаме работа с лукави духове. Тоя, що прави спиритически опити, не трябва да изпуска изпредвид , че разрушаващите фактори, които могат да се яват ,  са няколко : лошо време, променливо психично състояние на сеансиращите, прекомерно очакване на резултати, лоши мисли и пр.През време на сеансите ний трябва да се държим като люде на научно издирване. „ Дарбите са различни „, казва ап. Павел в едно от своите послания. Същото важи и за медиумичните дарби ,които трябва да се развиват  по своя естествен път. Един дух, може да иска от нас развоя на една дарба, а друг дух развоя на друга дарба. Всичко това обаче, трябва да има една определена разумна цел – духовния подем.

     Не се препоръчват единични опити за възпроизвеждане спиритични сеанси. Това особено не се препоръчва за новаци. Три са опастностите от подобни занимания: а) да изпадне лицето под влияние на самохипноза; б ) да стане играчка на скритото или елементални духове; в ) да изпадне под властта на нечисти и тъмни сили. Всеки участник сеансист трябва да се пази от инертно, неудовлетворително, легаргично състояние. Такова не трябва да търпи повече от 10 минути. Доброто влияние на невидимия свят се познава по своите резултати. След резултатен  или ползотворен сеанс умората е твърде слаба, теготата липства. Нито един сеансиращ човек не трябва да се подлага на паси от страна на непознат магнетизатор.

      „ Никой не може да изпадне в сомнамбулистично състояние, без да премине низшите степени на животинското масмерично състояние, препоръчват Клуча и Велански. Медиумичното състояние постепенно се развива  заедно с общия духовен ръст на човека.

      Участникът в сеанс трябва да отхвърли своите дневни забъркани грижи  и нечисти мисли. Магнетизаторът е длъжен да бъде бащински добър към веригата и проявяващите се Духове.Макар и да заповяда нещо , това трябва да придружава със строга вежливост и образованост. Магнетичната верига, която някои физици и химици  основават на електричеството и неговите закони има решаващо значение , в нея не трябва да съществува настроение на любопитство ,страх, разединение и пр. , а всички да бъдат обединени в единомислие и съгласие. 

     Необходимо е да се знае още и следното. За по – добра хармония с магнитната сила препоръчват се следните цветове : 1) ясносин; 2) жълтолимонен; 3) тъмночервен; Цветове, които не хармонират – 1) светлозелен;

     От всички цветове ясносиният е най – пригоден за масмеризация, а червеният е съвсем отразяващ.

      Миризмата на цветята, която хармонизира на животния магнетизъм следва този ред : 1) резеда; 2) шибой; 3) нарцис … и др.

      За докарване на духопосредника в едно по – възвишено състояние препоръчва се следното кадиво : счукана на прах канела, каранфил, мускатен орех, бял тамян  и портокалова кора.

      Какво явление е автоматичното писмо ?     

      Във връзка с изучаването на този въпрос, който възниква при спиритическите опити, явява се на сцената и друг : не се ли влияе автоматичният медиум от веригата, не е ли това самовнушение и чужда възприета мисъл? Този въпрос толкова повече трябва да ни занимава, особено , ако между присъстващите не се забелязва ясновидец.

      Ако допуснем , че автоматичното писане е дело на духовно внушение, без друго трябва да приемем безсъзнателното или подсъзнателното телепатично действие, тъй като в по- голямата част от тия опити магнетизаторът няма за цел да произвежда внушение.Старата школа на масмеризма е учила, че ние сме задължени за добитите резултати на мисловен ток, изтичащ от ръководителя; съвременната нам школа приписва тия резултати на внушение.  Наистина внушението или самовнушението може всичко да обясни , особено при магнетичното лекуване, но съмнително изглежда , че съзнателното и безсъзнателното автоматично писмо може да се обясни ,чрез внушение. В един или друг случай нам са нужни повече доказателства.

     „ Ние сме длъжни да признаем, – казва проф.Уилям Барет  в една своя реч върху задачите на психичното издирване, – тая важна роля, която безсъзнателната  или субективна част на нашата личност. Признато е сега от всички , че нашата човешка личност не е ограничена от синорите на нашето съзнателно  АЗ. Зад нашия съзнателен живот се скрива тъмната неизучена област от нашето бодърствуващо съзнание е само една малка част от цялата наша личност.Много феномени на спиритуализма и всичко що представлява предмет на психичните изследвания, има отношение към тази неизучена област. Ние бихме могли да намерим най – добра аналогия  на това в спектралната  система на Слънцето. Съвременната наука ни е доказала, че видимите от нас лъчи  са не голям  откъс от общото излъчване на Слънцето, и когато гледаме през призмата на слънчевата светлина, видимите от цветовете, започвайки от червените и завършвайки с моравите, не са нищо друга освен частица от цялото излъчване. На единия край се намират зад червените лъчи, невидимите лъчи на топлината, а зад моравите невидимите лъчи на светлината, ултравиолетовите и актиничните. Ние можем да намерим аналогия с това с нашата човешка личност. Ние обладаваме тук съзнателен живот, който можем да наречем „ цизниминален”, на другия край се намира  сублиминалния или супра – лиминален живот. От една страна трансцеденталния процес на физическия живот, а от друга страна – трансцеденталните действия на душата. Трансцеденталните сфери ни привеждат постепенно към извора и подателя на всеки живот.  

      Сензитивният човек чувства силно желание да пише, без да си дава точна сметка за хода на своите мисли. Той пише всяка дума, подир която веднага следва друга, но той трябва да почне писането, преди да му е дадена пълна мисъл. Понякога мислите идват в съзнанието по – бързо, отколкото може да смогне да ги запише, ала в истинското автоматично писмо, умът на автоматичният духопосредник не бива засегнат. Той може да чете и да мисли за други, съвсем  странични предмети и  няма нужда да взема участие в работата си повече, отколкото би вземал, ако неговата ръка не би му принадлежала, или ако сам Духът би държал моливът и би го управлявал. Някои духопосредници през време на автоматично писмо чувстват потреба мислено да бъдат спокойни. Въпреки това тяхно желание те не знаят съдържанието на съобщението , докато накрая не го прочетат. Такива автоматични писания не трябва  да стават безразборно, през всяко време и всяко място. Споменатите по – горе наставления относно спиритичните опити , важат и за автоматичното писане. Интелегентният медиум и ясновидец Витлее, се изказва против безразборното писане от този род и медиумизъм. Когато се даде едно съобщение „автоматично „ , то трябва да се различава по стил, почерк и съдържание от перото на духопосредника. Това съобщение трябва да поразява със своята отчетливост и своеобразност. Пишещият медиум С.Мозес, автор на хубавото съчинение „ Учение на Духовете” – социално, етично , религиозно, ето как характеризира едно подобно съобщение:

„ Отчетливостта,  с която бе написано прежното съобщение, ме твърде много порази, лист подир лист се изписват леко ,ясно, сякаш по параграфи и навсякъде думата „ Бог”, бе написано с главна буква и по – едро. Ръката ми трепереше и се движеше, аз усещах вълните на силата, преминаващи през мене и когато престанах да пиша, бях съвсем уморен и страдах от силно главоболие в  тила. На следния ден , аз помолих Духовете, за обяснение по този въпрос и получих следното  съобщение – написано малко по - спокойно : „ Твоето главоболие се дължи на голямото напрежение на силата и бързината. Ние не можем да говорим хладнокръвно и спокойно за предмет, който е тъй важен за тия, за които сме пратени. Ние се увлякохме, желаейки да ви внушим прекомерното значение на покорността пред неизменният Божествен закон, който вие престъпвате за своя гибел.”

      И тъй автоматичното писмо се получава , като се изпраща подлунен ( астрален ) ток, от мислещия невидим Ум ( Духът) ,към мислещият видим ум ( човекът).При това идещият ток, подобно на радиотелеграма може да засегне мисълта на човека или да мине покрай нея.

      Автоматичното писмо ( писане ), дава цял ред доказателства за самоличността  на духовете, които се проявяват. Подобно на автоматичното писмо е автоматичното писане – Рисуването. Във вестник от 1913 год. се описва едно чудесно момиче, Дафна Ален, която рисувала още от третата си година и сега има с хиляди автоматични рисунки. Без да се гледа на това, че тя никога не е учила рисуване, нейната техника и фантазия са поразителни. Самата Дафна е напълно нормална здрава и  весела девойка. Тя никога не рисува копия от картини и нейните рисунки наричат  виденияКогато тия видения се явяват, то тя веднага  чувства потреба да ги нарисува. Ето защо тя често напуска играта си , сяда близо до прозореца на едно място и почва бързо да рисува. Напъти за около половин час , тя приготвя сложна и тънка рисунка, при което никога не забравя да нанесе нужните поправки твърдо и уверено.

      В списание „Архив де психолог”  от 1908 год. се разказва за една друга Духопосредница ( медиум), рисувачката Елена Смит.

      Ето какво говори за нейния медиумизъм проф. Огюст Льометър: „ Ако си спомним казва той, че преди да нарисува двата акварела от слънчевия цикъл, Елена Смит нарисувала с водни бои портретите  на Астане и Ремие. Тя е нарисувала лик на Христа, който и се явил първом през юли 1900 год. в един слънчев  кръг, постепенно развит от една светла точка. При първото явяване на Христа, Елена не е знаела да рисува фигури. След 2г. и 4 месеца Иисус Христос и се явил втори път в същия вид , както и първия път. Тя чула глас, който и казал :

  „ Ти ще го нарисуваш”.

      Смит е нарисувала Иисус Христос с молив, а сетне с маслени бои. Проф.Льометър предполага, че тая медиумка рисувачка е рисувала под влиянието на Рафаела или Микеланджело.

      Автоматичното писане е също така дарба, както и другите дарби, за които говори апостол Павел. Най – добрия път за нейния развой е чистия живот, като се избягват съждения при първите опити на  проявяващия се дух  , като се отстранява всяка враждебност или критика. Достатъчно е само да се проверяват получените  впечатления и, веднъж като сте узнали, какъв е духът , за да го  допуснете в „отсамния” свят.

      Едни от най – интересните явления на медиумизма са физическите прояви. Тия прояви, естествено стават съобразно изискванията на аминистичните закони , понякога те изглеждат като явления, притиворечащи на физическите закони.  Достатъчно е да се допре човек до медиума, за да се чуят удари, при това достатъчно е да се намести ръката на движещата се маса или да се сложи ръка на неговия обърнат лакът – това е отлично средство , за да се получат твърде отчетливи феномени. Едно от най – важните места в историята и развоя на медиумизма заемат опитите на астрофизика проф. Фр.Цьолнер, над медиума След. Благодарение на тия опити Цьолнер дошъл до убеждение, подлунната сила, действаща чрез посредството на медиума След, има способност да прави материята проницаема за другите материални субстанции и при това по такъв начин, че не остава никаква следа от това проникване. Тоя резултат тъкмо съвпаднал с Цьолнеровата хипотеза за Четириизмерното пространство , което той развил преди да започне занятията си със спиритизма.

      „Ако се запечатат  двата края на една връв, подобно същество ( дух), имайки възможност да направи с връвта четириизмерни движения, ще бъде в състояние, без да чупи печатите и да разкъсва връвта, да завърже един или няколко  възела. Подобен опит бе направил Цьолнер от мен с помощта на американския медиум След в Лайпциг 17 декември 1877 год. За да се получат 4 възела на една здрава връв с печати, както се казва по – горе, в краищата ,бяха потребни само няколко монети. Опитът стана при най – голям контрол над медиума. „

      Д – р М. Саж в интересната си книга „ Медиумизма на Ел.Пайпер „, гл. ХІІ, като говори за физическите феномени констатира в присъствието на пишещият духопосредник Стентон Мозес, квалифицира ги на 10 раздела :

         1) Удари ,понякога тварде слаби, но понякога  способни да разтърсят цяла къща;

         2 ) Типтологични послания, сиреч получени от духовете удари твърде продължителни;

         3 ) Светлинни явления, едни видими от малцина, други – от всичко;

         4 ) Най – приятна и тънка миризма се разнасяла над главите и дрехите на присъстващите;

         5 ) Тъй наречените проявяващи се издавали разнообразни музикални звукове и всеки се явявал с особен звук;

         6 ) Получавало се е непосредствено писмо, т.е. без участието на видима ръка, молив или писалка, движеща се по книга;

         7 ) Често ставали феномени на левитация ( издигане на предмети );

         8 ) Случвало се проникване на материя през материя ( през врати, стени и пр. )

         9 ) Чували се материализирани гласове, ако може тъй да се изразим, т.е. издавани от Духът, но те били слаби и неразбрани;

         10 ) Мозес, медиумът в транс, често произнасял смислени речи, произхождащи от духове. Гласът се променял с всеки нов проявяващ  се дух.

      Всички тия физически феномени са били, както изглежда, истински и не е имало основание  да се предполага измама. Ф. Маейрс привежда многочислени доказателства , за това в своите статии в лондонското списание на „ Обществото за психични издирвания „ .И Българското Психично Общество има цели редица факти от тоя род : пренасяне на предмети от едно място на друго, приноси, цветя от далечни страни и пр.

      Не по – малко убедителни са тъй наречените тъмни сеанси. Ала те трябва да се произвеждат безусловно в едни тесен кръг познати и приятели и там, където първата цел на присъстващите е : пълна хармония между характерите, чистота на душите и телата, искреност. Изборът на лицата трябва да бъде строг. Нужно е да се изпитват и сеансиращите, а не само духовете.

      В една стая, добре проветрена, не спалня, далеч от нечисто дворно място, се нареждат столове в два реда, от едната страна сядат мъжете, а от другата жените. Залавянето на ръцете става по същия начин, както обикновените спиритични опити ( залавят се така, че всеки участник във веригата си дава лявата  ръка на съседа, а с дясната обхваща пръстите на лявата ръка  на съседа.Лактите на всички да се допират , а краката им без да са кръстосани, може да се допират слабо с пръстите.), само, че стоящите зад гърба лица, залавяйки се помежду си накрая се свързват с останалата част от веригата, като поставят свободната си ръка  върху гърба на прежде стоящите. На прозорците се поставят тъмни непрозрачни завеси,  отворите и дупките ,през които минава светлината ( дневна или изкуствена ) се запушват по същия начин. Събранието застава в мрака и започва да пее някой псалом или духовна песен. Прикадява се с някое благовонно кадиво. Освен посочените в настоящата книга благоуханно кадиво, Пс.О.посочва и други.

      При такава обстановка, всеки започва да гледа пред себе си в насрещната стена и внимава на предстоящото явление. Ще започнат в скоро време да се проявяват светлинки, светещи точки, черти, звезди, облаковидни фигури и пр. При по натъшното развитие на тия опити, почват да се появяват в мрака светлини , ръце, крака, глави , даже и цели фигури на Духове, които почват по един или друг начин да дават доказателства за своята самоличност. Италианския професор Ерн.Боцино е разгледал подробно този въпрос.

      Чистотата на  мисълта е особено важно условие. Знае се, че всяка нечиста мисъл, макар на едного от присъстващите, е в състояние да привлече някой лукав дух, който би компрометирал сеанса. Добре е още при самото начало, ръководителят да направи психично ограждане с изпяване на песента „ Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмертни помилуй нас!” ,придружена с изричане на апостолското заклинание : Васема, Хамосен, Веаепора, Мистадия, Руада, Куста, Вавафор, Калафви, Парпатос.  

      Върху съкровения смисъл на непонятните думи на заклинанието, централата на Обществото за психични издирвания и духознание – Бургас, дава разяснение  и то само на посветените.

      При тия сеанси , хубавото ясно време ( чисто безоблачно небе ), също оказва добро влияние. Пост не  е задължителен, но е желателен. Най – удобни дни : вторник срещу сряда или четвъртък срещу петък.

      За какво са нужни тъмните сеанси? Като се отстрани неблагоприятната слънчева светлина, и при това се вземат всички необходими мерки за гарантиране от лъжа и измама. Човешката аура, светлината от духовния мир и редица други факти от съкровеното ще бъдат изтъкнати още по – релефно.

      Д-р Килнер в своите научни издирвания досежно невидимите излъчвания на организмите и човешката аура, е дошъл до заключение, че има много аналогични аури и магнити, около радиоктивните кристали на елемента ураний и около електрическите проводи или наситени с електричество предмети. Всички тия радииращи предмети са по – добре наблюдаеми  и изучени на тъмно. Те са свързани с лъчистата материя, от която се образуват формите на прояващите се Духове.

     При тъмните сеанси склонните към Ясновидство виждат  силата на пасите, правени над един медиум, виждат силата на духовните феномени   и влиянието на духовете. Духовната  светлина често   се изменя по плътност и цвят, според дадените условия. Често тя се праща отзад на духопосредника, при което духът – масмеризатор стои на няколко стъпки настрана от духопосредника и малко по – високо от него. Духовните дейци, изпълняващи тая предварителна работа за потапяне  в транс, почти неизменно принадлежат към  числото на тия, които не са още далеч от земната сфера, тяхната аура е едновременно и физическа ,и психична, и затова те лесно могат да влизат в общение и влияят на психичната сфера на ученика, чието състояние е неотзивчиво към висшите и по – тънки вибрации на Възвишените Духове и който за това не може да се повлияе от техните по – развити понятия. Ала има, макар и по – рядко Възвишени Духове, както и при другите сеанси се приближават до земята. Както и при другите сеанси, така и при тъмните, хладните, сдържаните, мрачните, критичните или враждебните участници трябва да се избягват, макар даже де заявяват, че са без зла умисъл. Ето един пример на тъмен сеанс. В сп. „ Вестник Европи” от Май 1897 год. са поместени извадки от писмата на поета граф А.К.Толстой.

      „ Лондон, 13 Юни, два часа през нощта. Аз току що се  връщам от Юма и без да се гледа на огорчението, което ми причинява нашата разлъка, аз не съжалявам за моето пътуване в Лондон, тъй като сеансът беше поразителен. Боткин. ( В.П. ) ме уверяваше, че иска утре да се затвори, да не излиза цял ден, за да обмисли всичко що е видял. Ние бяхме – аз, Боткин, жената на Юма, г- жа Мюлер Гибсон ( жена на кабинет – министъра), една дама компаньонка и сетне Щамбок. Преди всичко имаше явления, които са на теб известни. ( Толстой  пише на един свой кореспондент ), после това те приближаваха в полутъмнина. В цялата къща покъщнината започна да се движи и  мести.Една маса от другата стая застана  посред  стаята, звънец свири от само себе си в самата стая  и звънеше във въздуха и т.н. Сетне нагласиха пълна тъмнина. Фортепианото засвири само, гривната от ръката на г-жа Гибсон бе извадена  и падна на масата, изпущайки лъчи светлина. Юм бе вдигнат във въздуха и аз пипах неговите нозе, докато той беше над главите ни. Ръцете му обзеха мойте колене и вземаха мойте ръце и когато аз исках да задържа едната ръка тя се разтопи.На масата имаше  молив и книга, един лист книга сам ми се върна в ръката и азбуката ми рече ( вероподобно, чрез удари в масата ), че съм длъжен да предам на Юма , на него бе написано : „ Обичайте я всякога! Н. Крол” Тоя почерк бе досущ сходен с почерка  на майката на г- жа Юм, и ние го сравнявахме с нейните писма. Твърде слаб глас се чу през време на свирнята на фортепиано. Удар силен, сякаш от чук се чу в масата под ръцете на Боткина. Възгланицата ми падна над главата. … Хладен вятър духаше твърде чувствително около нас, ние усетихме миризми, а у Юма ( медиума) ,подир сеанса ръцете му горяха и сълзи се лееха от очите му. „

      Тъмните сеанси са най -  сполучливи – астрологично погледнато, през месец Февруари. При тях маже да се разчита на много добри резултати, но потребно е да се вземат всички мерки , за да се отхвърли всяко подозрение у участниците, да се победи всяко предубеждение у невярващите.

     Как да се оградим от всяка измама? Хенрик Брук във френско списание от 1914 год. разглеждайки тоя въпрос, обяснява : Против престъпниците се вземат мерки, като ги поставят в невъзможност да вършат престъпления, и против медиума комуто не доверяват, тъй също се вземат мерки. Най – бележитите явления от рода на Медиумизма са несъмнено т.н. материализации. ( Виж книгата Духът на Кати Кинг, преведена от д – р Желязкова - София ).

      Ако човек е податлив на измама със своите 5 чувства  и ако може да попадне под влиянието на халюцинация, материализацията на Духове ще го освободят от всяка измама, понеже тия явления могат да се фотографират. А фотографската пластинка не може да мами. Уил Крукс говори в книгата „ Издирвания в областта на спиритичните явления „. Допирането на ръце често се усеща на тъмни сеанси  или при такива условия, когато те не могат да се видят. Мене рядко ми се е случвало да ги видя. Аз няма да обсъждам случаите, когато това явление е произхождало на тъмно, но аз ще изброя няколко от тия много случаи, когато аз видях ръка на светло. Малка твърде красива ръчица се появи из отверстието , оставено в разгъната обедна маса, и ми подаде цвете. Три пъти се появява и отново изчезва, което ми даде възможност, да се убедя, че тя бе на вид толкова реална, колкото и моя собствена. Това стана при светлина в моята стая, като държах ръцете и нозете на медиума. Друг път се яви пак малка ръка ( китка и лакът ), досущ като детска, въртейки се около дамите, седнали около мене. След това дойде до мене, подрусна ми ръката и няколко пъти ме дръпна за дрехата. Веднъж ми се случи да видя два палеца – големия и показалеца – които късаха листенца от цветето в плика на Юма и ги туриха на масата пред  седналите пред него лица. Нееднократно се е случвало на мене и на други лица да видят ръка да пипа клавишите на хармониката, в това време когато двете ръце на медиума се видими, а понякога ги държат лица седнали до него.”

      „ От личния мой опит – казва А.Аксаков , - мога да спомена само един случай , когато ми се удаде да видя и разгледам  материализирана ръка. След Куркса може да се говори за това по – смело. Когато аз търсех медиуми за нашата комисия, от мен се искаше да намеря такъв, у когото обикновените физически явления биха били на светлина, а ако завеса и тъмнина се изскват непременно , то такъв  медиум да стои не зад завесата , а пред нея, пред очите на всички присъстващи. Такива Мудиуми ми се удаде да намеря в Нюкясъл, в семейството на простите майстори Петти. Явленията произхождаха в пустия ъгъл, който аз отделих от стаята ,чрез малка завеса, провесена към железен прът. Медиумите – децата на Петти – стояха пред завесата при светлина, повече или по – малко достатъчна. При тия условия на сеанса, на 3 Октомври 1875 год., всички предмети, положени от мене сами на пода, дойдоха в движение, произвеждайки слаб шум и удар. На пощенска книга, която аз положих тука, зачу се писане и веднага ,чрез удари бе потърсена азбука и казано : „ Идете, прегледайте затворена ли е вратата”, което винаги ставаше за избягване на внезапна пречка. Аз изразих желание , щото книгата ( ако на нея е написано нещо ), да ми бъде подадена, завесата се подръпна  малко и в отвора и  , на височина  два аршина от пода се показа книгата, аз се приближих и  я вземах, зад завесата в целия и разрез, се издигна нещо бяло. Като седнах на място, аз разгледах своята книга, и на нея с молив бе написано : „ Ема” и още няколко думи. Завесата се разгъна отново и зад нея нещо бяло се показваше и отново се отдръпваше. По едно време в отвора се показа ръка. Попитах ,може ли да я стисна  в ръката си? – Да. Дохождам до завесата в нейния отвор , отзад, стои в целия си ръст изправена човешка фигура, от главата до краката покрита с нещо бяло; тя протяга ръка, гола до лакътя, и я сложи в моята, повдигна я, засяга я с дланта отгоре, аз я усещам и разглеждам, светлина има достатъчно, за да се разгледа тя отчетливо. Това бе досущ пластична, жива, достатъчно красива женска ръка, малко влажна и хладна. Застанал  странично към завесата аз в същото време ясно виждам всички седящи, проверявайки тоя комплекс в който се намирахме. Аз повиках един от поканените г-н Хера, с който по – рано бях познат, подадох му тая ръка,  той също я почувства и разгледа  и ръката отнова се върна към мене. На моя въпрос : „ Чия е тая ръка, тая ли която се подписва на моята книга ?” – Тя отговори с трикратно кимане.  Тя си остана в такъв вид в нашите ръце 5 минути. След свършване на сеанса, тутакси отдръпнах завесата, разгледах завесата и пода. „ Че появата на подобни ръце не е халюцинация, се доказва с това , че тяхната реалност се удостоверява по разнообразни пътища, от тях са се получавали отпечатъци от восък, парафин и др. В това отношение  са познати опитите на Цьолнер, Аксаков, Вагнер и пр.

      Д – р Дюпой  в книгата „ Физиологична психология и окултни науки „, като разглежда въпросът за така наречените неспокойни, обитавани от духове къщи, констатира : а ) удари, б) безредица в покъщнина и мебели; в ) преместване на  домашни предмети от едно място на друго ; г )  движение на мебели без всяко допиране; д ) разбиване и строшаване на предмети; е ) появяване капки кръв; ж ) пожар – самопроизволно явление.

      Най – бележит случай на материализация трябва да се счита явлението на Кати Кинг или Ана Морган ( виж книгата „ Духът „ Кати Кинг” от Габр. Делан, издание на Т.Бъчваров – София ). Не може да се отрече дори от големи скептици, че опитите на Куркс с Флоренция Кук    , духопосредница на духът Кати Кинг са били при най – строг контрол. По голямо значение имат тия опити с участието на известният физик и специалист по електричеството Крома, Флютфюд, Варлей. Различието между духопосредницата и Кати , Крукс  е доказал с редица фотографски снимки.

      Не по – малко интересен е друг случай на материализация посредством Еглигтона, духопосредник ( медиум ), с който е правил опити руския учен А.Н.Аксаков.

      „ На 10 Юли 1886 год. в 7,00 часа вечерта ние се събрахме и след вечерята, предложена от гостоприемния стопанин, пристъпихме към приготовлението за подобен сеанс, като се предполагаше да се получи фотография на медиума с материализирания дух. Потребна бе стая, подходяща  за тъмно помещение ,без завеса. В 10,00 часа без 5 минути, Еглингтон ( медиума ) влезе зад завесата, аз можах да видя часовника при светлината на спиртната  лампа.

      Скоро Еглингтон ( медиума ), излезе и „ почна да набира сили „, идвайки при всеки един от нас и правейки паси от нашите глави на себе си.Като отиде зад завесата, той скоро излезе отново и седна срещу самия и разрез, с лице към нас, силно се движеше, дигаше и слагаше ръце, над главата му нещо започна де се белее, раздадоха се удари. Ние не доумявахме, раздодаха се отново… Да запалим?  „Да „ – потвърдиха ударите. Запалихме магнезия. Домакинът откри обектива  и аз видях при ослепително  осветление фигурата на медиума, като спокойно заспал със скръстени пред себе си ръце, на лявото рамо с част бяла драпировка се издигаше трета ръка, а на главата му  , у самия череп се издигаше четвърта ръка – живи , естествени ръце, нямащи тая поразителна белина, както в Петроград.Когато изложбата свърши, ръцете се изгубиха, но отдръпнаха Енглингтон назад и той се скри зад завесата. Домакинът веднага преобърна касетката и откри друга плака. Аз мислех, че нашият сеанс ще се свърши с това , но току що домакинът седна  на своето място, когато зад завесата се появи три крачки напред  високата фигура, цяла с було на главата. „ Това е Абдула” – казах аз – „Не, отвърна  домакинът, у тая фигура има две ръце.” И фигурата размахвайки ръце, всякаш за потвърждение, скръсти ги на гърди, поклони се и се скри зад завесата. След няколко секунди се показа Енглингтон ( медиума ) излиза цял, а след него върви още една фигура в бяло – тая същата, която току що бяхме видели; и двамата застават пред завесата и някой глас извика – светлината. Повторно запалихме магнезия и с учудване гледах на високата фигура, която със своята лява ръка обхващаше и поддържаше Енглингтон. Той беше в дълбок транс и едва се държеше на нозе, аз стоях на 5 крачки и при ослепителна светлина можах съвсем ясно да разгледам чудатия пришълец ( духът ), това бе напълно жив човек, аз добре разглеждах живата кожа  на неговото лице, съвсем натуралната черна брада, гъстите и прави вежди, проницателни очи, през всичкото време гледащи сурово, неподвижно право в пламъка, който гореше  15 минути. Цялата  фигура бе в бяло одеяние, спускаща се до пода, на главата и бе нещо като бяла кърпа, лявата и ръка обхващаше Енглингтон, дясната и ръка придържаше своята драпировка. Когато г – н Н. бе казал : Сега сигнал за откриване на обектива. „ – фигурата се скри зад завесата, но не успя да увлече със себе си медиума, и той падна на земята пред завесата ,като мъртъв.

      Ние не се помръдвахме, знаейки, че медиума е под чужда власт. Изведнъж завесата се раздвои , тая същата фигура се показа за трети път, пристъпи към Енглингтон и стоейки , надвеси се над него, правейки паси. Ние се любувахме на това зрелище при дълбока тишина. Енглигтон започна да се приповдига бавно и най – после стана на крака. Фигурата го обхвана и го въведе зад завесата. …

     Най – новите изучавания на материализации на духове, са разгледани в две научни книги : „ Фотография на призраци”  от д – р Шмоди, и „Феномени и материализацията „ от проф. Щренгнотцинг, първата книга появила се през 1912 год. е свободна от всякакви теории и хипотези, в нея се разглеждат останалите сеанси с духопосредницата Линда Хавер. Книгата съдържа, като приложение 45 фотогрофии на материализации на духове. Шарл Рише, който е написал увода на тази книга, на едно място казва : „ Какво да бъде последното обяснение ( освен спиритичното ), каква нова теория още да се предложи – аз не знам! Нямаме елементи да я построим, търпението и геният на човечеството ще ни дойдат на помощ.”

     Друга една интересна работа по въпроса за материализациите е книгата на г-жа Бизан от 1913 год. „ феномени на т.н. материализации” . Тая книга се е появила с другите две . Тя също се придружава с множество фотографични снимки на материализирани  духове.

     И тъй най – новите наблюдения на медиумичните явления, положително установяват, покрай другото, следните основни положения : 1 ) присъствие на особена същина излизаща от духопосредника; 2 ) появата на материализирани фигури с особено характерни признаци, някои от които свидетелстват за прежния си живот на земята.

     Особената същина, служеща при материализациите, това е лъчистата материя, от която волята на проявяващия се дух прави фигури, както грънчарят върши същото от безформената глина. Бити по този повод казва : „ Има в природата някаква тънка, ефирна субстанция, която при известни условия се сгъстява. „ Един от първите пионери на спиритизма ,специалистът Р. Дел Оуен се изказва така : „ Може да допуснем, тъй да речем, че човешкия организъм – повече или по – малко, но предимно сензитивни натури, е способен да дава някои невидими изтечения ( ексудати ), които духовете сгъстяват или изменят по друг някой начин, но с чиято помощ те могат да създадат не само достъпни в нашето зрение и осезание човешки образи, а даже вещества имащи вид на тъкани и други невъодошевени предмети…”           

            В многобройните отчети на учени мъже за сеансите на различните духопосредници ( медиуми ), приведени са описания  на материализирани ръце и цели фигури. Те са от първообразно лъчисто вещество. Забелязана е дори нишката , която съединява духопосредника с духът. Книгата на г- жа Бизон и научната стойност на работата на Щренгнотциг, разглеждат с достатъчна точност тая чудна същина, която е причина на материализациите.

     От психометрията, която е едно изкуство , до Ясновидството, което се явява  като дар, има една стъпка. Всяко съзнание на обикновените усети ,получени чрез петте чувства в действителност  е възприятие и пояснения на тия колебания, които произвеждат усети във вътрешната личност, непосредствено засягат нашата  душевна страна. По тоя начин ние се ползваме  да различаваме духовете , умовете, склонностите на хората и пр. на хората и благодарение широтата на тия душевни способности , можем да станем Ясновидци , да виждаме духове и да помагаме на нашите ближни отсам и отвъд гроба. Психометричната сила на душевното чувстване дава  на обладаващия възможността да постигне действителни мисли с тия , които работят в делничния живот. А. Мартон в кн. „ Психични етюди „, посочва как много лекари са добили грамадна известност при определяне на диагнозата на болестите, определени от медиуми – психометристи.

     Още в миналото столетие една сомнанбула на Пюйсенгер, описала своята болест  по такъв начин, че той приел това, като принос болестта. Превотската ясновидка  Корнер , често анализирала вътрешната същина на растението, което държала. Одическите свойства на човека се отличават индувидуално в очите сомнанбулата : следователно те могат да поставят диагноза без помощта на ясновидството и да посочат лекарства, нужни за одично лечение. ( Магическа физика, Карл дьо Прел, гл. V ).

     Добрият психометрист е човек с високо настроена нервна организация, широкоразвита способност на възприемчивост и добър слог. За да бъде един психометрист  , достатъчно възприемчив от явленията от съкровения свят, според френологията органи на идеалност и възвишеност. Флегматичните положителни личности не са подходящи за психометриците. Психометристът – това е предтечът на истинското духовно познание. Психометристът не се подхвърля на опастност от вредно влияние, от страна на психично въздействие ,чрез други лица, той избягва смесените условия.  Писма , дрехи,  косми, монети, украшения или други ценности, с които дадено лице се е ползвало  или носело на себе си в продължение на известно време, може да даде на сензитива възможност да влезе в общение с личната сфера на даден човек и да получи от нея впечатление. Някои психометристи успешно действуват с един вид предмети, нежели с други. Психометристът може, държейки писмо в ръце или туряйки го на чело , да почувства и разбере физическият вид на писача, „ да улови „, неговото състояние, да опише неговите чувства и мисли до степен на пълно тъждество с тях, и да почувства в дадено време, сякаш той сам е бил писачът. Той без да види написаното може да разкаже съдържанието на писмото.

     Някои психометристи намират добре диагнозата на разни болести, други измерват умствените качества на своите субекти , трети разпознават нравствените им качества.   

     Способността да се вижда в едно от най – поразителните доказателства на психичното естество и възможности на човека. Ясновидството и духовното слухарство е определена творческа способност, която  е свързана с интуицията или познанието , това е своего рода вътрешно умствено прозрение и душевна сила, която е причина на съновиденията., особеното по – дълбоките ,пророческите. Всъщност ясновидството се явява духовно възприятие – чувство. Духопосредникът Дентон разказва, че той виждал скритите свойства на предметите, чрез една „скрита” светлина. Това е тъй наречената астрална светлина на теософите, подлунна светлина на хората следващи Духознанието.

     Мнозина мислят, че мозъкът е агент на ясновидските явления. Това не е вярно по простата причина, че във време на сомнанбуличен сън и транс, когато дори се достига парализ на кръвообращинието и почти спира диханието, мозъчната дейност се съкращава. През това време духовната дейност, напротив заявява своята зависимост и преобладание : той чува, вижда, чувствува ,получава знания, каквито в будно състояние не могат да се получат. Като се стараят да обяснят , как произхожда действието на ясновидството, някои утвърждават, че може да се вижда през т.нар. подлунен светлинен ток или по – вярно – да се поляризират астралните части и посредством напрежение на волята, да се произведе електрическа искра така, щото да се образува един вид психична връзка или астрален телескоп, чрез помощта на който се виждат и различават предметите. Чрез тоя дар, за който ни разправя ап. Павел в своите послания  - І Кор.,гл.12, ст. 9-10 ; ІІ посл. Кор. Гл.12, ст. 1-4 ; се пращат мислени форми астрални образи към лицето, за което се мисли.  В такива случаи ,той действително се отправя към дадено място или към известно лице и след завръщането си описва какво е видял. Той обаче, като действува чрез астралното тяло, трябва да бъде в подсъзнателно състояние  ( сомнанбулистично или транс ), Окултно мистичният философ А.Д.Девис казва :

 „ Вследствие отделяне елементите и чувствителността от повърхността на тялото, последното остава в безчувствен, подобен на смърт дълбок сън, и съответно с омъртвяване на тялото се оживява умът. Когато челото е просветлено, то става досущ като прозрачно. То изглежда подобно на стъкло( прозорец ), през който душата гледа на света. Цялата горна част на лицето, включително и телесните очи, тъй също се просветляват. Всички пък, дори и добрите ясновидци, не достигат обикновеното просветление във висшите части на мозъка, но само в неговото основание, простиращо се от средището на лоба  към двете страни и низко, към връхчетата на скуловите кости. Тука е изворът или мястото на умственото възприятие.  Ясновидството събира в себе си ясната представа  на нещата, въпреки силите на обикновеното зрение, но то не подразбира разбирането на всички наблюдавани неща. Органите на възприятието особено се възбуждат с вливащия се в тях поток, предаващ усетите на средата. Когато на наблюдение се подхвърля разстоянието, видението се насочва по права линия и все пак , както и при действието на самите очи, вътрешното възприятие твърде лесно хармонира с лъчите на светлината и електричеството, които се разпространяват в природата така, че зрението обикновено подразбира пълната половина на твърде широк кръг. „

     Ясновидството е дар, който може да се постигне ,чрез строг нравствен живот, пълен пост и моление, за да може човек да достигне едно крайно повишение,  изостряне на чувствата, трябва да се повдигне духовно. Свръх естественото знание се добива ,чрез достигане  „ вътрешен шепот „ , може да наречем  това знание добито по окултно мистичен път, дело на подсъзнателен  и самовглъбен живот или на свръхсъзнателни същества, но фактите са на лице.  Тия факти ни разкриват силата и богатството на човешката душа. Тия факти мълчаливо ни разправят, че обикновеното съзнание  е само част  от обширното забулено „Аз”, и че тук имат намеса други, невидими разумни сили.

     В интересното  съчинение на Ед.фон Хартман „  Спиритизъм „ се споменава за немския писател Хенрих Цшоке, който е обладал бележита способност нагледно да се представя всички главни моменти на човешкия живот, при първия поглед на него и чувайки неговия глас.

     Хенрих Цшоке ( 1770 – неизв. ) е  един от блестящите немски писатели, който е играл не маловажна политическа роля в историята на Швейцария. У немците, той е познат особено със своите религиозно – нравствени съчинения. Неговата книга „ Часове на благовение „ се ползва с голяма популярност в Германия и Швейцария.

        Цшоке за своя дар на ясновидство в „Автобиографията „ си :

     „ Веднъж в пазарен ден, разказва Цшоке, във Валдегуаз, се завръщах в Ребщогската гостилница . С мене бяха двамата мои спътници от горския излет, предприет от мен тогава по делото на кантона. Ние обядвахме в многолюдната трапезария. Разговора на хранещите се вървеше предимно , около странностите и особеностите на швейцарците , масмеризма, физиогномиката на Лафает и т.н. Всички тия предмети се подхвърляха на безпощадна глума.

Един от моите спътници, чиято народностна гордост  бе силно засегната ме молеше да възразя нещо, особено на стоящия млад човек, много по – яростно подигравайки се  над тайнствените и загадъчни явления в човешката душа. Изведнъж, в тази минута през мен се пренесе неговия живот. Аз се обърнах към него с въпрос , дали би ми дал правдив отговор , ако аз бидейки с него досущ непознат , му разкажа всички тайни и съкровени неща от неговия живот. Трябва да се допусне, че подобно „гадание”, далеч оставя зад себе си физиогномиката на Лафаета, над  която вие се надсмивахте. Той обеща откровено , да си признае във всичко, ако аз само разкривам истината. Аз почнах да предавам своите владения, и всички присъстващи от обществото узнаха историята на младия търговец, неговите ученически  години, неговите заблуждения и, напокон малката грешка, извършена от него по отношение касата на неговия господар. Аз подробно му описах стаята с избелелите стени, където на дясно от  стола ,стоеше черния паричен сандък и т.н. Дълбоко мълчание царуваше през цялото време  на разказа, рядко пресичан от моите въпроси за истинността на съобщенията от мен. Младият човек  с дълбоко  смущение всеки път ми даваше утвърдителен отговор, даже на последния въпрос. Трогнат от неговата откровеност , аз другарски му протегнах ръка  и завърших разказа. Той ме попита кой съм аз. Аз си казах името и ние останахме до късно през нощта   водейки другарски откровен разговор.”

      Разказа на Цшоке не се нуждае от прибавяне на обяснение. Шесто чувство или ясновидство и духовно слухарство има. В своя трактат, върху ясновидството, в което вътрешното самосъзерцание представя само частен случай. Карл дьо Прел е изказал  възглед, че ясновидството следва да се разбира буквално, като обосновано на обективни светлинни лъчи, които позволяват да се вижда както със  завързани очи, така и при закрит обект. Според Райнбах, елетричеството е значителен извор на ода, та остава да се очаква, че  на науката ще се удаде да облекчи с помощта електризация ясновидството на предметите, независимо от особената степен на сензитивност. Ако материализмът, като философско учение ни учи, че истината се заключава в опита, че следователно усетът и действителността са тъждествени понятия, и че всеки опит е продукт на нашия усет. Хората имат пет чувства и според тях схващат действителността по различни начини. Кое от чувствата изтъква истинската действителност, обективните свойства на нещата. Още Монтен е казал : „ ние се надяваме да опознаем нещата, чрез  нашите 5 чувства : все пак, за да имаме за тия неща правилно съждение, необходимо би било да имаме 8,10 или даже повече чувства.”

      Ясновидството и духовното слухарство ни разкриват подробно задгробния живот и дейността на мъртвите. Задгробния живот е много по – важен и по – съществен от земния. Последният е само една малка несъществена  част от цялата вечност, принадлежаща на духа . Дейността пък на мъртвите тъй неподозирана от земните жители не стои по – долу от най – усилената земна дейност.

     Леон  Дени в своята книга „ След смъртта „ и проф. Флурноа и много други ни дават много съобщения за сомнанбули и ясновидци.

     Карл дьо Прел във философската си книга „ Магията като естествознание „, ІV гл. ( разглежда дарбата на сомнамбулите , като дарба на учителство…) По такъв начин биха съдили за сомнабулите, след като се запознаят с техните бележити способности. В старо време тях ги считали за вдъхновени Богове. Църквите в средните векове им приписвали дяволски внушения, а учените от съвременната епоха ги наричат просто шарлатани.

     В сомнамбулично състояние, когато спящия се намира на границата  между физическата и астралната област, става среща между него и духовете. Последните се изказват на медиума ( духопосредника ) и той предава съобщенията на хората от веригата или на цялото събрание. Ако сомнанбулът се намира в тъмнина и не вижда в съня си никакъв дух, препоръчва му се молитва.

     Присъстващите също би трябвало да се помолят за даване подлунна светлина. Колкото е по – повдигнат подлунно самнанбулът, толкова и явленията на месмеризма ще бъдат по – чудесни и по – убедителни. От магнетизатора те черпят  одическа и духовна сила. За сомнабула отричането на магнетизма е просто недомислие. Месмер е обяснявал всичко с магнетичен флуид. Други са намирали, че дейния принцип се съдържа във волята на магнетизатора. Сомнанбула казва , че тия два фактора действат заедно. Окултно – мистично би трябвало да се обясни : условията на сеанса ще ни дадат магнетичния флуид, но разумността на явлението трябва да търсим в  намесата на духовете. В  книгата си описва как една сомнанбула замагнетизирала своята майка по начин неизвестен на самия магнетизатор и му посочила как да изправи своите магнетични приеми. Оливие описва как една 10 годишна девойка в сомнанбулично състояние се лекувала от болестта ансилозис.В 18 – то столетие  Пейсигюр се запознал с едно момче сомнанбул с различни способности да се правят паси, които той не знаел; от същото момче той научил правилото, че е вредно да се сменят магнетизаторите. Без да познава Месмера същото момче  в сомнанбулно състояние поддържало мнението на учения, че най – силната магнетична сила се заключава в големия палец на ръката, сетне в кутрето, най – слаба в показалеца и безименният пръст, а средния пръст е неутрален. Магнетичното въздействие на разстояние и сега подлежи на различни съмнения от страна на съвременните учени. Още  в началото на 19 – то столетие било добре известно и  все пак упътване за тоя  способ било дадено от сомнанбули.

    Тарди казва, че една сомнанбула обстоятелно му разяснила, как трябва да я магнетизира. Когато веднъж тя замагнетизирала него самия, тя паднала в сомнанбулистичен сън и със затворени  очи продължавала своето въздействие много по – добре и осезателно, отколкото в бодро състояние. Сомнанбулата се ползва  с ода в тоя вид, какъвто се среща той в природата.

       В душата на света , окръжаващият флуид ( аор ) , прониква всички неща : той е любов и привличане ( од =  + ) или поток на гняв и отблъскване ( ор = - ) .

      Тоя електромагнетичен ефир що ни намагнетизира, това огнено  тяло на Дух Свети, постоянно обновява повърхността на земята, утвърдено от тежестта на атмосферата и притегателната сила на земното кълбо.

     За ода по – подробни сведения могат да се почерпят в съчинението на Елена Блаватска

„ Разбулената Изида „, сп. Лотос № 3 – съч. „Елексир на живота „ и в „ Требник „ от Елихас Леви. Във всички свои предписания те се обръщат към одическите свойства на веществата, които разпознават с помощта на шестото чувство .

     Карл Дьо Прел в книгата си „ Магията на естествознанието „ ( ІV ) , казва : „ нашите учени силно се възмущават, при мисълта, че спящата, необразована особа, може да знае повече от кой да е член на медицинския съвет с университетско образование и голяма практика. Все пак, работата не е за отвлечени заимствувани знания, а за интуитивните основани на  реални усети. „ Името сомнанбули ( спящи ) не е точно : сънят у тях не означава още подавено чувство, замъглено съзнание, напротив, като се отстранят по тоя начин грубите впечатления на делничния живот, вътрешно или съкровено съзнание постига по – нежно и по – тънко одично въздействие.

     Често се разказва за сомнанбули , които умеят без магнетизатор да се приспиват. Такива са например дервишите, те употребяват един връщателен способ, който засяга главно главата. … В Русия, сектата на хлистите върши същото… Не можем ли да обясним със сомнанбулистичен екстаз играта на цар Давида пред ковчега на завета ( 2-ра кн. Царства, гл.6,ст.14 ).

      Върху почвата на трансцеденталното  съзнание сомнанбулът може да се възвиси до метафизични представи. Той може да поучи присъствуващите за безсъзнателното проникване на човека в областта на Духа, напълно съгласно с възгледите на Кант и Платон.

      Сомнанбулата  Лоти на един сеанс е говорила  : „ Как ми е сега добре, ще почувствате тогава, когато ще бъдете там. Аз се намирам с вас, само чрез едната половина на съществото, а моята друга половина е значително по – горе, на небесата. Моя Дух е там, във висотата аз съм с вас само временно, и би трябвало да се издигна още по – високо, да бъда напълно свободна от земното. Вероятно така и ще бъде и тогава ще настъпи за мен още по – голям възторг. И в бодро състояние моят дух се намира на върха, над света, когато говоря с вас, макар това да не съзнавам.” ( Архив V ).

     Наистина един подобен сомнанбул, би нарекъл най – голяма глупост всеки опит да му се доказва , че човек няма душа и че мисълта е продукт  на мисълта.

     Човешката душа Божествена по своя произход, е безформена , неоседаема и съставя едната страна на Божествения Дух.  ( За свойствата на душата виж  друга моя книга „ 12 зодиакални знака „ ) .

     Чрез медиумизма и неговите разнообразни прояви , душата става видима и осезаема, тя се проявява на спиритични сеанси, тя е достъпна за духовното зрение на ясновидеца, тя е същина познаваема, от сензитивна личност или медиум.    

     Как да се познае, че един  дух е наш приятел близък  сродник добър и честен? – Както познаване, хората от света. Евангелието препоръчва , да се не доверяваме на всеки Дух, по същия начин то препоръчва да се пазим от хората, за които има известни основания, че не служат на истината. И хората и духовете се познават по делата. Независимо от това всеки добър дух, се явява със сияние ( аура ) блестящо около главата със седемте  цветове на дъгата. Лошите и лукави духове нямат подобно сияние или ако имат, то е малко, незначително, замъглено, обикновено от някакъв зловещ блясък на разгорен пламък. Един лукав дух се пропъжда, чрез заклинание или духовна песен. Заклинанието : ВАСЕМА, ХАМОСЕН, ВАЕПОРА, МИСТАДИЯ, РУАДА, КУСТА, ВАВАФОР, КАЛАХВИ,  може да пропъди до 15 духа от Черната ложа. Песента „ Свети Боже, Светий Крепки, Светий Безсмертни помилуй нас „, има също голяма духовна сила. Лукавите духове много се боят от заплашителния и неприятен тям израз : „ Иисус Назарянин”. Силният в   горните духовни Класове може да демаскира всеки  преправен дух.

     Теософите, които се явяват носители на всевъзможни философски измислици, отричат възможността на проява от страна на нашите покойници и утвърждават , че различни форми и фази на спиритичните феномени произхождат от следните агенти, отделно взети или заедно : 1) Елементали или ларви; 2 ) човешки елементали, сиреч души на порочни умрели; 3 ) безплътни черупки или мисъл – форми, изоставени от умрелите; 4 ) магнетично влияние на живите хора, присъстващи на спиритичните опити.

     Има нещо вярно в твърдението, че не само нашите покойници се явяват  на спиритични сеанси, ала трябва да подчертаем с дебела черта, че истинският окултист приема общението на умрелите с нас ( хората ) ,като несъмнен факт, окултистът поддържа вярата на спирита, че е възможно общение с покойниците.

1)    Елементали – ларви или множество класи и родове из пространството. Кои от тях могат да влияят на медиумите и да ги заблуждават? – Елементалите на огъня, земята, водата и въздуха или т.нар. стихийни духове, сами по себе си не могат да мамят медиума, и то ако само тоя последният изкаже в душата си желание за среща. В такъв случай те се подчиняват на духопосредника ( медиума ) импулс. Стихийните духове са безлични, нямат безсмъртна душа и не се съзнават , като отделни разумни единици. Според магнетичните условия, техният слаборазвит ум се приспособява и може да послужи за сляпо оръдие на духопосредникът тъй, както се явява за сляпо оръдие на дейната или скрита природа. Тука спадат и животинските елементали или класата на животните ( Животни няма в ІІІ – то небе и нагоре), форми на живота, които преминават магнетичния цикъл на своето безлично съществуване в подлунните ( астралните І и ІІ небе ) пространства. Когато едно какво да е животно умира на земята  то преминава новият кръг на живота в кармичните пространства на своята порода в подлунния ( астралния І и ІІ небе ) мир, развивайки ония сили и състояния, които то трябва да оползотвори в своето бъдно въплащение. Тия души, ако така можем да ги наречем, а особено душите на домашните животни, често се привързват към човешките същества на земята, с които имат що годе магнетично сродство или полярност или към които те са били привързани във време на своето съществуване. Често тия животни елементари стават невидими оръдия на измама, те отговарят на желанията на духопосредника или на тайното желание на участниците.

2)    Измама може да се допусне от човешките елементали, станали безплътни. Това са души на заминали ( умрели ) земни развратници и лошотници, създали още приживе разделение между Божествената душа и съзнателната индивидуалност. Те са оръдия на Черната ложа.Някои окултисти ги наричат „ магнетични „ вампири. Главната характеризираща черта на тия елементали  е обсебването. Мнозина стават луди в следствие на религиозна възбуда и са жертва на това нежелателно обсебване. Те са врагове на добрите мисли и човешкото  здраве и трябва още при доближаване на събранието да се пропъждат. Към тях спадат и ония духове, които наричат себе си Нютоновци, Исаковци, В.Юговци и пр. ,без да имат нещо общо с тия велики мъже, това са подлунни ( астрални ) измамници, които търсят лековерни зрители на своите груби шеги.

3)    Безплътни форми или напуснати мисъл – тела, са форми досущ неудошевени. Обикновено те витаят около гроба, в който се разлага физическото тяло, с което са били свързани. Успоредно с разлагането на тялото и черупката лека – полека се  разлага и изчезва. Тя не може да отива много далеч от гроба и в същност за медиумични цели не може да служи. Теософите погрешно мислят, че  на тия черупки може  да се даде временно съществуване.

4)    Магнетичното влияние на живите лица, присъстващи на събранието, не може да се отрече, впрочем, то във всяко време да се познае, а когато се явява дух, който може да ни разкрие тайната на битието и да ни упъти към нова истина, влиянието на присъстващите люде остава на заден план, то се дори обезличава.

        Чрез медиумични явления, ученикът на Духознанието, трябва да се запознае с живота и мъдростта отвъд. Природата е човешка съюзница : тя трябва да се опитоми и да служи на нашите благородни цели. Медиумизмът поначало се намира във всяко животно, а особено в човека. То е изкуство, което може да се усъвършенства от човешкия дух. Духознаецът влиза в общение ,чрез това изкуство с агентите на Бялата ложа ( ангели светли духове ). Наистина  над тия безсмъртници ( виж. „Разбулената Изида” от Елена Блаватска ), човек не е властен , не може да заповяда и владее. Достатъчно е ,че те са благосклонни към човечеството, имат непрекъснати окултно – мистични връзки с него и го водят  по пътя към вечния напредък. Научните спиритични сеанси разкриват един нов мир.

      Ние вярваме, че всеки, що желае да стигне храма на истината, не ще бъде играчка на лукави духове. Това вярване е естествено. Не е ли вярно, че милостивият Бог е по – силен от популярния дявол? Едно от двете, или дяволът може да мами и всемогъщия  Творец или, което е равносилно, стремящия се към напредък  е вечна играчка на тъй – наречените спиритични сеанси.

     Всеки  спиритичен сеанс има значение, ако се прояви добър, светъл дух, той е добре дошъл и от него ще се поучим. Ако се прояви тъмен дух, ние ще го поучим и вкараме в добрия път.

               Леон Девис

              СПИРИТИЧЕСКО  ОПИТВАНЕ

             ( приложение )

             Ние никога не забравяме, че обществото на духовете е съставено от същите елементи, от които се състои и човешкия мир. То не е нито по – добро, нито по – лошо. Смъртта ни освобождава от плътското тяло – от нашата малотрайна обвивка. Душевното ти състояние обаче се отзовава отвъд живота. Същото, непокътнато с цяла редица наши качества, пороци, страсти, предразсъдъци и грешки. От тук следва, че отношението между живите и мъртвите на повърхността на нашата земя, са също променливи, понякога несвързани и несигурни, подобно на тия що установяват с нам подобните, при това влошавани от трудностите, свойствени на способните за съобщаване със същества невидими, следователно закрити за нашите очи.

     Истина е ,че върху земната повърхност по – низшите духове, увлечени от своите флуиди се смесват с хората; други пластове терасавидно се издигат все по – високо и по – високо; едно голямо множество духове, повече пречистени, пребивават тук  в мир и светлина, за да се съгласят тия Духове да слезнат до нас, като преминават атмосферните пластове, напоени с лоши мисли и сурови лъчеизпускания, като понесат мъчителни съприкосновения., нужни щото те да изпълнят една полезна цел и да достигнат някаква благородна цел. Необходимо е обаче, да се спечели разположението на тия духове, като се уверят в чистотата на намеренията на викащите ги и като се предложи среда, в която те биха били способни да развият своите възможни прояви.

     По това психично състояние, за това съгласуване на мислите и лъчеизпусканията, които са необходими условия за добрите духовни явления и ни осигуряват сътрудничеството на висшите същества, по – голямата част на експерименталистите не държат сметка и то следва, че те предварително се осъждат на несполука, кагото не са съвършено безрезултатни, свършват единствено с получаване явления от долните пластове,  като материалните действия се свързват с видове по съвършени от невидимия мир.

     Упорствайки в своите банални възгледи,  в своите вече стари начини за действие, те никога не могат да научат нещо по – хубаво, по – ново  и да вървят редом с откритията на съвременната наука в тази област.  Те се лишават от една защита, без която за човека е невъзможно да се ръководи сам в тоя лабиринт от явления и да отделя чуждите, тъй често едва  доловими влияния.

     Чудни хора! Вместо да изучават средствата, с които биха могли да придобият тая ефикасна защита, това съдействие свише, без което те не могат да имат известните доказателства, нито проявленията на започнатите опити, те претендират, че умеят да ръководят явленията и да възбуждат възвращането на волята.

     Тоя океан от сили и от живот, който ни  заобикаля и залива – те желаят  да уподобят на течение, подчинено на тяхното желание. Следователно не трябва да ни учудва, че Великите Духове се смеят на тяхната взискателност, тъй като ние се смеем на капризите на малките деца.

     Силите отвъд са на работа и творят възраждането на човечеството. Следва ли, че ние трябва да се присъединим  към усилията на духовете, които ръководят това подмладяване, що нашите желания свързват с техните; щото нашите мисли и чувства да бъдат в хармония с целта, която те преследват и средствата, които поставят в действие ,за да я реализират.

     Нужно е да се установи общност на душите между небето и земята, като видното човечество трепти в унисон с човечеството от невидимия мир, за изпълнение на великото дело, което се твори.

              Всяка мисъл за добро е молитва , а всяка гореща молитва е способна да разпръсне мъките и да накара да проникне в душите и съзнанието лъч от вечната Истина.

КРАЙ

Share this page